Владимир Путин отдавна не е изглеждал толкова безпомощен. Той не бе очаквал санкциите на САЩ срещу "Роснефт" и "Лукойл". А този удар може да се окаже по-силен от "Томахоук", смята Роман Гончаренко в свой коментар за "Дойче веле".
Владимир Путин рядко губи контрол. Но в четвъртък, на 23 октомври, се случи именно това. Коментарите на руския президент пред журналисти в този ден бяха може би една от най-ярките илюстрации през последните години, че натискът на Запада работи. Говорейки за отмяната на срещата с Доналд Тръмп в Будапеща и санкциите на САЩ срещу "Роснефт" и "Лукойл", Путин беше видимо нервен и не успяваше да скрие гнева си. Изражението му и изборът на думите му издаваха несигурност.
Удар по самочувствието на Путин и икономиката на Русия
Нервността на Путин се дължеше на първо място на Доналд Тръмп. След неотдавнашния им телефонен разговор руският президент беше сигурен, че от страна на Белия дом няма да има изненади. Отказът на Тръмп да предаде на Украйна крилати ракети "Томахоук" беше оценен в Кремъл като успех. Натискът на Тръмп върху Киев с цел да направи отстъпки на Москва засили това впечатление, и то не само в Кремъл, но и в западните столици. И изведнъж - отмяна на личната среща. Никой световен лидер не си е позволявал такова нещо.
Руските медии първо красноречиво мълчаха, а след това се опитаха да смекчат впечатлението, излизайки със заглавия, че диалогът продължава. По-късно самият Путин се престори, че нищо страшно не се е случило, като заяви, че срещата не е отменена, а отложена. Но това не беше убедително. Отмяната на срещата в Будапеща е силен удар по имиджа и самочувствието на президента на Русия, чийто ефект не трябва да се подценява.
Но всичко не приключи дотам. Почти едновременно Тръмп нанесе втори, много по-тежък удар на Русия, като наложи санкции срещу "Роснефт" и "Лукойл" - двете компании, на които се пада почти половината от износа на суров петрол от Русия. Кремъл очевидно не бе очаквал тази комбинация от удари, макар вероятно да не бе изключвал налагането на по-строги санкции. Не само това, но американският президент си позволи и да иронизира Путин - любим похват на самия руски президент, който Тръмп досега не бе използвал по негов адрес. В отговор на журналистически коментар, че лидерът на Кремъл не е впечатлен от санкциите му, Тръмп каза: "Радвам се, че мисли така. Ще си поговорим за това след шест месеца. Да видим как ще се развият нещата".
В Москва не са сигурни, че Тръмп няма да даде "Томахоук" на Украйна
Санкциите срещу петролните гиганти, разбира се, няма да принудят Русия бързо да спре войната срещу Украйна, както се стреми Тръмп, окрилен от успеха си в Близкия изток. Но руската икономика, която и без това започна сериозно да буксува, скоро ще усети последствията. Парите за продължаване на войната, които Москва търси, увеличавайки ДДС от 2026 година, ще бъдат още по-малко. Колкото повече Путин казва, че Русия се чувства "уверена", толкова по-малко достоверно звучи това.
Ефектът от удара върху икономиката може да се окаже по-силен от решението за доставка на ракети "Томахоук" на Украйна. А то все още може да бъде взето. И Путин изглежда вече не е сигурен, че това няма да се случи. Именно затова спешно промени реториката си - от сдържани изявления за укрепване на противовъздушната отбрана за борба с "Томахоук" до заплахи за "поразяващ" отговор на ударите на Украйна в дълбочината на Русия с американско оръжие.
Саморазобличаващи бяха и думите му по повод санкциите на Европейския съюз. Руският президент се опита да осмее омразната му Европа, но в крайна сметка демонстрира само своята безсилна злоба. Кремъл се страхува не толкова от новия пакет санкции, колкото от това, че Брюксел все пак ще започне да харчи замразените руски активи за купуване на оръжие за Украйна. И макар решението да е отложено до декемврийската среща на върха на ЕС, този въпрос изглежда е в последен етап на съгласуване, остават само детайлите.
Как може да отговори Путин
Руският президент няма много варианти за отговор. Той ще продължи войната с надеждата да превземе поне един голям град в източната част на Украйна. Вероятно ще засили и ударите по граждански обекти, може би с по-мощно оръжие, но Русия ще бъде възпирана от риска да подтикне Тръмп към реципрочен отговор - доставките на по-мощно оръжие за Киев.
За да не се случи това, стопанинът на Кремъл може да се опита да промени дневния ред и да предложи ограничено във времето примирие, както вече се случи на Великден. Друг възможен ход е Путин да се съгласи на лична среща със Зеленски, за което се бори Тръмп, или на по-ниско ниво - преговори между министрите на външните работи на Русия и Украйна.
Не е сигурно обаче, че това ще проработи. Путин все още иска да продължи войната. Но в нея се очертава нов етап. Тръмп започна все по-активно да играе с руския президент по неговите правила, а именно - без никакви правила и залагайки на непредсказуемостта. Европа засега предсказуемо изостава, но се движи в същата посока, набирайки скорост.
