- Влизането в болница да е като при онлайн банкирането - с персонален код, предлага председателят на Българския лекарски съюз
- Пациентът се вълнува от три неща - лекарят и медицинската услуга да са достъпни, евтини и качествени. Това няма как да се случи с 8% вноска и 5% от БВП
- Потребителската такса да стане 3,90 лв. до края на годината. След това да се индексира поетапно с 0,5-0,6% от минималната работна заплата. Пенсионерите също трябва да я заплащат, дори и да не в пълния ѝ размер. При децата тя трябва да е 50 на 50 - половината да е за сметка на родителите
- Д-р Брънзалов, в България пациентите доплащат 50% за здравеопазване - най-много от целия Европейски съюз. Вие казвате, че ако се увеличи здравната вноска, която сега е 8%, проблемът ще бъде решен. С колко трябва да бъде увеличена и дали парите няма да изтекат другаде?
- Ако искаме пациентите да не доплащат толкова много за медицинските услуги, здравноосигурителната вноска не може да остане в този си размер. Българският лекарски съюз е категорично против резки повишения, но поне трябва да настигнем предпоследните - Румъния, където тя е 10%. Чрез здравната вноска трябва да могат да се покриват повечето нужди в системата. Какъв процент ще бъде избран, ще покаже бъдещето.
А истината е, че ние сме “бедни”, както от гледна точка на здравната вноска, така и като средства за здравеопазването, отделяни от брутния вътрешен продукт в сравнение с останалите европейски държави.
Твърде много хора изобщо не плащат здравните си вноски, държавата също не плаща своята част
А пациентът се вълнува от три неща - лекарят и медицинската услуга да са достъпни, евтини и качествени. Тези три неща с 8% вноска и 5% от БВП няма как да бъдат постигнати. Едното от трите в уравнението винаги ще липсва: или ще има листи на чакащи, или ще бъде по-скъпо, или качеството няма да бъде на европейско ниво.
- За повишаване на вноската трябва да намерите политическа подкрепа - оптимист ли сте, след като министър Силви Кирилов каза, че на този етап няма да има подобно решение?
- Това означава, че политиците не разбират проблема, че отново се плъзгаме по повърхността и действаме популистки. Пак ще повторя - българското здравеопазване е тежко недофинансирано. В сегашната ситуация, с недофинансирана система и като се има предвид изпълнението на бюджета на НЗОК до този момент, е крайно време да си признаем, че няма как да оцелеят всички болници. Не е и нужно. Трябва да кажем ясно на обществото, че в момента
хората имат право да избират къде да се лекуват, но изборът е твърде голям и държавата не може да си го позволи
Всички сме притеснени. Да не говорим, че не се въвеждат и ефективни форми на контрол. БЛС за пореден път предлага по-добър и рационален, адекватен и превантивен контрол на лечебните дейности, които се заплащат от НЗОК, контрол с активното участие на пациента, но той и към този момент не се приема.
- Вероятно говорите за нещо съвсем ново - предварителна верификация на пациента. Какво означава това, как става и каква е целта?
- Ами не е ново, защото то е въведено в много други дейности от нашето битие и не е някаква особена иновация.
БЛС предлага въвеждане на задължителна предварителна верификация на пациента преди извършване на медицинска услуга по аналогия с утвърдените механизми в банковата сфера при онлайн плащанията (двуфакторно потвърждение с еднократен код). Предварителната верификация има характер на електронно потвърждение в реално време, чрез което пациентът удостоверява, че именно той получава конкретната услуга от конкретен изпълнител и в конкретен момент, а при липса на валидно потвърждение медицинската услуга не се предоставя и не се заплаща с публични средства. Така пациентът активно ще участва в контрола на дейностите.
При сегашния модел контролът нерядко се извършва постфактум. Проверките от НЗОК и от медицинския надзор водят до забавени санкции и спорове, натоварват лечебните заведения и лекарите с административни процедури, без да гарантират навременно възстановяване на справедливостта и средствата.
Предлаганият от БЛС процес е технологично осъществим. Пациентът получава на регистриран за здравни цели телефонен номер еднократен код с кратка валидност. Кодът се предоставя на изпълнителя на медицинска услуга, който го въвежда в софтуера, след което извършва манипулацията и впоследствие я отчита по надлежния ред.
При липса на код или грешен код медицинска услуга не се изпълнява
За спешни състояния и животозастрашаващи ситуации услугата следва да се оказва незабавно, а верификацията да се извършва експост в кратък срок, който да гарантира отчетността, без да поставя на риск здравето на хората. БЛС настоява механизмът за предварителна верификация да обхване и аптечната фаза на лечението. Всяко отпускане на лекарство, което се заплаща изцяло или частично от НЗОК, да се удостоверява предварително от пациента по същия механизъм, описан по-горе. БЛС препоръчва поетапно въвеждане на механизма чрез пилотни проекти.
- Пак за пари ще ви питам. Преди време, когато чух идеята, че потребителската такса трябва да стане 11 лв., бях убедена, че няма политик в момента, който ще я приеме. Сегашната такса от 2,90 наистина е недопустима - как реално ще се променя и докъде трябва да стигне?
- Потребителската такса е толкова нищожна, че си е изгубила функциите. Функциите ѝ са две. Едната е дофинансиране на лечебното заведение, а втората е регулацията на свръхпотреблението. Ако един работещ човек отиде на лекар, ще завари в чакалнята опашка, която обикновено е от освободени от такса хора. Той ще е по-склонен да си тръгне, нали?
Потребителската такса е замразена на стойността отпреди 13 г., а оттогава минималната работна заплата се е увеличила 3,5 пъти
- от 290 на 1077 лв. Освен това едни огромни групи български граждани са освободени от нея, което допълнително обезсмисля съществуването ѝ в този ѝ вариант.
Затова и нашите предложения са в две насоки. Първо, да има период, в който тя да е поносима за населението - 3,90 лв. до края на годината и след това цената да е плаваща между 0,5 и 0,6% от минималната работна заплата, но да няма освободени граждани от нея. Пенсионерите също е редно да плащат таксата, дори да не е в пълния ѝ размер. При децата тя е редно да бъде 50 на 50 - половината да плаща родителят, а другата - държавата. В настоящия момент държавата е вменила на лекарите да изпълняват нейните социални функции за сметка на собствения труд. Това за нас е неприемливо.
- Преди 15-ина години покойният професор Чирков искаше да бъде въведено задължително продължаващо медицинско обучение. Вие сега го предлагате от името на Българския лекарски съюз. Та идеята е прекрасна, но как си представяте това да бъде организирано и финансирано?
- Е, то и към момента е организирано, само че не е задължително. Всички се стремим към качествена медицинска помощ. Към момента
единственият обективен показател за качеството е квалификацията на специалиста
И колкото по-квалифициран е, толкова по-добре заплатен трябва да бъде. Ние не целим колеги да изпадат "извън бордa", ако не са събрали съответните кредитни точки.
БЛС предлага да се въведе преходен период - примерно 2 г., за плавно навлизане на продължаващо медицинско обучение, а след това задължително да има ясни минимални изисквания за кредити по всяка специалност. Задължителното продължаващо медицинско обучение защитава пациента, подкрепя лекаря, укрепва доверието в системата, подготвя здравеопазването за предизвикателствата на всяко следващо десетилетие.
- Защо предлагате възможност лекарят сам да се отказва от пациенти, които са в неговата листа.?Това само за агресивни пациенти ли се отнася?
- Основно да. Защото цифрите говорят. Над половината от лекарите - 56% лекари, споделят, че лично са били свидетели на вербална агресия по време на работа. 7 на сто от колегите казват, че са били жертва на физическа агресия. Нещо повече, 1 100 000 български граждани, представляващи 20% от цялото население в България, са били свидетели на вербална агресия над лекари, а около 385 000 са били свидетели на физическа агресия.
Това показват национални проучвания, поръчани от БЛС. Това има сериозни последствия не само за здравето и безопасността на лекаря, но и за качеството на лечението. Представете си как лекар може да продължи работа след проявена към него агресия и какво се случва след такъв конфликт със следващия пациент.
Затова от години провеждаме кампания “Пребори гнева”, лекари и медицински специалисти могат да се обърнат към нас, а ние съответно да сигнализираме прокуратурата.
Стартираме кампания в училища - срещи на учениците с лекари - за открит, човешки диалог
- Миналия петък имаше пресконференция на СЗО за стреса и психичното здраве на лекарите по света. Там България е на 10-о място по стрес на медиците и на пето място в графата, които посягат към чашката, за да преодолеят тоя стрес.
- Аз съм абсолютно убеден, че лекарите не се различават от останалите професии по отношение на употребата на алкохол. Българските лекари работят под огромно напрежение - натоварени са не само с медицинската работа, но и с административни тежести, недостиг на кадри и често - с липсата на обществена подкрепа. Всичко това създава предпоставки за хроничен стрес и емоционално прегаряне. Фактът, че страната ни е сред първите по нива на стрес сред медиците, трябва да бъде тревожен сигнал към институциите. Не можем да очакваме качество и човечност в системата, ако не се погрижим за хората, които я поддържат жива. Колкото до данните за употребата на алкохол като механизъм за справяне - това е израз на дълбока умора и липса на системна подкрепа.
Нужно е не осъждане, а мерки - достъп до психологическа помощ, реална подкрепа в лечебните заведения и политики за предотвратяване на професионалното прегаряне
В същото време има и много лекари, които намират здравословни начини да се справят със стреса - чрез туризъм, изкуство и творчество. Сред колегите има певци, художници, поети и писатели. Изложби и концерти се организират от български лекари. Всеки лекува стреса по различен начин - и медиците не правят изключение. Това показва, че в професията ни има не само натиск и умора, но и огромен човешки потенциал, чувствителност и духовност.
CV
- Д-р Николай Брънзалов е възпитаник на Медицинския университет в Пловдив
- Притежава специалност по вътрешни болести и по обща медицина, както и магистратура по здравен мениджмънт
- Общопрактикуващ лекар вече 25 г.
- През септември 2024 г. е избран за председател на Българския лекарски съюз. Преди това в два последователни мандата е зам.-председател на УС на съсловната организация
- Д-р Брънзалов е председател на Контролната комисия на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари
Влизането в болница трябва да е като при онлайн банкирането - с персонален код
Пациентът се вълнува от три неща - лекарят и медицинската услуга да са достъпни, евтини и качествени. Това няма как да се случи с 8% вноска и 5% от БВП
Потребителската такса да стане 3,90 лв. до края на годината. След това да се индексира поетапно с 0,5-0,6% от минималната работна заплата. Пенсионерите също трябва да я заплащат, дори и да не в пълния ѝ размер. При децата тя трябва да е 50 на 50 - половината да е за сметка на родителите
