Предлагаме приложението на новата методика за такса "смет" да се отложи за поне 3 години, коментира пред "24 часа" Стефан Радев
- Г-н Радев, като кмет на Сливен, но и като председател на Регионалното обединение на общините (РАО) “Тракия” каква е позицията ви към проблема за определянето на такса “смет” от следващата година в населените места? Там все още има много въпроси.
- РАО “Тракия” има позиция, която още през лятото сме изпратили до парламента, до правителството и премиера. Проблемът е, че в момента в национален мащаб около 70 процента от тежестта на такса “смет” се поема от бизнеса, а с тази така наречана “реформа” в Закона за местните данъци и такси голяма част от сумата ще се прехвърли върху гражданите и ще засегне най-много общините, в които в момента бизнесът поема по-голямата част от тежестта на този налог. В Сливен в това отношение имаме баланс - около 50 на 50. Ако не бъдат спрени тези промени в закона сега, до края на годината,
таксите за хората ще се увеличат в пъти
Например многодетни семейства, които обитават по-малки жилища с по-ниска данъчна оценка, ако минат на друг тип облагане, за тях увеличението ще бъде най-голямо. Това за мен не е справедливо.
Според Закона за местните данъци и такси налогът вече няма да се определя с помощта на данъчната оценка като данъчна основа на даден имот. Дефинирани са три варианта: брой ползватели на съответния имот; количество отпадъци от съответния имот, включително чрез измерване на торби, които ще се продават от общината, или чрез измерване на количество отпадъци през обема на съдовете за сметоизвозване.
Така една отработена с годините система за определяне размера на таксата се отменя и на нейно място се въвежда нещо, което е, меко казано, трудно за прилагане, контрол, изчисление, крие сериозни рискове.
Досега имаше механизъм, ако една община не приеме план-сметката си до края на годината за следващата година, остава размерът на такса “смет”, какъвто е бил през предходната. Големият риск сега с новия закон е, че ако дадена община не приеме някоя от новите основи, за следващата година ще има нула такса “смет”. От това произтичат рискове да не може да събира един от най-значимите си приходоизточници, а с това да не може и да извършва една от основните си дейности - сметопочистване, сметоизвозване, третиране на отпадъци и тяхното депониране, защото няма да има на базата на какво да се събира сметта. Общините няма да имат средства, оттам много голям е рискът как ще се почистват градовете, как ще се извозват отпадъците, как ще се заплаща това. Риск има за живота и здравето на хората.
Ситуацията в софийските квартали “Красно село” и “Люлин” от началото на октомври ще ни се види детска игра
- Промотира се, че трябва да въведем принципа “замърсителят плаща”...
- Според мен той най-добре би се въвел през производителите и продуктовите такси, които те са задължени да плащат, защото най-добре е да се облага изхвърлянето на една опаковка още при пускането ѝ на пазара - има такава система и е добре тя да се усъвършенства, на това да залагаме основно.
Да, трябва да променяме начина, по който събираме таксата, да използваме повече разделно събиране и да използваме по-рационално ресурсите, но това не трябва да става за сметка на драстично увеличение на таксите, а по-скоро да се въвеждат плавни политики, да се подготвят общините с инвестиции в съответната инфраструктура, което определено не може да стане от днес за утре.
Затова нашето предложение, на РАО “Тракия”, а и на повечето български общини, е чрез промяна в Закона за местните данъци и такси новата методика да бъде отложена, като се въведе най-малко три години преходен период. В него да останат и данъчната основа като възможност за облагане, и новите основи, които предлага МОСВ - на потребител или на килограм отпадък.
Първи да започнат общините, които имат някаква готовност за това
- има единици общини, които са заявили такава готовност. Нека започнат те, нека да се види техният опит, какво добро има и може ли то да се приложи в големите общини, защото сред тях все още никой не е заявил готовност.
На съвещанието на българските общини в Албена преди две седмици лично аз задодах въпроса на министъра на финансите: “Всички общини са наясно, че трябва да бъде отложено действието на закона. Въпросът е, че е много кратко времето това да стане, буквално един месец имат народните представители, за да можем впоследствие да си направим наредбите до края на годината. Това, което предлагаме, е да продължи да се използва данъчната оценка като основа за изчисляване на такса “смет” паралелно с новите условия”.
В интерес на истината и министър-председателят каза, че е нереалистично да се очаква да се приложи новата методика от новата година и трябва да се намери част по-скоро вариант да се измени законът. Министрите бяха по-предпазливи да поемат ангажимент. Казаха, че виждат проблема, че ще го анализират и се надяват съвместно да намерим решение. А времевата рамка за това не е безкрайна - имаме един месец да се намери решение и това е изцяло в ръцете на парламента. От Националното сдружение на общините бе изразена пълна готовност да съдейства на депутатите с текстове за законовата промяна, така че да не отидем на драстична промяна на таксата за гражданите.
Колкото до община Сливен, въвеждането на новия механизъм за изчисление на таксата за битови отпадъци е план Б, макар че е обнародван проектът на наредбата ни за обсъждане и дори подготвяме дискусията с гражданите по тази тема с надеждата, че тя няма да влезе в сила. По-добре е приложението на новата методика да бъде отложено, защото крие много рискове. Вярвам, досега съм работил в тази посока и продължавам да полагам усилия този нов механизъм на изчисление да бъде отложен. Ако не бъде, сме се подготвили така, че дори в последния момент да внесем изменение в наредбата, да не компрометираме цялостната дейност по сметосъбирането за следващата година. От тези основи, които са предложени в закона,
предлагаме единствената по-реалистична за прилагане - “ползвателят плаща”
Според проекта на тази наредба размерът на таксата за битови отпадъци за всяко задължено лице ще се определя за календарна година при спазване на принципа за понасяне на разходите от причинителя или притежателя на отпадъците. Ключов момент за определянето на размера на таксата за битови отпадъци ще бъде броят на ползвателите в едно домакинство, когато се отнася за физическите лица, и брой ползватели, а именно - работници/служители в дадено предприятие, при юридическите лица, както и обстоятелства, касаещи извършваната търговска дейност.
- И още една голяма за общините тема беше дискутирана на срещата, организирана от НСОРБ - тази за финансирането на проектите на общините по приложенията на Закона за държавния бюджет. Доколко това засяга община Сливен?
- Преди две години, когато тази инициатива стартира, нямаше никаква готовност и тя стартира в сряда за петък, както се казва. Това едно на ръка, големият проблем сега е, че бавно се разплащат тези проекти. Общините ги изпълняват, но не получават финансирането според споразуменията си с държавата. От своя страна те не могат да плащат на фирмите и настъпва демотивация в изпълнителите. А това са проекти, за които сме говорили с гражданите, които хората очакват, затова трябва да се превърнат от виртуални, за които само се говори и ги има вписани в Закона за държавния бюджет, в реални политики - улици, паркове, водопроводи.
Като община в момента изпълняваме няколко такива проекта, имаме поне още 10, за които сме подписали споразумения и са на етап избор на изпълнител, но не знаем какво ще се случи с тях, дали ще има кандидати. Закономерно фирмите ще поставят въпроса ще има ли заплащане и как. В момента това, което изпълняваме, са два физкултурни салона на гимназии, ремонтът на военния стадион, цялостното обновяване на булевард “Цар Симеон” от влизането от Ямбол, голям водопровод... По тези обекти сме получили само едно частично плащане за един от тях. Както виждате, въпросът е пак към държавата.
- А по Плана за възстановяване и устойчивост влязоха ли пари в общината?
- Да, общината е може би един от най-активните участници в този план -
Сливен подаде 81 проекта, които всички без един преминаха административно съответствие
И общината е четвърта след София, Варна и Бургас по брой успешно подадени проекти. По ПВУ сега ние изпълняваме инвестицията в новия индустриален парк - довеждащата инфраструктура върху площ от 450 декара за около 20 милиона лева: улиците, водопроводите, канализацията, електрическата мрежа... Там работим усилено, инфраструктурата ще бъде готова напролет, но очакваме още след Нова година тук да започнат дейности.
- Има ли вече фирми, готови да се разположат в новия индустриален парк?
- Все още нямам новина, която да съобщя, но имаме много запитвания и разговори, които водим с фирми кандидати.
В същото време продължават да се развиват добре местни компании, които вече са били тук и в последните години са пазарни лидери за България в сегмента си. Става дума за фирми, които произвеждат текстил, млечни продукти, яйца, преформи - заготовки за ПВЦ бутилки. И го правят, без да тръбят много около себе си.
Освен това по ПВУ имаме 16 жилищни сгради, които ще се санират,
предвидени са още 5 за втория етап - със съфинансиране от гражданите. Всички те са за около 25 милиона лева. Лошото е, че по отношение на ПВУ също беше загубено много време, минаха години в подготовка и в спорове за това кой закон ще се променя и кой няма. И накрая остана година и половина за изпълнение на тези проекти.
- Сега се заговори, че Европа няма да даде на България всички пари по Плана за възстановявене и устойчивост?
- Според мен по-големият риск е дали ще успеем да усвоим дадените ни пари, защото сроковете наистина вече са много кратки.
Активни сме и по отношение на интегрираните проекти, изготвихме и втора концепция, която предстои да се гледа на Регионален съвет в края на месеца. Освен това имаме и много партньорства. Участваме в концепцията на община Бургас за новата детска болница с ангажимента да ремонтираме помещенията за здравни служби в 14 села, участваме и в концепции на общините Нова Загора и Ямбол. Както и за благоустрояване на всички големи квартали в областния град, за изграждане на скейтпарк и за други младежки дейности. Тези концепции са одобрени, но засега не са отворени за кандидатстване с конкретните проекти в тях.
Като община имаме готовност да асфалтираме всички улици и да направим тротоарите в квартал “Речица” след изпълнението на големия ВиК проект там. За новата канализация и водопроводите в квартала вече е подписан акт 15, чакаме и акт 16. Само за ремонта на улиците са предвидени 30 милиона лева, целият проект е за около 70 милиона.
Предстои строителство и на довеждащ до Сливен водопровод за питейна вода от язовир “Асеновец”. Освен на него Сливен ще разчита и на вода от помпените станции около река Тунджа.
- В последно време в Сливен набра скорост друг проблем около така наречената урбанизирана част на местността Карандила. Докъде стигна неговото решение?
- Тя дълги години не е била част от природния парк “Сините камъни”, включена е в него заедно с местността Даулите с едно изменение на картата преди 15 години. Това създава големи неудобства на собствениците на имоти там, в които има значително застрояване, защото сега те се водят построени в горска територия и всякакво строителство е невъзможно.
Навремето - още от средата на трийсетте години на миналия век, това място е било предвидено за модерно летовище. По-късно са проектирани стадион, автогара, кино, библиотека, заведения, магазини. А сега всичко е горска територия. И ето го парадокса:
природният парк няма план за управление още от създаването си и всякакви дейности в него са забранени
Освен ако не са включени в плана за управление, който не съществува. Ние като община влизаме в положението на собствениците и разрешаваме ремонти на съществуващи сгради, но само в рамките на тези сгради, не и извън тях.
Затова общинският съвет реши да бъдат създадени селищни образувания в Карандила и Даулите, природозащитници се обявиха против и обжалват тези решения в съда. Като местна власт поставихме въпроса пред МОСВ за изработване на план за управление на природния парк “Сините камъни” и получихме уверения, че това ще стане, а с плана ще се решат и много от въпросите на Карандила и Даулите, които сега стоят. Решихме още докато не бъде изработен този план, да не предприемаме никакви последващи действия независимо от решението на съда. Но пък актът на общинския съвет ни послужи много добре, за да поставим проблема за парка пред МОСВ. Трябваше най-после да се заговори по този въпрос и темата да се повдигне, тъй като от години не е направено нищо.
Колкото до останалата част на общината, ще акцентувам върху строителството на нови детски градини - защото ние сме една от малкото общини в България, на които се налага да строят детски градини. Миналата година открихме нова детска градина в село Сотиря, имаме планове да изградим нова градина в село Тополчане и втора в сливенския квартал “Надежда”. Предстои да върнем към живот и сградата на бившия Техникум по машиностроене като основно училище, за да се разтовари част от Шесто училище, което трябва да премине на една смяна.
- Общината е известна с добрата си социална политика. Казвали сте, че при вас е идвала жена, която признала, че е дошла да живее в Сливен тъкмо заради социалните услуги, които може да ползва тук?
- Наистина имаме разгърната мрежа от социални услуги. В последната концепция, която очакваме да бъде одобрена до края на месеца,
имаме заложени за строителство два социални центъра от тип “дом за стари хора”, но за лежащо болни, за по 15 потребители
Нека да спомена и това, че реконструкцията на сегашния ни общински дом за стари хора е на стойност 10 милиона лева. Броят на потребителите в него ще остане 120 души, но удвояваме площите, които те могат да ползват. А когато беше кризата в Ягода с незаконния старчески дом там, приехме и обгрижихме при нас някои от неговите клиенти.
Всичко това постигаме, като традиционно сред 27-те общини в България, които са и областни центрове, събираме най-малко данъци и такси на човек от населението. Средно в страната се събират на година по 400 лева на човек - от физически лица и фирми, при нас тази сума е 250 лева. Винаги сме се стремили да поддържаме по-ниско тези параметри. Голяма част от таксите ни не са променяни от 10 години и сме поизостанали от реалните процеси в страната. Подготвили сме проект за повишение на цените на някои административни технически услуги, но това е заради инфлацията и промените няма да са драстични.
- Ясно е, че проблемите пред общината не са малко, но сме в навечерието на Деня на Сливен - Димитровден. Какво ще пожелаете за празника на своите съграждани?
- Постарали сме се традиционно да предложим за всички по нещо - от класическа музика до фолклорни изпълнители. Но нека всички се радват на здраве, иска ми се да сме заредени с по-позитивни очаквания и с по-добро настроение, както и да посъбудим онзи сливенски предприемачески дух, който навремето е направил Сливен много богат и проспериращ град!
CV
Стефан Радев е роден на 6 септември 1972 г. в Сливен. През 1995 г. завършва Икономическия университет във Варна със специалност "Икономика и управление на индустрията".
От 2010 г. е дипломиран експерт-счетоводител. Повече от десет години е бил изпълнителен и финансов директор на голяма компания. До встъпването си в длъжност като кмет на Сливен работи във финансовата сфера като одитор.
Кмет на Сливен за трети пореден мандат - от 10 ноември 2015 г. Политик от ГЕРБ. Председател е на Регионалното обединение на общините "Тракия".
Семеен, с едно дете.
