Никола Минчев: Като партия ПП се различава по фундаментални въпроси с Радев – нужен е друг тип президент

Добра идея са вътрешни избори за кандидата ни - така ще стане и разпознаваем отрано, защото в София видяхме как уж беше свирен мачът, а до последно треперехме, казва евродепутатът от ПП-ДБ Никола Минчев

Още акценти от интервюто:

• На ПП й е нужно по-сериозно обновление
• Не приех номинацията за Изпълнителния съвет, защото като евродепутат сега съм малко по-далеч. По-добре е след 3 г., ако имам доверието на партията, да се върна към оперативното ръководство
• Без съмнение коалицията с ДБ трябва да продължи, но има какво да се желае в единодействието - не са добър знак различни заявки по важни гласувания
• По активността на Кирил Петков в Националния съвет, а и в други публични действия ще разберем дали се е оттеглил, или не
• Има заявки за предлагане на повече левоцентристки политики от новото ръководство на ПП, това не е моето разбиране

- Г-н Минчев, много тълкувания се чуват след конгреса на “Промяната” - вие ли бяхте изритани от ръководството, или сами не пожелахте да влезете в него. Визирам вас, Христо Петров, Лена Бориславова... Какво се случи?

- Нито един от тримата не беше кандидат за Изпълнителния съвет. За причините на Лена и Христо не мога да коментирам. За себе си мога да кажа, че имах номинации, но не дадох съгласие.

- Защо?

- По ред причини. Първо, по устав при нас има ограничение - всеки може да има до два мандата в органите на партията, тоест 6 г. Аз вече съм бил 3 г. в Изпълнителния съвет. И ако сега бях спечелил още един мандат, това би означавало, че след 3 г. няма да мога да се кандидатирам. Прецених, че за мен има много повече смисъл, доколкото и в следващите години като член на Европейския парламент ще съм малко по-далеч от оперативната работа в партията, да прескоча този мандат и след 3 г. евентуално отново да се върна към оперативното ръководство. Ако получа и доверието на хората в партията, разбира се.

- Значи вашето излизане от ръководството е не отказ от партията, а дългосрочно планиране - като ви свърши мандатът в Европарламента, да се върнете на национален терен?

- Със сигурност не е отказ от партията. Ако бях загубил интерес към ПП, изобщо нямаше да се съглася да председателствам конгреса.  Освен това съм член на Националния съвет по право. Там се взимат много от важните решения за партийната дейност - коалиране, явяване на избори, съставяне на правителство, политики в по-широк смисъл... В този форум аз ще участвам и ще мога да взема отношение по всички важни въпроси.

Има и друго. Съществува очакване за малко по-засилено предлагане на левоцентристки политики, каквито по принцип не са моите разбирания. Аз по-скоро бих се определил като дясно-център, отколкото ляво-център. В Националния съвет, доколкото това е органът, който определя политическа програма, общи позиции и др., пак ще мога да участвам в обсъждането по такива теми, но няма да съм част от оперативното изпълнение.

- Очаквате завой наляво за ПП?

- Има заявки за предлагане на повече такива политики. На конгреса приехме идейна платформа, която определя целите ни. А мерките, с които трябва да бъдат постигнати тези цели и които в крайна сметка показват дали една партия е по-лява или по-дясна, ще бъдат тепърва изработени въз основа на тази платформа. Те ще дадат доста по-голяма яснота.

- Това ли ще бъде промяната в “Промяната” след този конгрес? И очаквано ли беше за вас да има само един кандидат за лидерския пост - Асен Василев?

- Мисля, че беше очаквано. По принцип от демократична гледна точка винаги е по-добре да има сблъсък на идеи, на виждания за развитието на една партия, съответно да има повече кандидати. Но в случая се усещаше консенсус, че Асен Василев ще продължи да е председател още един мандат. Предстои да се види дали има реална промяна, има доста нови лица в Изпълнителния съвет.

На конгреса казах, че на ПП е необходимо сериозно обновление. Стоя зад тези си думи, защото минаха 4 г.  от създаването на партията. Това бяха едни доста динамични години - 5 парламента, 3 редовни правителства. Неизбежно това по-динамично време води и до по-бързо изхабяване на политическите фигури. Така че затова смятам, че трябва обновление.

- Отиде ли Кирил Петков окончателно в политическа пенсия, както го прати Асен Василев - да се занимава с бизнес?

- Кирил Петков остава член на Националния съвет, а това, пак казвам, е органът, който взима решенията по всички съществени въпроси. По активността на Кирил Петков и в Националния съвет, а и в други публични действия ще разберем дали окончателно се е оттеглил, или не.

- Казахте, че очаквате ляв завой на партията - как това ще се отрази на коалицията с ДБ, за която и конгресът потвърди, че трябва да продължи?

- Тази коалиция трябва да продължи. За мен няма никакво съмнение в това. Заедно с ДБ държим второто място в социологическите проучвания с около 14% в момента. Ако се разделим, и двете формации падаме на едноцифрен процент и това ще отслаби влиянието ни.

Примерите в българската история за обратното са много - от завета на хан Кубрат, та до съдбата на следосвобожденските партии. А основната битка в България в момента е за спазване на принципите на правовата държава. Това е въпрос, по който с ДБ нямаме различия, той може да действа като спойка в коалицията. Но все пак има какво да се желае в единодействието между ПП и ДБ.

- Например?

- Например в Народното събрание, когато идват различни заявки по важни гласувания. Това не е добър знак. Не оставя у избирателите усещането, че коалицията функционира добре.

- Както и предлагането на отделни закони, инициативи, което също създава впечатление, че коалицията не е единна.

- Така е. Затова е необходимо не просто съжителството в една коалиция, а тя да излъчва единство.

- Какво стана с идеята за общо ръководство на коалицията, която в един момент беше стигнала и по-далеч - за обща формация?

- За обща формация никога не е стояло сериозно на дневен ред. По-скоро се обсъждаше за единен орган за взимане на решения. И ген. Атанасов в събота призова към възобновяване работата на коалиционния съвет, който да се превърне във форум за обсъждане на важните теми. Редовните заседания на парламентарната група също са много важни за обсъждане на проблеми и намиране на общи решения. Така коалицията ще излъчва единство.

- Предстои ново изпитание - президентските избори. Трябва ли да се мине през вътрешни избори, както иска ДБ? Защото откъм ПП вече вървят номинации - първо за поста беше лансиран Николай Денков, през уикенда той пък заговори за Благомир Коцев и Васил Терзиев... Как трябва да се случи този процес по избиране на общ кандидат?

- Аз съм против да се хвърлят имена в публичното пространство на този етап. Много по-важно е да има един адекватен процес по издигане на кандидата.

Добра идея е да има вътрешни предварителни избори. От една страна, това е начин един кандидат да бъде постепенно припознат от нашата общност, не само тази част, която е била ангажирана с издигането му. От друга, така той ще може да набере инерция по-отрано, така че когато наближат президентските избори, да бъде по-познат и на широката общественост. Всичко това ще накара колелото да се завърти много по-добре, отколкото, ако в тесен формат се теглят картончета за едно име.

Много е важен процесът на номиниране, а ние в миналото сме го подценявали и сме си патили. Дори и за местните избори в София - тогава не минахме през процес, в който да бъде утвърдена кандидатурата на Васил Терзиев, и видяхме, че накрая треперехме до последно какво ще се случи. А иначе тръгнахме на тези избори с усещането, че мачът е предварително решен. Да, но се оказа, че не е така.

Така че е много важно за президентските избори да минем през един адекватен процес и да излезем с фигура, която да обединява демократичното пространство. Защото, който и да е кандидатът на ПП-ДБ, той ще има сложна задача, нека да бъдем честни. Първо, да обедини електоратите на двете части на коалицията по абсолютно безапелационен начин, за да има шанс да стигне до балотаж. И второ, да надгради този електорат и да събере още периферия, за да излезе и победител. Това въобще не е лесна задача и ако не се подходи с достатъчно внимание към нея, резултатът със сигурност няма да е добър. Моето лично мнение е, че това е задача, която не е подходяща в този момент за тяснопартийна фигура. 

- Против сте да се хвърлят толкова рано имена, но кажете какъв трябва да е профилът на бъдещия ви кандидат?

- В тази геополитическа ситуация със сигурност трябва да отстоява демократични ценности и да е ясен поддръжник на проевропейския курс. И да е човек с ясна позиция по основни болезнени за българското общество теми като борбата с корупцията. Смятам, че следващият президент трябва да е контрапункт на популистките настроения и политики и да е достойна фигура, която да представя България пред света.

- Грешка ли е, че не се прие офертата на Бойко Борисов за общ кандидат? 

- Не. На този етап, ако ПП приеме такава оферта, това по-скоро би довело до обезличаването на партията. Напълно съм съгласен с необходимостта президентът да има различни характеристики от тези, които притежава Румен Радев. Но все пак приемането на такава коалиция нямаше да е добър знак за нашите избиратели. Трябва да намерим този кандидат, който да успее дори да дръпне цялото ПП-ДБ нагоре. И това няма да стане с общ кандидат с ГЕРБ.

- Като заговорихме за президентските избори - един от сценариите е, че заедно с тях ще има и предсрочни парламентарни, на които Радев най-накрая ще се включи. Очаквате ли това да удари и по “Промяната”, която стартира като “отроче” на Радев, въпреки отношенията ви после?

- Да, в началото ни смятаха за президентска формация, но много бързо се видя, че това не е така, и между нас и президента се появиха искри и разногласия по доста фундаментални въпроси. Така че не мисля, че появата на партия на Радев автоматично би довела до преливане на наш електорат към нея. Да, сигурно всички играчи на терена сега биха загубили някакъв електорат към Радев, в най-голяма степен “Възраждане”, БСП и “Величие”. Но не съм толкова сигурен, че въобще излизането на Радев на терена на битката за парламента ще бъде чак толкова успешно. Имаме примера с АБВ на Георги Първанов, а преди него и Петър Стоянов за кратко беше начело на СДС, но това не доведе до някакво невероятно съживяване на партията.

Наистина сега политическата ситуация е различна, доста хора търсят своето представителство и това дава някакво поле за президента да се включи, но няма гаранция, че това ще му донесе успех.

- Вие сте евродепутат от групата на либералите АЛДЕ, която заради ареста на кмета на Варна Благомир Коцев поиска спиране на парите за България от ЕС. Имате ли вече реакция и как ще продължите, не ви ли притеснява, че спирането на средствата вреди на цялата страна?

- Вредят тези, които пречат на България да има върховенство на правото, а не тези, които посочват това като проблем. Искането, което излезе от председателя на нашата група “Обнови Европа” Валери Айер за спиране на траншовете по ПВУ, в крайна сметка е основано и на факта, че антикорупционната комисия в България, чиято реформа е част от националния план за възстановяване и устойчивост, всъщност не е политически независима. За това си дава сметка всеки, който погледне на ситуацията у нас с малко по-безпристрастно око. В ПВУ беше заложена реформата на антикорупционната комисия, но за съжаление, ние успяхме да направим само законодателна реформа, не и кадрова.

- Но през лятото работи комисия от независими експерти, която изслуша кандидатите и този процес върви в момента в Народното събрание.

- Този процес, който се движи от настоящото управляващо мнозинство, също има своите пороци, но аз имам предвид, че до момента не е проведена кадрова реформа в комисията, както беше заложено в ПВУ. И понеже тези пари са на европейския данъкоплатец, не трябва да подценявате желанието на останалите членове на Европейския парламент също да изпълняват задълженията към своите избиратели - ако смятате, че на френския или на немския данъкоплатец му е приятно неговите пари да бъдат изливани в една бездънна яма, в една корупционна среда, това не е така. Това не е само дали българските евродепутати, или каквито и да е други представители, биха посочили някакви такъв проблем или не.

Все по-силни са заявките в Европа достъпът до европейски средства да бъде обвързан със спазването на принципите на правовата държава. Включително и самата Урсула фон дер Лайън го каза в речта си за състоянието на съюза миналия месец в Страсбург. Разбира се, на този етап са само заявки, предстои да видим дали това ще бъде приведено в действие или ще си остане само едно добро пожелание.

- Все още се дискутира самата съдба на КПК - ДБ предложиха да не е разследващ орган, а да осъществява само мониторинг и превенция, но и президентът да си има своя квота. Пеевски пък иска закриване на КПК. Какво трябва да се направи?

- Просто трябва да бъде политически независим орган. То го пише в закона, но накрая трябва това да го прилага някой, който се влияе единствено закона и от собственото си самосъзнание, а не от външни нареждания. То избирателното правосъдие в България не е уредено в закона. Не всичко е проблем на нормативната уредба, а и на това, че задкулисно се дирижират процесите.

- Член сте на комисията на ЕП за вътрешния пазар. Коментирате ли там въвеждането на еврото в България и опасенията за спекула с цените. Какво трябва да се направи? И може ли единният европейски пазар да спре подобни практики?

- Комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (IMCO) няма за цел да регулира, а по-скоро работи по идентифицирането на пречките пред вътрешния пазар да развие пълния си потенциал и практиките, които го фрагментират. Европейската комисия и държавите членки трябва да се справят с тези пречки, което не означава непременно въвеждане на нови разпоредби. На първо място означава по-добро прилагане на съществуващите правила, ангажиране с бизнеса и потребителите и подкрепа на държавите в борбата с тези пречки.

Една такава пречка, върху която вече работим, са т.нар. териториални ограничения на доставките. Те възникват, когато договорни споразумения или нелоялни практики между производители и доставчици водят до разлики в цената, качеството на продуктите или дори наличността в различните части на единния пазар. Разбира се, цените ще варират между държавите, но тези разлики трябва да се определят от пазарните сили, а не от договорни ограничения, които подкопават единния пазар. Когато компаниите контролират къде, как и дори дали техните продукти се продават в страните от ЕС, те ограничават избора на потребителите и създават нелоялно ценообразуване. Именно това се стреми да предотврати единният пазар на ЕС. Оценява се, че подобни практики струват на потребителите около 14 млрд. евро годишно по данни за 2020 г., преди инфлационната криза.

Ще ви дам и конкретен пример - кафето, което пием в моето семейство, е два пъти по-евтино тук, в Брюксел, отколкото в България. Затова този, който е доставчик за България, би трябвало да може да се обади на белгийския доставчик и да му каже: “Изпратете насам няколко палета”. Но се явява проблемът с тези териториални ограничения - те имат само един доставчик и нямат право да изберат друг. Това искаме да променим, подобни изкривявания на пазара трябва да бъдат санкционирани и премахнати.

- Възможен ли е румънски сценарий на икономическа криза в България с оглед дефицита в бюджета, както прогнозират вече много икономисти? 

- Проблемът е, че ние влизаме в една спирала на популистко харчене и като че ли няма политическа воля това да се промени. И този откровено развилнял се популизъм, комбиниран с някакви крайно леви политики от формално десни партии като например държавни магазини, тавани на надценки, натиск над свободния пазар - всичко това са проблеми, които се натрупват и в един момент могат да излязат извън контрол. Вместо повечето харчене да се овладее, то се увеличава. Вместо да се върви към реформи, се създават нови структури. Това ме притеснява. И да отбележа, че то няма общо с въвеждането на еврото или не. Вътрешно сами си създаваме тези проблеми и много е важно към следващия бюджет как ще се подходи - защото там ще се види също ще надделее ли разумът, или ще продължи това по-рисково харчене.

ВИЗИТКА:

• Роден е на 13 септември 1987 г. в София
• Завършва 91-а немска езикова гимназия "Проф. Константин Гълъбов" в София. През 2012 г. завършва право в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски"
• Работи в адвокатска кантора "Джингов, Гугински, Кючуков и Величков" между 2012 и август 2021 г.
• Депутат три мандата от "Продължаваме промяната". Беше председател на 47-ото НС, но беше свален предсрочно. В следващите мандати е зам.-шеф
• Евродепутат от ПП-ДБ в групата на "Обнови Европа"