Още акценти от интервюто:
- Дискриминация е прекалената натовареност - учители и ученици препускат през материала и малките се демотивират
- Не бива класните стаи да са само "обучилище" - обучение без гражданско образование
- Трябват нови училища не само заради проблема ранно ставане, а защото са пренаселени, това фрустрира децата
- Няма агресия в училище, в което децата познават всички учители по име
- Г-н Игов, започна новата учебна година, в която предстоят много промени. Една от тях предвижда повече леки санкции за учениците, за да може все пак учителят да санкционира. Кой трябва да възпитава децата - учителите или родителите?
- Разбира се, че и учителите, и родителите. Всъщност, когато преди 1500 - 2000 г. гърците са измислили гимназиите, идеята на тези първи училища е била да правят от децата граждани, защото още оттогава са знаели, че няма как държавата да влезе във всяко семейство и да накара децата да бъдат такива, каквито би трябвало да бъдат в един полис. Това е била и причината да има такова обществено образование. За съжаление, с времето тези граждански функции на училището бяха заменени с това, което аз наричам “обучилище” - обучение и много ниско ниво на гражданското образование. Заедно с министъра и аз съм съгласен, че трябва да се върнем към онези изконни първи цели, които хората са си поставяли преди.
- Свидетели сме на много случаи на агресия обаче сред тийнейджърите. Откъде идва и как може да бъде овладяна?
- Агресия винаги е имало. Ненапразно училищният булинг (тормоз - б.р.) е една от темите, които най-често се обсъждат. Навсякъде по света, за съжаление, има такива случаи. Даже съвсем скоро в САЩ имаше два случая, в които ученици влязоха с оръжие в училище. И дори убиваха съученици. Дано у нас не се случи никога. Но пък винаги има такива напрежения. А сега този булинг се измести много в социалните мрежи. Затова е толкова важно училищата да имат политики за справяне. Сега има някакви планове, комисии, които, за съжаление, са само формални.
Нашата училищна система не е ревизирана от гледна точка на начина, по който функционират училищата. Много деца са събрани на едно място, наблъскани буквално по 1300 деца в училища, строени преди 100 години за 300 деца. Среда, която напряга или дори фрустрира учениците.
Третият фактор е семейството. Голяма част от българските семейства, когато са в криза или имат проблеми, се справят агресивно. Родителите си викат, понякога си посягат Всичко това става пред очите на децата, когато те поотраснат и имат някакъв свой собствен проблем, фрустрация с друго дете, реагират по същия начин. Тук е ролята както на училищните психолози, така и на терапевтите.
- Деца се качват на кран за селфи и други - на влакове. Как ще обясните тази тревожна тенденция?
- Винаги юношите са искали да покажат себе си пред другите. Случвало се е от векове. Има племена, които специално са правили подобни изпитания, които трябва да минат, за да покажат, че са възрастни.
Децата гледат да направят нещо, което да бъде забелязано от техните съученици, приятели, а сега със социалните мрежи могат да покажат пред стотици хиляди други от всички краища на света какви “герои” са. Големият проблем е, че през социалните мрежи първо ти виждаш други хора да правят тези неща по света.
С масовата култура в интернет виждаш нещо и казваш: И ще го направя. Ето, виж колко лесно става.
При последния случай в София, когато деца се покатериха на висока сграда, бяха толкова уплашени, че не можаха да слязат. Затова е толкова важно както родителите, така и в училище да се говори за тези неща. И децата да бъдат предупреждавани и да знаят, че ако искат да опитат, трябва да бъдат обучавани например от клуб по скално катерене.
- Оптимист ли сте, че с отнемането на джиесемите в училище ще се подобрят концентрацията и резултатите?
- Нито съм песимист, нито съм оптимист. Просто смятам, че това няма как да стане. Не само защото това от няколко години се пробва навсякъде по света. В Англия казват: няма как да спрем детето да внесе телефона и да го използва. Много важно е да направим така, че телефоните, таблетите и други подобни устройства да станат част от образователния процес.
- Те в голяма степен са част.
- Съгласен съм забраната да е за началния курс, когато децата все още нямат ясна представа кое е по-важно за тях, не са изяснени интересите и нагласите. Но когато говорим за юноши, е друго. Виждал съм често, когато учителят си е на мястото, часът е интересен, темата е важна, учениците изобщо не се сещат за телефоните си. Има преподаватели, които просто молят децата, влизайки в час: Оставете ги на бюрото, и те ги оставят. Вярвам, че учителите могат да регулират това. Централната забрана по-скоро би предизвикала децата да провокират системата и да се опитват по някакъв начин да я заобиколят. Самите учители са против, защото ги превръщат в пъдари. А това може да влоши отношенията между учител и ученик.
- Отново се заговори за това, че учениците учат по-добре, когато стават по-късно, но двусменният режим не позволява голяма гъвкавост.
- За 30 г. София е нараснала три пъти. От 900 000 през 1989 г. в момента е към 2,5 млн. А колко нови училища са построени - четири. Има цели нови квартали, в които няма няма нито едно училище на километри. И затова всяка сутрин родителите товарят децата си на колите и започват бесни задръствания. А училищата са с прекалено много деца. Необходимата бройка за едно училище е, когато всички учители познават децата визуално поне, не по име. И всички деца познават всички учители по име. В такова училище няма насилие, проблемите не се замазват. Хайде най-сетне да се намерят пари за училища.
- Как ще повлияе часът по добродетели и религии?
- В Германия часове по етика има от края на Втората световна война. Така са преодолели психическите и идеологически поражения. Тези часове могат да бъдат преподавани както в религиозен, така и в нерелигиозен план. Става дума за едни и същи теми. Например приятелство, привличане, взаимопомощ. С министъра сме на едно мнение. Прав е, че нито едно дете не може да бъде накарано насила да учи нещо, което не иска.
Друг проблем е огромната натовареност. Преди 10 години с един колега от НБУ правихме изследване за дискриминацията в училище. Оказа се, че в България най-голямата дискриминация е, че учебното съдържание не отговаря на възрастовото развитие на децата. Прекалено много е, учителите не успяват да го преподадат в рамките на една година, препускат през него и затова децата се демотивират.
- Какво мислите за новия тренд да се учи много математика?
- Дълго време съм работил в Националната природо-математическа гимназия и там всички бяха математици. Веднъж колега математик дойде при мен и ми каза: Виж каква хубава задача! Виж колко красиво решение! Гледам и нищо не виждам.
Никой не се сърди на едно дете, че няма слух и не може да пее или че не може да рисува. Но всички се сърдят, че едно дете не може да решава задачи. Математическите умения са умението да виждаш пространствени и количествени отношения. То е същото като да можеш да пишеш ноти. За мен е пълна абракадабра как можеш да слушаш музика и да я записваш с ноти. Но не го разбирам, не съм го учил и не мога и да го направя, защото нямам слух. Защо тогава трябва да искаме от децата да решават някакви сложни задачи?!
- А как да се научат тогава да си сметнат колко плочки да купят за банята?
- Това е изключително просто. Да, това трябва да го има - както всички деца учат пеене. Оттам нататък вече трябва да има съответната дарба. Във Финландия има интегрирано обучение. При юношите задават тема - как се прави молив например. И детето трябва само да проучи със съответните дигитални устройства, чрез изкуствен интелект какъв вид дърво се използва, как това дърво се обработва, колко вида графити има, с каква твърдост са.
- В училище сега влязоха две поколения. Има ли големи различия между първокласниците и абитуриентите?
- И едните, и другите са израснали в дигиталния свят. Има два вида родители. Едните дават телефона или таблета на детето, за да не се занимават с него. Другите пък в никакъв случай не искат такива неща да попадат в ръцете на децата им. Нито едното, нито другото е правилно. Децата ще живеят в този дигитален свят. Те ще живеят с това, което ние наричаме изкуствен интелект. Ако знаеш колко често ми се налага да си говоря с изкуствен интелект, защото аз мразя да пиша. Защо трябва да се ровя?
Едно време, за да напиша доклад, ми трябваше да се ровя три дни в библиотеката. След това, когато се появиха компютрите и търсачките, ставаше за три часа. Сега става за три минути. И то тези три минути на мен ми трябват да измисля правилния въпрос. Ето на това трябва да учим децата - да задават, да решават казусите, които имат, като намират правилните въпроси. Отговорите те могат да получат. Какво като е наготово този отговор? Все едно да имаме калкулатори от десетки години и да продължаваме да караме децата да смятат със сметало, защото това развивало интелекта. Глупости! Интелектът ни се развива заедно с развитието на технологиите.
