Тръгнем ли по радикализацията, ще се появят по-крайни партии и ще печелят проценти. И ще побеждават формациите, които сега подгряват напрежение, каза още политологът и изборен експерт в интервю за "24 часа"
Още акценти от интервюто:
- Видях в социалните мрежи призиви гражданите да си правят собствено МВР
- След убийството на Чарли Кърк политици и инфлуенсъри трябва да са отговорни, да не засилват напрежението
- Ако като общество не може да се разберем, че насилието е неприемливо, имаме голям проблем
- Г-н Стефанов, използвам случая с пребития от младежи полицейски началник в Русе, за да ви питам - това отразява ли напрежение между гражданите и институциите у нас? Или виждате като по-широк проблем в обществото както самия случай, така и реакциите към конкретния казус?
- Този случай е елемент от нарастващата поляризация - поредният, в който практически обществото се разделя в две крайности и не може да постигне съгласие дори по фактите. Особеното в българската поляризация е, че в повечето случаи тя е водена от елитите - от политици, партии и кръгове около тях.
Това е по-различно от САЩ например, където групите в самото общество са толкова разнородни като интереси, социален статус, етнос, че могат да имат абсолютно различаващи се интереси за това как държавата да функционира. В България нямаме толкова различни характеристики в обществото.
- Тази поляризация влияе ли на доверието и взаимодействието с институциите? И в този смисъл има ли изобщо адекватен институционален отговор за подобни случаи?
- Най-големият проблем от такава поляризация е намаляващото доверие към всякакъв тип институции и механизми за съгласие в обществото. Като започнете от изборите - само си припомнете, че последните бяха атакувани пред Конституционния съд. И най-вероятно общото доверие към тях беше абсолютно сринато за години напред. Като минем през атаките, които виждаме от доста време и особено сега, към различните нива на съда и техните решения. За прокуратурата въобще няма какво да да говорим. Практически в обществото липсва инструмент, с който да се установяват фактите и да се постига съгласие по тях. Да не говорим изобщо за решения, които всички да приемат. Този случай затова е толкова важен. От една страна, той беше така силно политизиран, че стана основен елемент от процеса на поляризация.
От друга страна обаче, това е случаят, в който има очевидно насилие. И за мен фокусирането върху различни елементи - дали някой бил ходил по улицата, дали някой бил направил по-груба забележка, дали имало дрифтене или не, различни дребни детайли от версията, всъщност засенчва много по-големия въпрос. А именно да се осъди такова насилие.
Трябва да си дадем сметка, че няма елемент от цялата картина, който да оправдае подобно насилие. Това трябваше да бъде посланието на политици, на партии, на институции и на хората, които имат обществено влияние. Докато в момента чрез политизирането на този въпрос ние изпращаме доста погрешно послание, че в различни ситуации насилието е приемливо в нашето общество.
- Но така не се ли влиза в омагьосан кръг, от който трудно се излиза? Политици, които радикализират обществото с реториката си и в резултат - граждани с крайни възгледи. А после о тези възгледи принуждават политиците да заемат още по-агресивни позиции?
- Има такъв омагьосан кръг, ние го виждаме. При последните четири-пет избори имаше кампании, в които поляризацията беше най-често използваният инструмент - от няколко партии. Припомнете си как именно това поляризиране на кампанията доведе до поляризацията на позициите на тези избиратели. И после си припомнете колко трудно беше на някои от партиите, които трябваше да преговарят, за да влязат в коалиция.
А случаят в Русе ме притеснява с това, че поляризацията, която до момента засягаше само политически позиции, вече започна да засяга и морално-житейски случаи. Това е най-голямата опасност за едно общество - ако ние не можем да се разберем по въпроса с насилието и кога то е допустимо и кога не, тогава имаме много голям проблем. Видях в социалните мрежи призиви гражданите да си създадат собствено МВР. Видях хора, които смятат, че законите нямат значение и че някаква лична морална граница е много по-важна. Това са опасни неща. Те са се случвали в историята най-вероятно по целия свят, не само в България. И изходът е доста ясен - обществено пропадане.
Ако започнем да заменяме институциите единствено с личната си преценка кое е допустимо и кое не, имаме много сериозен проблем. Защото личните ни преценки ще се разминават на всяка стъпка.
- Аз видях и ужасно поляризиращи мнения за убийството на Чарли Кърк в САЩ. Това ли е върхът на радикализираните обществени настроения?
- Убийствата са крайната степен на тази поляризация. Това показва единствено, че всички останали инструменти за постигане на съгласие и справедливост в обществото за определени групи са изчезнали. Припомнете си пак какво ние смятаме за разследването, за прокуратурата, за съда... И това са първите стъпки.
- Сега коментираме политическия аспект на това натрупване. Съществува ли обаче социално недоволство, което създава добра основа именно за такава радикализация? Ясно, че в по-голямата си част политиците винаги ще се стремят да насочат гнева в една или друга посока, но все пак трябва да има социална неудовлетвореност, върху която той да стъпи.
- Това е сложен въпрос от няколко различни елемента. Първият е, че през последните 10 г. в цяла Европа, вероятно в целия свят, наблюдаваме увеличена дистанция между гражданите и държавата, институциите и ако щете - властта. Спомняте си протестите на жълтите жилетки във Франция. Някои изследователи смятат, че това е нещо периодично. През 60-те години имаме същото такова раздвижване на пластовете в обществата в Европа и отнема известно време, докато демокрацията, която е доста адаптивна, успее да даде представителство на тези групи, които не се чувстват удовлетворени.
Вторият елемент е поляризацията, която елитите смятат вече за най-лесния инструмент да съберат политическа подкрепа. Към това да добавим и че по-голямата част от комуникацията между политическите елити и техните поддръжници се случва вече през социалните мрежи. А алгоритмите създават ехо камери - балони, които само и единствено подсилват абсолютно едностранчиви емоции. Давам си сметка, че много от хората, които в момента смятат, че тези момчета от Русе са невинни, а полицейският шеф е виновен, когато отворят фейсбука си, виждат само такива мнения и съмнения в действията на МВР.
Лично се опитах да говоря с такива хора и се оказа, че те виждат не просто такива мнения - за тях фактите изглеждат по различен начин. И тук вече имаме голям проблем. Ние като групи от обществото не можем да говорим за едно и също нещо.
- В САЩ много компании почнаха да освобождават свои служители, които са изказали мнение в подкрепа на убийството на Чарли Кърк. Това повдига въпроса как демократично общество може да се справи с такова нарастващо разделение на лагери, без да прибягва до ограничаване на свободата на словото?
- С голяма доза сигурност може да кажем, видно и от различни изследвания, че хората формират такива тези, когато ги чуят от хора, на които вярват - на политически лидери, на лидери на мнение в техните кръгове. Този пример е много добър особено в българската ситуация днес.
Затова в ситуации, в които напрежението се трупа, хората с влияние в социалните мрежи, както и политическите лидери трябва да проявяват много по-голямо чувство на отговорност, отколкото в момента. Оттам идва лечението на крайната позиция на отделни хора, а не да им запушваме гласовете.
- Това възможно ли е у нас, където по исторически и други причини имаме по-слабо на чувствителност гражданско общество, което лесно привиква към подобни нередности?
- Смятам, че българският случай всъщност е по-лек от други общества. В една Нигерия например живеят около 18 различни етноса. В България няма такава ситуация. Затова обществото ни не е толкова разделено - поляризацията и създаването на т.нар. племена не е естествен процес за нас. Племената в България се създават, защото политическите партии разбраха, че поляризацията е най-лесният инструмент за събиране на подкрепа.
Но ако погледнете резултатите на някои от партиите, които най-често го използват, ще видите, че едната от тях в последните избори губи подкрепа, а другата - да кажем, че не я увеличава. Този инструмент има своята граница в събирането на подкрепа. Няма обаче граница в създаването на напрежение в обществото.
- Според международния ви опит какви уроци от други държави могат да се приложат в България спрямо тази радикализация?
- Има няколко неща, на които трябва да се научим. Първо, трябва да пазим някои институции, които ни помагат за постигането на решения. Изборите са един от тези инструменти. Когато казваме, че “решенията на съда не се коментират”, нямаме предвид, че тези решения винаги са правилни. Просто значи, че ако започнем да не се съгласяваме с всяко съдебно решение, няма как да се стига до присъди. Затова не може да се злоупотребява с всяка една институция само защото едно или друго нейно решение или резултат не ни харесва.
Вторият урок, който трябва да научим, е, че особено тази избирателна система, която вкарва много политически партии в Народното събрание, практически блокира парламентаризма.
При блокиран парламентаризъм и продължаване на поляризацията най-вероятно ще видим как най-крайните в партийната система ще започнат да трупат най-голяма подкрепа. Най-радикалните печелят от поляризацията от един момент нататък. А сега ми се струва, че тези, които създават поляризация, съвсем не са най-радикалните.
И третият урок е да знаем, че пътят от радикализирането до пропадането на обществото е много кратък. Имаме примери в нашата история и на обществата около нас. Българското общество винаги е било много мъдро и се е учило от грешките на другите. Не е искало всички грешки да ги опита на собствен гръб. Надявам се и в момента така да стане, защото пътят обратно е много дълъг.
CV
- Роден през 1981 г. в Русе
- Завършва “Политология” в СУ и Централноевропейския университет в Будапеща с фокус избори и избирателни системи
- Преминал е различни обучения в областта на изборите към ЕК и ООН
- Наблюдавал е избори в Африка, Азия, Балканите и Русия
- Участвал в писането на изборните правила в България
- Преподава “Избори и избирателни системи” в НБУ
