Цената на президентския стол рязко поскъпна
Ако има нещо в тази държава, което да изпреварва ръста на цените на жилищата, това е очертаващото се рязко поскъпване на политическата стойност на президентската институция.
Причините са много, но да изброя основните.
Обществото ни е силно разделено, както по оста ляво - дясно, така и най-вече в посоките Изток -Запад. И настоящият президент Румен Радев има съществен принос за това. Особено в сложната геополитическа обстановка и вътрешното междупартийно разделение фигурата на бъдещия държавен глава става все по-важна. Ще се наложи да се разделим
с леко романтичната и доста инфантилна представа
за президента като безпристрастен, необвързан, независим мъдрец, който бащински помирява немирните политици и обединява нацията под крилото си.
На изборите той се явява издигнат от конкретна политическа сила или коалиция и само неспасяемо наивните приемат, че инициативният комитет от група активни граждани е гаранция за политическа необвързаност.
Оттук следва и второто – какво значение има в сегашната обстановка за партиите спечелването на президентските избори. Те сочат моментното състояние на силите, но и не съвсем. Най-важният показател след самите парламентарни избори винаги е бил резултатът от местните. Чак на трето място идват президентските. Но цената е висока, защото и залогът е много висок. Първи кампанията на практика откриха ПП-ДБ. На пръв поглед похвално и смислено, доколкото всички останали, особено ГЕРБ, чакат последната минута преди регистрацията.
Проблемът е, че след този своеобразен брейнсторминг, който либералите проведоха, въпросите станаха повече от отговорите, а
допускането на Иван Костов
за евентуална обща кандидатура с ГЕРБ хвърли политиците в смут и срещна категоричното неодобрение от ПП.
Колкото и този епизод вече да е забравен, той насочва към същинския проблем именно по оста Изток - Запад, ЕС -БРИКС, ролята ни в НАТО и т.н. Доколкото в либералното пространство все още е рано за конкретни имена, те правилно са се насочили към търсене на авторитетна и широко одобрявана обществена фигура, която “да изтегли” гласове от други партии и максимално да отвори ветрилото към “партията на негласуващите”.
Това е особено важно след едно базово изказване на лидера на ДСБ Атанас Атанасов, че е необходимо да издигнат кандидат, който да се противопостави на евентуалния избор между проруски настроен кандидат и този на статуквото, или още по-просто казано – на ГЕРБ и “ДПС-Ново начало”.
Защо това е трудноизпълнимо? Първият тур на изборите е характерен с това, че всяка партия или коалиция подкрепя собствения си кандидат. Без особен риск можем да прогнозираме, че
свои кандидати ще издигнат
БСП (най-вероятно Илияна Йотова) ГЕРБ, ПП-ДБ, “Възраждане” и най-вероятно МЕЧ. Прибавете и дежурните формални кандидати, които повече ще разпиляват гласове.
Тук вече прогнозите стават много рискови, защото при нашия политически пейзаж и нрави по-скоро ще приличат на шах в три измерения. Лично аз след “сглобката” съм приел, че в родната политика всичко е възможно, дори невъзможното. Но да се съсредоточим към най-вероятното.
ГЕРБ ще играят на кило кръв и метър кожа. За тях победата е изключително важна не само заради провала с Цецка Цачева през 2016 година. На партията на Борисов по принцип не ѝ върви много с президентските избори, а и самият той подаде оставка след загубата от Радев, давайки знак, че ги приема като промяна в политическите настроения и загуба на доверие. Изобщо, ако ГЕРБ се надява на пълен мандат или замисля предсрочни избори, тази победа им е жизненоважна. Споменаваният в тази връзка евентуален кандидат Росен Желязков поне за момента е един отличен избор. Нещо повече – при евентуална победа за стола на “Дондуков” 2 и едни бъдещи предсрочни избори са отлична възможност за Борисов да се върне като премиер. И при целия този висок залог никак няма да се учудя, ако Пеевски го подкрепи с посочен от него вицепрезидент.
При ПП-ДБ играта също е на живот и смърт. Те трябва или да спечелят, или поне да загубят достойно на балотажа. Дори да достигнат до много добра кандидатура, трябва да са наясно, че в силно поляризираната ни държава на първи тур ще могат да разчитат единствено на своите фенове плюс 5-6 процента отгоре.
Ако не успеят да стигнат до балотажа,
сривът при тях ще продължи и ще става все по-трудно да обясняват на привържениците си защо партийното и личното его надделяват над стратегическите идеологически цели.
Много интересен ще бъде вариантът, при който на балотаж достигне техният кандидат и този на ГЕРБ. Тогава дилемата при останалите избиратели ще бъде кого повече мразят – ГЕРБ или либералите.
Капанът е, че тогава евродемократите ще трябва да разчитат на гласовете на “Възраждане”, МЕЧ, “Величие”, което не е много окей, казано на жаргон. Даже хич.
С много неизвестни е положението в лявото пространство. Както казахме, от БСП по традиция ще издигнат свой кандидат, който ще загуби и на втори тур е логично да подкрепят старшия коалиционен партньор, т.е. ГЕРБ. Същото се отнася и за феновете на ИТН.
Тук големият въпрос, който още повече усложнява играта, е дали на президентските избори ще имаме партия “Радев”, или не. Прогнозата ми е, че ако дотогава вълната не се е обърнала и нямаме предсрочни избори, настоящият президент официално ще е напуснал поста си и ще се включи в предизборната кампания. Дали ще постигне съгласие с “Възраждане” за подкрепа на Йотова или друг силен кандидат е рано да се каже и трудно да се прогнозира. Всичко ще се решава на момента, когато се видят имената и шансовете на останалите кандидати. Изобщо при втория тур има някои особености и достатъчно мини пред прогнозите. Едната от тях е, че симпатизантите на различни партии
просто могат да се откажат от гласуване
Втората и най-логичната е кандидатът на някоя от коалиционните партии да получи подобаваща подкрепа от останалите партньори. Третият филм сме го гледали: „Всички срещу ГЕРБ“, но ми се струва много малко вероятен. През 2020 г. партията на Борисов беше анатемосана от всички, сега е в коалиция. В този смисъл, ако номинацията на ПП-ДБ стигне до балотаж, може да се получи тъкмо обратното:
“Всички срещу ПП-ДБ”
Ръководствата на тази коалиция положиха всички усилия да се обградят само с врагове.
Вместо финал: къде с доза истина, къде като легенда, но дойдат ли президентски избори, решаващата подкрепа е била на ДПС. Нямам основания да мисля, че сега ще бъде по-различно.
