Големите неравенства по доходи, по хранене, спортуване и качество на живот водят до неравенство пред болестите
Още акценти от интервюто:
37% от смъртността е тази, която подлежи на управление
Само 25% от българите спортуват ежедневно срещу 62% средно в ЕС
В столицата имаме най-дълга очаквана продължителност на живота 77,3 г., а във Видин 71,9 г.
Ръстът на коефициента на смъртност в България е заради увеличаването на възрастните хора като дял от общото население, а младите не могат да ги заместят като брой, защото намаляват родените деца
- Доц. Черкезова, какво показват последните данни за смъртността у нас?
- Коефициентът на смъртност в България е най-високият в Европа - през 2023 и 2024 г. той е бил съответно 15,7 и 15,6 промила при средно за Европейския съюз за 2023 г. 10,8 промила. През миналата година са умрели 100 736 души. Все пак спрямо 2018 г. в България смъртността бележи лек спад.
- Как се изразява това като години живот?
- Средната очаквана продължителност на живота през 2023 г. е 75,8 г. Това означава, че имаме връщане към и дори леко превишаване на нивата отпреди COVID пандемията, когато имахме временен спад заради увеличаването на смъртността. През 2023 г. в ЕС тя е 81,4 г. - тоест приблизително с пет години повече от очакваната продължителност на живота у нас.
Това, че сме с най-високия коефициент на смъртност, е процес, който наблюдаваме от 2000 г. насам. През 60-те и 70-те години на миналия век коефициентът на смъртност е бил един от най-ниските в Европа, след което започва да расте и да достига средни равнища. След 1990 г. е сред най-високите, а от 2000-ата - най-високият.
От една страна, това изглежда фрапиращо и доста страшно. Но трябва да имаме предвид, че ръстът на коефициента на смъртност в България е причинен от увеличаването на възрастните хора като дял от общото население. Тъй като вероятностите за смъртност са по-високи в по-високите възрасти, по-големият брой на възрастните оказва влияние към повишаване на общото равнище на смъртност. Удължаването на живота изтегля смъртните случаи с всяка следваща година към по-високите възрасти.
Изчисленията ми показват, че ако през 2023 г. сме имали възрастова структура на населението като през 1960 г., тогава общият коефициент на смъртност ще бъде с 63% по-малко. Тоест останалите 37% са свързани с промяна на повъзрастовите равнища на смъртност. И ако погледнем данните между 1960 и 2023 г., ще видим, че повъзрастовите коефициенти на смъртност са намалявали в почти всички възрасти. Единственият ръст след 1990 г. се наблюдава след 87-годишна възраст, тоест наистина в по-високите възрасти.
С други думи, увеличавала се е очакваната продължителност на живота, от една страна, защото е намалявала смъртността във всяка една от възрастите за този период. В същото време общият коефициент на смъртност също е растял, защото се е увеличавал броят на възрастните хора в населението.
Затова разговорът за смъртността в България не трябва да бъде толкова драматичен, защото това са естествени процеси - остаряването на населението се случва в много продължителен период от време. То е резултат от достигане на един определен етап от цивилизационното развитие. Всички развити общества са с остаряло население и България не прави изключение.
Увеличава се очакваната продължителност на живота, от една страна, а от друга - намалява броят на родените деца. Съответно младите поколения не могат да заместят възрастните поколения като брой. Исках да наблегна на това, че 37% от смъртността на практика е тази, която подлежи на управление.
- Тоест е предотвратима?
- Не е точно предотвратима. Това е тази, която подлежи на управление. За това дали е предотвратима, или лечима, се използват други показатели. Тези показатели показват колко е броят на случаите, които бихме могли да предотвратим чрез превенция или чрез лечение при достигнатото равнище на съвременната медицина.
По последни данни, с които в момента разполагаме - от 2022 г., имаме 33 136 умирания, които по този показател е можело да бъдат предотвратени. Това са около 27,9% от смъртните случаи, които са се случили през 2022 г.
Ако го измерим в промили, тогава коефициентът на смъртност, който през 2022 г. беше 18,4 промила, щеше да бъде значително по-нисък - 13,3 промила. От една страна, това е лоша новина, но от друга страна - добра, защото означава, че имаме възможност да повлияем на смъртността и на допълнителното удължаване на живота и удължаване на живота в добро здраве. Трябва да наблегнем на това, че предотвратимата смъртност или тази част от нея, която може да се предотврати чрез превенция, заема 2/3 от броя на умиранията.
- Какво е положението, като се погледнат отделните възрастови групи обаче?
- В почти всички възрастови групи имаме свръхсмъртност в България спрямо средното в ЕС. Но имаме няколко групи с по-отчетлива разлика между България и ЕС. Това са децата до петгодишна възраст, тийнейджърите между 10 и 18 г. и преждевременната смъртност, която наблюдаваме, особено при мъжете между 42- и 57-годишна възраст. Това са възрастовите групи, върху които биха могли да се съсредоточат политиките, особено тези в областта на превенцията на здравето и профилактиката.
- А какво ни говорят числата, когато разгледаме отделните региони в страната?
- Имаме райони в страната, в които имаме по-висок коефициент на обща смъртност - Видин, Монтана, Кюстендил, Перник, Ловеч и Плевен. А в другия край е София-град, като там е и най-дългата очаквана продължителност на живота - 77,3 г. След нея се нареждат Благоевград - 76,6 г., Кърджали заема третото място, а Варна и Пловдив си делят четвъртото място - 75,9 г. Тоест говорим за големите градове у нас, като Благоевград и Кърджали са интересни случаи, които трябва да бъдат допълнително изследвани. С най-ниска очаквана продължителност на живота е област Видин - 71,9 г., като пред него са Враца - 72,6 г., и Монтана - 72,7.
Вижда се ясно връзката между очаквана продължителност на живота и достигнато икономическо развитие, измервано и през БВП на човек от населението и доходите.
Трябва да подчертаем, че в някои от тези области имаме по-остаряло население, отколкото в други. Например в София-град населението е с по-млада възрастова структура, отколкото населението във Видин или в Монтана. Това също съдейства за увеличаване на общия коефициент на смъртност. Другите детерминанти са свързани с достъп до здравеопазване и с доходите.
- Това ли са основните социално-икономически фактори, които оказват най-голямо влияние?
- Изчисленията ми показват, че разликите в доходите по области могат да обяснят 20% от вариациите в общата смъртност и 18% от вариациите в детската смъртност по области. Колкото по-бедна е една област или хората са с по-ниски доходи, толкова по-висока е там смъртността и обратно. Първите два фактора, които се изтъкват като причини за неползване или неудовлетворени потребности от здравеопазване, са доходите и отдалечеността на населеното място от физически достъп до медицинска помощ.
Тоест това е другата посока, към която трябва да се съсредоточат политиките. Например детската смъртност в градовете през 2023 г. е 4,2 промила, а в селата - 7 промила - 1,5 пъти повече е доста сериозна разлика. По същия начин общата смъртност в градовете е 13,7 промила, а в селата е 21 промила. Въпреки че плащанията от джоба за здравеопазване са намалели като дял от 43 на 33% между 2017 и 2023 г., все пак тези 33% не са малък дял. И когато имаме голям брой здравно неосигурени лица и в комбинация с ниски доходи, се оказва, че доходните неравенства предизвикват здравни неравенства.
- Според вас кои са поведенческите фактори у хората, които влияят за смъртността?
- Пак не е изненада, че българите нямаме много добро здравно отговорно поведение. Сърдечносъдовите заболявания са водеща причина за смъртност при нас. Също така и високото кръвно налягане, равнището на холестерол, захарен диабет. Поведенческите детерминанти за тези заболявания са тютюнопушене, консумация на алкохол, затлъстяване, заседнал начин на живот.
България по тези поведенчески детерминанти не се представя много добре. Силно е разпространена културата на пушене. Ежедневните пушачи са 29% от населението. Това е 1,5 пъти повече от средното в Европейския съюз. 19,6% от децата между 15- и 19-годишна възраст също пушат, което е много притеснително.
Ежедневната консумация на алкохол в България също е над средното в Европейския съюз, макар да няма толкова съществена разлика. Запазваме дела на хората с наднормено тегло - над 53% от населението са с наднормено тегло, като при мъжете са 63% - почти 1,5 пъти повече, отколкото при жените. Също така с нарастване на възрастта се увеличават случаите на хората с наднормено тегло. Това са неща, върху които трябва да се съсредоточат част от профилактиката и здравно отговорното поведение. И когато говорим за наднормено тегло, веднага се интересуваме от това дали спортуваме и как се храним ежедневно. Само 25% от българите спортуват ежедневно срещу 62% средно в ЕС, като спортуващите са по-често сред по-младите поколения.
Тоест нямаме тази култура на активност. Въпреки че, ако погледнем начина на живот на хората на село, може би не е необходимо да спортуваш специално, за да можеш да поддържаш форма. Когато поддържаш градина, отглеждаш плодове и зеленчуци и така нататък, също е физическа активност.
- Всички тези данни поставят ли ни диагноза за едно стресирано общество?
- Може и така да го наречем. Изследванията показват, че в развитите страни воденето на здравословен или нездравословен живот - дали ще бъде физическа активност, или начин на хранене, е социално предопределено. И икономическото развитие променя начина на хранене, както и културата по отношение на тялото. В много изследвания вече се посочва, че добрият тонус, нормалното тегло, крепкото здраве са привилегия на хората с високи доходи, а затлъстяването, алкохолизмът, вредното хранене са част от бремето на бедността.
Тоест тук отново опираме до неравенствата по друга линия - не през здравеопазването, а през начина на живот, който водим - да можеш да си позволиш качествени храни, време за спорт, финанси за спорт и всякакъв вид профилактика. И отново стигаме до подоходните неравенства. С изключение на тютюнопушенето и консумацията на алкохол всякакъв друг тип поведение, свързано със здравето - дали ще бъде консумация на зеленчуци и на плодове, или пък спорт и така нататък - е свързано с доходите: с увеличаване на доходите се увеличава делът на хората, които спортуват, които се хранят здравословно. Това показва, че здравето е социално предопределено и е свързано също с доходните неравенства.
