ПП така и не съумя да се превърне в истинска партия, прилича по-скоро на парапартийна организация с множество лидери и говорители
Още акценти от интервюто:
Оставката на Кирил Петков е странно действие - отговорност за случващото се трябваше да се изиска от административния ръководител на общината
Влизането в хипотеза за обща кандидатура за президент с ГЕРБ има потенциал да превърне ПП-ДБ в поредния трофей на ревера на Борисов
Засега сериозна заплаха на опозицията с възможност да постави под съмнение устойчивостта на този кабинет не се вижда
- Няколко дни след оставката на Кирил Петков като съпредседател на “Продължаваме промяната” как да я тълкуваме, проф. Стоянов - като бягство от или поемане на отговорност?
- Със сигурност като стратегически недобре обмислено действие. Като прибързан и емоционален ход. Като първосигнална реакция, явно неконсултирана с останалите представители на управлението на ПП. Да не говорим, че това действие постави в особено деликатна ситуация и коалиционните им партньори от “Демократична България”. Да твърдиш, че поемаш политическа отговорност на ниво лидер на партия за нещо случило се или случващо се в локалното пространство на управлението на един град, макар и столицата, е, меко казано, странно действие.
Отговорното поведение би трябвало да се изиска от административния ръководител на общината отговорност за случващото се там. Липсата на подобна логична реакция говори за това, че е налице някакво особено пестеливо откъм коригиране и критикуване действията на Васил Терзиев отношение, някакъв опит да се отвори чадър над общо взето “добрата” репутация на кмета.
Дали ще следва операция по героизиране на Петков и дали кметският стол в София ще е удобният трамплин за бъдеща политическа кариера за Терзиев, предстои да проследим.
- Криза ли наблюдаваме в “Промяната”, или възможност за по-силна консолидация?
- За да се консолидира нещо, то изначално трябва да съществува. А “Промяната” така и не съумя да се превърне в истинска партия. Помните заявките за “облачна” партия, модерно и дигитализирано управление и т.н. Е, не успяха. Всъщност ПП представлява своеобразен стартъп. Така се събраха и регистрираха, като самите те разказваха, че така са набирали и своите бъдещи “съпартийци” и представители – през обучения и създаване на банка кадри, персонални интервюта и лични гаранции и препоръки.
И всичко това се случи в ситуация на форсмажор, а на първите избори се явиха, ползвайки регистрацията на друг политически субект. Даже нещо повече – ПП е парапартийна организация с множество публични лица, с множество говорители, с множество “лидери”. ПП бе създадена набързо, на проектен принцип, с подкрепата, ако продължим аналогиите с модерните бизнес модели, на техния инвестиционен/политически “бизнес ангел” в лицето на Радев, който първоначално инвестира своя авторитет и публична подкрепа в стартиращия проект, като само можем да гадаем дали и срещу какъв “миноритарен” дял права за взимане на решения го стори.
Той ги подпомогна не само репутационно, но и логистично – с комфорта на престижността на институционалната си позиция и тогава високия си рейтинг, с установяването на контакти и т.н. За тяхно съжаление обаче, ПП не съумяха да се превърнат в политически “еднорог”.
- Вече сме свикнали партиите да са изцяло лидерски. В този смисъл възможно ли е бъдеще за “Промяната” без Кирил Петков?
- На първо място, от развитието на ситуацията през днешния ден ще разберем дали подадената от Петков оставка ще бъде приета. Ако това се случи, без допълнителни подобни решения и от други, представляващи ПП, и тази формация продължи без сътресения, това ще означава най-малкото две неща. Първо – че това не е било лидерска партия, т.е. не е била представлявана от “лидера” си, а от неясно и постоянно бързо флуктуиращо аморфно управленско тяло. И второ – че Петков е бил само някакъв вид лице, формалният “лидер” на ПП.
- Антикорупцията достатъчно силно послание ли е, ако не е подкрепено с някаква идеология? Видяхме как “Промяната” почна като типична big tent (от англ. голяма палатка - б.р.) партия, която събра в себе си леви, десни и центристи, с посланието леви цели с десни средства, което на практика означава отново, че за тях “няма ляво, няма дясно”.
- Антикорупционната нагласа, битката и политиката, насочени срещу корупцията, не може да бъдат лайтмотив на политическо управление. Предполага се, че това трябва да е начин на мислене и практика, отношение към света, доказан интегритет, а не предизборно знаме и конюнктурен кампаниен слоуган. От друга страна, именно желанието да се събере колкото е възможно повече популистки вот и да се разтвори максимално ветрилото към т.нар. непредставени, изигра лоша шега на ПП. Заявките им, че не било важно дясно или ляво е управлението, дясна или лява е политиката, доведе до множество кризи, неразбирателство и неясноти в отношенията и субординацията с политическите им партньори на първо място. Първоначалният разпад в коалиционния им партньор ДБ, като първи оттам напуснаха несъгласни Зелените, последван от не една и две ситуации, в които явно се провидя не особено демократично отношение към съдружници, извинете съпартийци, като при казуса с Лорер и Божанков, са само видимата, публичната част на процесите, протичащи в ПП след първоначалната инерция, получена от Радев.
- Въпреки всичко не се очаква разцепление в коалицията ПП-ДБ - според анализатори те ще са заедно поне до президентските избори. Какво мислите за идеята за предварителни избори за кандидата на т.нар. демократична общност за президент? Обикновено такъв кандидат трябва да привлича и периферен вот. Но едни такива предварителни избори не рискуват ли повече разделения, тъй като не говорим за три крила на една голяма партия, а за три партии - ПП, “Да, България” и ДСБ, в една средно голяма коалиция?
- От ДБ прибързаха тези дни да заявят, че няма да поставят коалицията им с ПП под съмнение, цитирам: “Няма да разцепим коалицията за кефа на Борисов и на Пеевски”. Това добре, но знаем ли въобще ще я има ли ПП след някой друг ден? Предварителните избори са добър подход, но той би бил валиден само за политически организации с изградени, продължително функциониращи и ефективно работещи структури, практикували множество различни видове избори, с умение и познание как се организират и протичат подобни процеси, с административен и технологичен капацитет, осигурени и финансирани подобаващо.
Всичко друго може да се превърне във фарс или да бъде торпилирано от организирана атака от опоненти или недоброжелатели. От друга страна, имам опасенията, че немалко представители на т.нар. демократична общност продължават да се държат като единствено притежаващи и практикуващи моралния императив. Някои техни лица в различно свое амплоа се изживяват като истина от последна инстанция и като единствените, които имат правото да определят кой е демократ и кой не на принципа “този е от “нашите”, значи е демократ, а този “не е от нашите”, значи не е демократ”. Това, съчетано с известната лека надменност на някои от лидиращите ПП, не дава добър знак за потенциал в търсене на единна кандидатура за каквото и да било и няма перспективата да привлича и активира колебаещ се и гравитиращ вот.
- Трябва ли да отговорят на протегнатата ръка на Бойко Борисов, който каза, че е отворен за преговори за общ кандидат за президент? Какви биха били рисковете, ако се съгласят, и съответно - ако не се?
- Такова предложение, и съответно неговото приемане, би било логично само при предварителното дефиниране на реалистичната кандидатура от страна на възможния опонент, с потенциал за накланяне на везните в обратната посока. При положение че кандидатура с реални шансове за победа от някаква трета страна не е налице, на Борисов няма да му е нужно да предлага или приема каквато и да е подкрепа. Ако това не се осъзнае, то влизането в хипотеза за обща кандидатура с ГЕРБ има потенциал да превърне ПП-ДБ в придатък, в оправдание, в патерица. За пореден път. И в поредния трофей на ревера на Борисов.
- От философ като Желев, през юрист като Стоянов, историк като Първанов, бизнесмен като Плевнелиев и накрая военен като Радев. Какъв според вас ще бъде профилът на бъдещия президент?
- На този етап бих се осмелил да очертая профила на потенциален успешен кандидат. Кандидат с експертиза и компетентност в публичните дела, с ясен политически и ценностен профил, популярен, лесно разпознаваем, с политическа кариера на високо ниво, комуникативен, позитивен, проактивен, с високо образование, с добро познаване на конституцията и законите, с несъмнен опит в политическите дела, в разцвета на силите си, на възраст до 65 г.
- Президентският вот ли е хоризонтът на това правителство?
- Най-реалистично би било да начертаем тази обозримост. Но това правителство може да получи “некомфортната” сигурност за изпълняване на целия мандат – постоянно критикувана, под обстрел от свои и чужди, с вотове на недоверие, с множество съмнения и въпроси, с битки в парламента…Но точно така трябва да управлява всяко правителство – никой не трябва да получава даром подкрепа, постоянно трябва да сме критични към всяко едно управление, на което сме делегирали и право, и задължение да взима решения от наше име и да разходва публичния ресурс. Засега сериозна заплаха от страна на парламентарната или извънпарламентарната опозиция, с възможност да постави под съмнение устойчивостта на този кабинет, не се вижда.
CV
- Роден е на 2 май 1972 г.
- Завършил 8-о ЕСПУ "Васил Левски"
- Бакалавър и магистър в Нов български университет
- Доктор по политически науки
- Доцент по политология и професор по политически комуникации
- Бил е треньор по плуване
- Работил по кампании на всички партии без СДС
- От 2017 до 2025 г. е редовен професор в НБУ
- От 2011 до 2015 г. е декан на Магистърския факултет
- От 2025 г. е редовен професор в СУ "Св. Климент Охридски"
- Директор "Политически анализи и прогнози" в "Галъп Интернешънъл Болкан
- Баща на двама синове и дъщеря
