Еврозоната не заменя отговорността на държавите да провеждат отговорна фискална и икономическа политика
България има стабилен и добре капитализиран банков сектор
Валдис Домбровскис е роден на 5 август 1971 г. в Рига, Латвия
През 1995 г. завършва икономика в Рижкия технически университет, а през 1996 г. и физика в Латвийския университет
2002 – 2004 г. е министър на финансите на Латвия
2009 – 2014 г. заема поста министър-председател на Латвия. Неговото правителство въвежда еврото в страната
От ноември 2014 г. е европейски комисар за еврото и социалния диалог в комисията "Юнкер"
В първата комисия "Фон дер Лайен" е изпълнителен заместник-председател с ресор "Икономика в интерес на хората"
В Брюксел днес е еврокомисар по икономика
- Г-н Домбровскис, вече много пъти питахме колко е важно присъединяването към еврозоната за България. А колко е важно за самата еврозона?
- Със сигурност е добра новина за България, че отговаря на всички критерии и ще може да се присъедини от 1 януари към еврозоната. Но е добра новина и за самата еврозона и ЕС като цяло. Това показва, че еврото е привлекателно и в известен смисъл България укрепва еврото като глобална валута. Това в момента е втората по големина валута в света.
- ЕКБ и ЕЦБ отчетоха изпълнение на четирите формални критерия, но какво показва реалната конвергенция, що се отнася до цените, БВП на глава от населението?
- БВП на глава от населението на България значително е настигнал средния за ЕС. Когато България се присъедини, той беше около 40%, сега е около 66%. Така че вече е доста силен процесът на сближаване. Очакваме присъединяването да се отрази положително и на икономическия растеж на България. Защото всички практически ползи, като по-ниски разходи за валутен обмен, по-ниски лихвени проценти, по-голяма привлекателност за инвестиция, всичко това всъщност ще помогне на икономиката и доходите да растат.
- Много политици в България всяват страхове с информации как ЕЦБ ще вземе резервите на нашата банка, как ще се налеят пари за кредити и икономиката ще гръмне, за дигиталното евро. Как ще им отговорите?
- Резервите на БНБ са част от резерва на ЕЦБ, но те не се отнемат от България. А по въпроса за търговските банки, България е в механизма ЕRМ-2 от 2020 г. и де факто е член на банковия съюз. Така че банките вече изпълняват всичките му изисквания. България има стабилен и добре капитализиран банков сектор.
По дигиталното евро работата продължава. Законодателните предложения на ЕК са представени и се обсъждат. Дигиталното евро всъщност решава въпроса за ролята на парите на централната банка, защото в момента ползването на кеша намалява. Дигиталното евро е начин да се вкарат парите на централната банка в XXI век. Това не води до посредничество от банковия сектор, ще има ограничения за държане на дигитално евро. То е важно и в контекста на конкуренцията на дигиталните валути. Цифровото евро не заменя парите в брой, а ги допълва и ще ги укрепи.
- Общата валута очевидно е само инструмент. Но какви проблеми тя не може да реши?
- Въвеждането на евро носи осезаеми икономически ползи, но не бива да се представя като решение за всичко. Еврозоната не заменя отговорността на държавите да провеждат отговорна фискална и икономическа политика. Не решава проблемите с миграцията и липсата на работна ръка. Но еврото създава по-добри условия за растеж, увеличение на реалните доходи, а това е двигателят за спиране на демографските проблеми.
- Какви уроци трябва да научим преди 1 януари от другите държави в еврозоната, за да избегнем техните грешки?
- Няма скорошни примери на държави в затруднение, но имаме по-стари като Гърция например, където вероятно твърде оптимистично са вярвали, че еврото ги пази от всякакви проблеми и няма нужда да водят отговорна политика. Иначе практическата подготовка е дълъг процес. Вече проведох разговори с правителството, с банковия сектор, с БНБ. И ще предоставим допълнителна помощ за преминаването към еврото.
- В България има политически спекулации, че избори и политическа нестабилност след юли могат да ни спрат за въвеждането на еврото. Така ли е?
- Какъв е процесът оттук нататък? Решенията за присъединяване от 1 януари трябва да бъдат взети от държавите в еврозоната и от Европейския съвет. Очакваме окончателно решение на 8 юли и фокусът тук вече етвърдо върху практическата подготовка. От срещите си в парламента и правителството виждам достатъчно широка подкрепа за въвеждането на еврото сред българските политици. Има много широко мнозинство в парламента, което го подкрепя. Така че не мисля, че има причини да се тревожим за някакви политически развития, които биха променили фундаментално тази широка подкрепа за еврото, която съществува сред политическите партии в парламента.
- Така на 8 юли ще празнуваме еврото, но на 9 юли ще страдаме ли заради наложените от САЩ мита?
- Със сигурност заплахите за мита от страна на САЩ са източник на несигурност и оказват отрицателен ефект върху икономическия растеж. Заради това в последната си прогноза за 2025-2026 години понижихме прогнозата си за растеж с 0,7%, именно заради отрицателното икономическо въздействие на тарифите и несигурността, която прави бизнеса по-предпазлив.
Предпочитаме да договорим решение със САЩ и преговорите продължават. Има и известен напредък и се надяваме на взаимно приемливо решение. Но при липсата му сме готови да защитим нашите компании и икономически интереси. Разширяваме и партньорствата си с други страни - Меркосур, с Мексико, с Швейцария, с Обединеното кралство. Водим интензивни преговори с Индия, Индонезия, Тайланд, Филипините, ОАЕ.
- Подкрепата за еврото е много висока в страните от зоната и доста ниска в България. Какво е вашето обяснение за това - слаба информационна кампания, дезинформация?
- В Латвия обществената подкрепа също беше доста ниска преди въвеждането на еврото. Но бързо се увеличи и сега е над 80%.
Една от причините за това е, че преди въвеждането на еврото се наблюдава тревожност, а също и различни евроскептици разказват всякакви ужасяващи истории какво ще се случи. Но има и известна чуждестранна намеса. Виждаме Русия да се намесва доста активно в политиката на държавите-членки на ЕС и ние реагирахме на това, като забранихме руските пропагандни канали, като предложихме този пакет за защита на демокрацията.
- Какво показва опитът от въвеждане на еврото на бившите комунистически страни? И какво ще може да се направи, ако след 1 януари българското правителство започне като Франция да раздува дефицита в бюджета?
- Страната с най-добри резултати от Централна и Източна Европа по отношение на сближаването бе Словакия, която е част от еврозоната. Но следвана близо от Полша, която не е. Това означава, че еврото е полезен фактор, но не е единственият. Важни са икономическите основи в страната, колко конкурентна е икономиката, как се подобрява бизнес средата.
А за прекомерните дефицити вече споменах, че е важно държавите да са отговорни. В еврото даже това е още по-важно, защото инструментът за девалвация на валутата не е наличен. Но България така или иначе не го ползва от десетилетия заради валутния борд.
Иначе като предпазна мярка служат общите правила на ЕС за фискална дисциплина, Пактът за стабилност и растеж и процедурите по свръхдефицит, които може да доведат до допълнителни последици, включително финансови за държавите, които не спазват фискалната траектория.
- Има ли как да се спрат търговците да закръглят цените след въвеждането на еврото?
- Като цяло не сме виждали страна, в която ефектът върху инфлацията от преминаването към еврото да е по-голям от 0,1-0,3%. Но очевидно въпросът дали преминаването към евро не се използва за вдигане на цените е много сериозен. Ето защо има тези двойни етикети, за да могат клиентите да свикнат с новите цени и да видят дали внезапно ще се променят след въвеждането на еврото. Важно е правителството да работи заедно с бизнеса. Тези кампании за справедливо въвеждане на еврото, в които фирмите сами се ангажират да не използват преминаването към евро като извинение за повишаване на цените са били успешни в други страни, които наскоро се присъединиха към еврозоната, като Хърватия, но преди това и в Литва и Латвия. Така че, нещо подобно се разработва и сега тук, в България.
- През лятото вероятно подкрепата на САЩ за Украйна ще намалее. Може ли ЕС да я замести?
- Тази година ЕС ще предостави около 30 млрд. евро финансова подкрепа на Украйна. За следващата година ще започнем тези дискусии скоро, също в контекста на прегледа на програмата на МВФ. Замразените руски активи пък се ползват като годишните печалби от тях покриват заемите, отпуснати от Г-7. Така че, в известен смисъл, Русия вече плаща за щетите, които създава в Украйна.
Виждаме и че държавите от ЕС засилват военната подкрепа. Все пак те не могат да компенсират напълно намалението от САЩ.
Наскоро наложихме 17-и пакет сакнции срещу Русия, работим и върху 18-и. А с Г-7 предвиждаме намаляване на ценовия таван за петрола от 60 долара за барел на 45 долара за барел. Налагаме още санкции на скритата флотилия от руски танкери. Налагаме още санкции на руския финансов сектор.
- Бих искал да сменя темата към разходите за оръжие и възможността за допълнителен бюджетен дефицит от 1,5% за България. Какви са правилата, за да признае ЕК този дефицит за легитимен? Трябва ли оръжейните поръчки да бъдат само европейски? Ще използвате ли този инструмент, за да насърчите европейското производство на оръжия?
- Вчера одобрихме тези национални клаузи за дерогация за редица държави членки, включително за България. Държавите ще могат да увеличат бюджетния дефицит с 1,5% от БВП за период от 4 години, считано от тази година. Това ще им даде възможност попълнят и запасите си, защото много от тях бяха изпратени в Украйна. Но ще позволи и държавите членки да се подготвят за структурно по-високи разходи за отбрана, защото е ясно, че разходите за отбрана ще трябва да бъдат по-високи.
Националните дерогации са едната част от инициативата за превъоръжаване на Европа. Другата са заемите за 150 млрд. евро за съвместно закупуване на оръжия.
По първата част държавите сами отговарят за използването на този бюджет. А ние ще наблюдаваме дали наистин парите са дадени за отбрана
За заемната част наистина едно от намеренията е да се насърчи развитието на европейската отбранителна промишленост. И след това, при определени условия, чрез подписване на отбранителни партньорства, други страни могат да се присъединят. Например, наскоро подписахме отбранително партньорство с Обединеното кралство.
По-общо казано държавите-членки ще бъдат свободни да решават от националните си бюджети в крайна сметка с какво ще летят. Но пред тях има и въпросителни. Ако погледнете американското оборудване за Украйна дойде с много условия и ограничения къде могат да стрелят и къде не. И въпросът е, ако наистина сме в ситуация, в която се нуждаем от тези оръжия, можем ли да се оставим някой да ни диктува какво можем или не можем да правим с тези оръжия, за да се защитим. Така че това сега също е много важен фактор и наистина Европа трябва да стои по-силно на собствените си крака.
- Каква част от парите по плана за възстановяване ще успее да получи България?
- В момента в ЕК оценяваме ревизирания план, който ни изпрати България. Факт е, че изоставаме по отношение на усвояването и използването на това финансиране и нямаме много време. Всички основни цели и цели трябва да бъдат изпълнени до края на август 2026 г. Така че наистина трябва да се съсредоточим върху изпълнението, защото за България е важно да използва това финансиране.
* В интервюто са използвани въпроси и на други медии
