Украинският удар срещу руски самолети показа: ефективно разузнаване + евтини дронове е успешно поразяващо средство
На 1 юни украинската Служба за сигурност извърши изненадващи атаки с дронове по руски летища, разположени дълбоко в територията на Руската федерация. Ефектът беше много силен, а нанесените поражения по руската стратегическа авиация – значителни. Въздействието на тази операция тепърва ще се оценява, но наличната към момента информация свидетелства, че способностите на руските военнокосмически сили да използват стратегически бомбардировачи
са намалели с около 30%
Подобен удар е безпрецедентен не защото е използвано ново и непознато оръжие, а защото смело и изобретателно са използвани малките FPV дронове.
Не за първи път украинските сили атакуват руската стратегическа авиация, разположена на летищата – това не е новост. Необичайното е подготовката и огромната обезпечаваща разузнавателна дейност, която е предхождала удара. Това означава логистика, транспорт, осигуряване на маршрути, агентурна мрежа и обезпечаване – всички тези елементи превръщат операцията в особено интересен обект за анализ.
Не по-малко важни са последствията от атаката – както военни, така и политически. По отношение на военните последици наличната информация (потвърдена чрез видео записи и спътникови снимки) сочи за унищожени поне 9 броя стратегически бомбардировачи Ту-95М и 6 броя Ту-22М3, които са основните носители на крилати ракети, а заявленията на украинската страна са за около 40 унищожени или повредени самолети от различен тип.
Военният ефект е в няколко насоки, но главните от тях са свързани с намаляване на способностите за нанасяне на стратегически удари с крилати ракети, но не само по украинска територия в хода на войната, а много по-важно – намаляване на руските способности за
ответни ядрени удари при евентуален
голям конфликт, тъй като стратегическата авиация е част от т.нар. ядрена триада (наземни стратегически междуконтинентални балистични ракети, ядрени подводници и стратегически бомбардировачи).
По този начин Русия губи не само носители на крилати ракети, но и средство за ядрено сдържане и паритет със САЩ, тоест ефектът на атаката далеч надхвърля контекста на войната в Украйна.
Русия ще следва вече да разчита много повече на носители като Ту-22М3, които макар и да са по-модерни реактивни и високоскоростни бомбардировачи, не са с такава голяма далечина на полета, както унищожените Ту-95М. Техническата загуба не може да бъде възстановена, тъй като проектът за нов руски стратегически бомбардировач (ПАК-ДА) не е напреднал и е много далеч от завършване, а производството на стари модели бомбардировачи в Русия е прекратено отдавна.
Загубата на военен престиж, тоест
репутационните щети за Русия са големи –
те всъщност показват множество слабости, а загубата на престиж за голяма държава е дори по-страшна от загубата на самолети (пък били те и ценни стратегически бомбардировачи). Загубата на военен и международен престиж може да е мотиватор за масиран военен отговор.
От кадрите, които бяха разпространени в социалните мрежи, се вижда, че атакуваните летища имаха охрана, но тя не може да спре малките дронове – това е невъзможно и със средствата на ПВО, които са насочени към много по-големи и бързи цели.
Самолетите бяха оставени без защита, не са в укрития, заредени са с гориво, съсредоточени на относително малката територия на стоянките на летищата – всичко това са слабости и предпоставка за големите загуби.
Средствата за радиоелектронна борба са насочени към потискане на други радиочестоти и GPS сигнали, но не и към гражданските честоти на мобилните мрежи, които са използвани при атаката – иначе казано, най-достъпните цивилни “инструменти” за атака, като карти на мобилни оператори, обикновени камиони (неразличими в транспортния трафик) и наемане на търговски площи за съхраняване на контейнерите с дронове, са станали най-силното оръжие.
Това е една от поуките от тази атака – все повече ще се разчита на малки дронове
- трудни за откриване, евтини и лесни за управление, но нанасящи щети за милиарди.
Вероятно основната отговорност за тежките загуби руската страна ще хвърли върху ФСБ, тъй като не е успяла навреме да разкрие и пресече подготовката и извършването на атаките.
Неуспехът на руското военно контраразузнаване със сигурност ще доведе до кадрови промени и до разходи за защита на летищата, но ще накара всички да се замислят за уязвимостта на стратегическата инфраструктура (не само на военните летища) – както Илон Мъск написа в Х – бъдещето са дроновете и никаква инфраструктура не е в безопасност.
Голямата въпросителна обаче не е военнотехническа, а политическа – какъв ще бъде отговорът на руската страна – както дипломатически, така и военен. С голяма степен на вероятност може да се предвиди, че
подобен удар няма да остане без отговор,
но е трудно да се предвиди какъв ще е той – вероятно много интензивни обстрели с дронове и балистични ракети по украинска територия и мощна лятна кампания по завземане на нови територии. Позицията на Русия вероятно ще стане по-остра и дипломатическото решаване на изхода на войната ще се удължи с месеци.
От всяка военна операция се извеждат поуки, но не само за воюващите страни, но и за България – уязвима ли е нашата инфраструктура от подобен вид атаки, е остър въпрос. Дали наше военно летище, на което е разположена новата българска авиационна техника и самолети на открити стоянки, е защитено, ако се намират само на около 2,5 километра от шосе, паркинги и бензиностанции, на които може да спрат камиони, които са пригодени за пускови установки за малки дронове.
Едно е сигурно – дроновете ще продължат да бъдат основното поразяващо средство в бъдещите конфликти, а инвестицията в добра защита се отплаща, предпазвайки човешки живот и стратегическа инфраструктура. Изграждането на укрития от малки дронове и охрана на периметъра на летището вероятно ще се окаже по-перспективна и належаща дейност от очакваното. И
все по-рядко ще виждаме самолети на стоянки,
заредени с гориво и въоръжение, но това ще означава, че нашата изтребителна авиация трудно ще може да реагира за минути, ако е разположена в затворени бетонни укрития.
Украинската операция поставя тези въпроси за всички военновъздушни сили по света, а отговорите са свързани със скъпо планиране и огромни разходи, а засега комбинацията от ефективно разузнаване и евтини дронове се оказва най-успешното поразяващо средство.
