Сега - 15 години след учредяването им, е много по-важно тв наградите “Свети Влас” да ги има, защото са реакция срещу плашещия дефицит на авторитет в сферата на комуникацията
Властта явно пак е самоуверена - лидерите отказват да отговарят на трудни въпроси в студиото, а дават нещо като брифинги
- Икономисти и политолози не спират да говорят тези дни, но да попитам и един философ във ваше лице - готови ли сме за еврото? Този въпрос все пак се превърна в поредния разрив между президент и правителство и парламент. Докъде ще доведе това, г-н Лозанов?
- Въпросът “готови ли сме за еврото” е кух - веднъж, защото с финансовия борд отдавна сме вързани за него, и втори път, защото той отдавна е получил отговор в договора ни за присъединяване към ЕС.
Сега обаче се вади с паническата надежда да се отложи колкото може завършването на евроинтеграцията ни. Каквато е прозрачната цел на “големия брат” от Изток. И която с предложението си за референдума президентът обслужи, въпреки че му се наложи да влезе в директно противоречие със своята позиция отскоро.
Номерът с референдума не мина, но едва ли атаките ще спрат, а могат да станат и по-зловещи. Да си представим следния антиутопичен сценарий. Президентските избори в Румъния печели проруски националист, който си иска Добруджа и е окуражен от Кремъл да си я вземе, като навлезе в България, както Путин навлезе в Украйна. Сбъдва се мечтата на “големия брат” да предизвика конфликт не само между натовски държави, но и между членки на ЕС, което е твърде вероятно да доведе до разпадането му... Но да спи зло под камък.
- Тази година България изпадна назад в класацията “Репортери без граници” до 70-о място. Как си обяснявате, че хората масово са с усещането за липсата на свобода на словото, а в същото време има толкова много медии, в които може да видиш и прочетеш буквално всичко?
- Въпросът не опира само до това какво се казва, а и каква тежест му се дава. И главно до отношенията между медиите и властта - и легалната, и нерегламентираната, която често у нас е по-силна от легалната. Според Чомски при демокрацията властта е под контрола на медиите, а при диктатурата е обратно. И ако първия модел го разположим на върха на класацията за свобода на словото, а втория в дъното ѝ, държавите се разполагат между тях според проучванията на “Репортерите”.
След протестите през 2020 г. България беше скочила от 113-о на 59-о място, защото властта започна да се сменя често и загуби самоувереността си. Явно сега си я е върнала - особено нерегламентираната, и паднахме с 10 пункта. Промяната се вижда по това, че политическите лидери на власт отказват да отговарят на трудни въпроси в студиото, а дават по свое желание нещо като брифинги в кулоарите на НС, където журналистите са принудени да се надвикват, за да получат с триста зора отговор на някой въпрос, без право на следващ.
- Имате ли доверие в тази класация? Тя буди немалко въпроси, след като Унгария е на 68-о място, а Молдова е преди Италия и САЩ.
- Разбира се, това не е точна наука и данните са относителни, особено в съпоставка между държавите. Но всяка за себе си може да си направи изводи накъде се движи като тенденция, стига свободата на словото да е ценност ако не за управляващите, поне за управляваните. Специално в Унгария действително управлява най-близкият европейски съмишленик на Тръмп, а и на Путин - Виктор Орбан, но пък правителството му предизвика масови протести, за каквито у нас едва ли има гражданска енергия. И той се закани да се разправи с “армията в сянка” от неправителствени организации и медии, което показва, че
там има журналисти, способни да упражняват критическата си функция спрямо властта
Нищо чудно да са повече, отколкото у нас.
- Много повече, отколкото за свободата на словото, у нас се говори за едно риалити шоу - “Ергенът”. То свърши преди две седмици, а шумът след него не стихва. Какво толкова разбуди общественото обсъждане - моралът и липсата му, консуматорското отношение към мъжа на някои от участничките или желанието за чиста любов и т.н.?
- Да, може би в този сезон имаше обрат и консуматорското отношение беше и към мъжа, а не, както досега, само към жената, според мачисткия замисъл на форма̀та - група жени да се борят за мерака на един мъж и да са съгласни тяхната значимост да се определя от неговото благоволение. Подобно телевизионно сватосване ни връща в XIX век с унизителното неравенство между половете, но има нещо по-неприемливо: комерсиалното изопачаване на представите за любовта. Тя е възможна само в личната неприкосновеност между хората и няма как да се състои пред публика.
През 70-те години на миналия век се провежда прочутият експеримент със семейство Лаут - млади, красиви и влюбени до полуда, които се съгласяват в дома им да бъдат поставени камери и животът им да бъде предаван по един телевизионен канал в продължение на шест месеца. Накрая ще получат впечатляваща сума, но губят не само нея, а и любовта си, защото много по-рано се скарват и разделят. Мисълта за публиката, макар и невидима, дотолкова ги променя, че те вече се чувстват излъгани един от друг. Да не говорим за “Ергенът”, където всичко по неизбежност е “пунт и пластика” за пред зрителите. И можем да си представим колко обезкуражаваща е истината за живота им, за да предпочитат очевидната заблуда.
Впрочем сходно с риалитито “Ергенът” е и предложението в училище да се въведе предмет “Добродетели и религия”. Може да се преподават науки - етика, философия, теология, история на религиите, а добродетелите и вярата са въпрос на собствен избор и съкровено преживяване, които, подобно на любовта, се нуждаят от лична неприкосновеност. Това навежда на подозрението, че играта е друга - добродетелите ще се окажат тъждествени с размахваните от руската пропаганда “традиционни ценности”, насочени срещу западната култура и европейската интеграция. А православието с помощта на училището ще се налага като държавна идеология - пак по руски образец.
- Преди дни в София имаше две стачки в един и същи ден - на градския транспорт и на журналистите в държавните медии БНТ, БНР и БТА. Всяко чудо за три дни и вече почти не се говори за това, но исканията на транспортните работници бяха удовлетворени, а шефовете на обществените медии бяха посъветвани от парламентарната комисия по медиите да намерят начин да спестят пари. Защо е така? Това ли е оценката на обществото за работата на журналистите, или е чисто икономически въпрос?
- Първо да кажа, че с шофьорите и ватманите явно имаше някакво политическо заиграване, защото те и преди увеличението
получаваха едни от най-приличните заплати в София, двойни на моята доцентска например
Второ, БТА е в по-различна ситуация - регулирана е по собствен закон и със собствени професионални стандарти. А БНТ и БНР допускат все една и съща грешка - впрягат каруцата пред коня и искат увеличение на субсидията си с поглед в звездите. Вместо най-напред да изложат какво днес трябва да включва тяхната обществена мисия, каквото е изискването на европейските директиви. После да аргументират за изпълнението ѝ колко програми и с какво съдържание са необходими. И накрая да остойностят това съдържание, за да стигнат до размера на субсидията. Докато не стане така, и държавата винаги ще може да им отказва с поглед в звездите.
- Защо тази година няма да бъдат връчени тв наградите “Св. Влас”?
- Антрактът се налага, за да се огледаме и да преразпределим ангажиментите си. Петима души от “Кръг 11”, който дава наградите, преминаха отвъд - сред тях председателят на журито проф. Ивайло Знеполски и председателят на самия кръг Иван Гарелов, и оставиха след себе си мъчителна празнота. Заедно с това за 15 години, откакто учредихме наградите, медийната среда преживя дълбока трансформация, която предполага обновяване на регламента. Искаме то да стане в разширен колегиален диалог, който вече започна и доведе до някои консенсусни идеи.
- Как ще попълните “Кръг 11” - сдружението, което връчва наградите?
- Много внимателно, което изисква време, защото кръгът в своята съвкупност трябва да запази сложния си баланс на персоналните позиции. Същевременно всеки трябва да е достатъчно изявен в това, с което се занимава, но и да разбира от телевизионна журналистика, без сам да я практикува, за да не изпадне в конфликт на интереси.
- Какви промени предвиждате в регламента на наградите?
- Най-обсъжданата е да се направи категория и за подкаст, където напоследък телевизионната журналистика откри втори дом. Включително за нейни представители, на които им се е наложило - не от добро, естествено, да напуснат традиционните медии. Зависимостите там намират алтернатива в този формат, както впрочем и
измамната свобода в онлайн пространството, където безпрепятствено проникват конспиративни теории и фалшиви новини
Разбира се, това става само когато авторите на подкаста отговарят на същите критерии, по които определяме телевизионните награди. Да спомена най-важните от тях: компетентност, комуникативност, атрактивност, собствен стил, гражданска смелост, обществен ефект. Тогава няма значение платформата, на която се разпространява съдържанието - то е предмет на оценка, а не как стига до аудиторията.
Да не говорим, че и традиционните медии все повече развиват този онлайн формат, където си позволяват по-смели послания, а и достигат до по-голяма дълбочина в анализите. Най-малкото защото не са притиснати от скъпоструващото телевизионно време и не броят минутите. Подкастът в силните си образци опроверга един комуникативен предразсъдък - че дългите разговори са скучни, напротив, до десетки и стотици хиляди гледания стигат интервюта по час-два.
- Вие сте новият председател на “Кръг 11”. Как ще гарантирате обективните оценки за телевизионната работа на журналистите, предмет на наградите “Свети Влас”?
- Обективността в случая е въпрос на субективен баланс, заложен в подбора на състава ни, който ще продължим да пазим, както стана дума. Още навремето членовете на кръга бяха така поканени, че да са подчертано различни - в професионалните си биографии и вкусове, в поколенческата си принадлежност и приятелските си общности, в пристрастията си по оста ляво-дясно. Според принципа “Истината се ражда в спора”. И спорове и разправии да искаш в журито, и то между хора с ярки индивидуалности, някои направо “диви кози”. До степен след решението да е имало скарани, които дълго не си говорят.
И заедно с това, а може би и поради това никога не е имало и мисъл за намеса нито от сменящите се спонсори на наградите, нито от традиционните домакини на церемонията по награждаването в Свети Влас.
Смисълът журналистическият конкурс да се обвърже с морския курорт е да се включи в богатата му културна програма като емблема на мястото, каквато е филмовият фестивал в Кан или фестивалът на италианската песен в Сан Ремо. За тази цел догодина, да сме живи и здрави, сме с намерение да направим от церемонията, която обикновено се състои в последния уикенд на май, събитие за по-широка публика. Тогава ще раздадем наградите отделно за две години - 2024-а и 2025-а.
- Защо е важно да има подобен тип журналистически награди?
- Интересното е, че сега е много по-важно да ги има, отколкото при учредяването им, защото са реакция срещу плашещия дефицит на авторитети в сферата на комуникацията. Той се породи от социалните мрежи, които осигуриха публичен достъп на всеки, и въодушевени от това чудо невиждано в историята, не забелязахме как постепенно се приравниха по тежест не само професионалните и дилетантските мнения, но и автентичните и манипулативните, личните и фабрично произведените. И в такава мътна вода пропагандата на диктаторските режими хвърли огромен ресурс, за да убеди интелектуално по-незащитената част от аудиторията, че завършен автократ като Путин или кандидат-автократ като Тръмп са за предпочитане пред демокрацията. Така че ролята на създателите на качествена журналистика днес не се изчерпва със собствената им дейност, а включва и противопоставяне на пропагандата, което изисква те да бъдат разпознати като авторитети. Най-големите български награди за телевизионна журналистика “Свети Влас” съдействат за това.
CV
Роден е на 26 април 1958 г. в София в семейството на архитектите Лозан Лозанов и Олга Станева
Завършва “Философия” в Софийския университет
Работил е в сп. “Българско фото”, бил е редактор и зам. главен редактор на в. “Култура” и главен редактор на сп. “Егоист”
Бил е член на Националния съвет за радио и телевизия, както и член и председател на СЕМ
Доскоро беше шеф на дирекция “Наука, култура и образование” в БТА
В момента е главен редактор на сп. “Лик”
