Преди месец и половина "хилядолетният Сокол" даде ясен политически знак, че съпредседателят на ДПС-ДПС е изгубил доверието му и е нежелан
ПП-ДБ така и не дават обяснение до ден днешен защо се месят във войната в ДПС. Такова нещо никоя партия не си позволява, най-малкото издава лошо възпитание и не е етично. Коя външна сила се е натрапвала в техните многопластови отношения, протестирала срещу враговете с партиен билет Даниел Лорер и Явор Божанков, давала акъл кого да оградят с кордон?
“Трябва да приемем, че ще работим с тези, които са против Пеевски в ДПС. Тактически.
Дори и после някой да бъде посочен, че е неморален”
Този мъдър завет им остави Христо Иванов, бившият лидер на “Да, България”, когото изпратиха с аплодисменти и смесени чувства след провалената конституционна реформа.
Въобще не е ясно след него с какви везни действащите водачи на ПП и ДБ измерват човешкото и професионалното достойнство, по пътя на коя логика Доган, който влезе в управляващата коалиция за назначения и постове, е добър, а Пеевски, който я крепи, безусловно е лош.
И заради Джевдет Чакъров се превъзбудиха излишно, изпадайки в дисонанс: те го жалят, че е паднал жертва на мракобесието, за да спаси сина си, докато
съпартийците на ренегата го наричат открито "предател"
и настояват да напусне не само групата им, но и парламента.
“Джевдет Чакъров изглеждаше като отвлечен от терористи”, заяви Кирил Петков. “След като мина през Доган, вчера мина и през Джевдет Чакъров като валяк, така да се каже, господин Пеевски”, коментира Николай Денков. “Пеевски стана шеф на фотографско ателие, снимките с Чакъров са като от заложническа криза”, добави Ивайло Мирчев. В позициите на нито един от съпредседателите на ПП-ДБ дори не се прокрадна политически аргумент за възникналата обстановка.
През последните години “хилядолетният Сокол” (по “Междузвездни войни”) е станал някак по-фриволен, помним как през 2020-а палаво се подаваше иззад храстите, предлагаше кафе и сладолед на настървените протестиращи срещу mafiqata, дошли пред портите на “Росенец” да го анатемосат. Кметовете, които го напуснаха и отидоха при Пеевски, твърдят, че от години прекалява с черпенето, обясняват и напускането на Джевдет Чакъров с неадекватното поведение на Доган.
Но той винаги се е славел със своята неповторима политика на знаците, от 35 години разчитаме задълбочено подтекста зад всеки ред от прословутите му обръщения, зад всяка подметната дума дори на шега, дори в “Шоуто на Слави”. Колкото и да са се променили навиците му, точно този политически рефлекс не е изгубил.
Най-ясният знак на Доган, че е вдигнал мерника на Чакъров,
бе даден на 12 април тази година навръх Международния ден на космонавтиката, когато с последователите му нахлуха в бившия боянски сарай.
Добре е читателите да си припомнят кадрите, в които Сокола говори, а до него Джевдет седи с наведена глава като виновен ученик. Защото почетният председател в този момент буквално го разпердушинва: крайно време било младежите да заемат сериозно място в ръководството, “иначе само създаваме интриги помежду си кой къде ще е назначен, кой каква позиция ще има, това не е политика”; “Загубим ли връзката с живите хора, ставаме корпоративна партия”; “Екипът на ДПС свикна, когато посещава определен регион да прави срещи само с местния елит”.
Два дни по-късно ДПС-ДПС излезе от управляващата коалиция. Ако Чакъров беше директор на някое селско стопанство, можеше да му се размине само с мъмренето, но
печалният му вид, запечатан от камерите в “Бояна”,
е красноречив – авторитетът му е сринат.
За да бъде още по-добре разбран, месец след разсипващата реч Доган създаде и оглави паралелна оперативна структура в партията, която да следи работата именно на Чакъров. На всичкото отгоре в новото звено влязоха фаворитите Илхан Кючюк, Хасан Азис и Танзер Юсеинов и така се оказаха началници на партийния водач.
Ето защо от политическа гледна точка напускането на Джевдет Чакъров е напълно оправдан ход, очевидно той е изгубил надмощие и доверие сред своите. А другата гледна точка, тази на ПП-ДБ и техните рупори, която жали горкото му дете, усвоило стотици милиони по европрограми, докато татко му е бил във властта, е в обсега на конспиративните теории.
Не че е безинтересна версията за Пеевски, който насъсква прокуратурата срещу горкия мултимилионер Сами Чакъров, за да съсипе баща му, който е декларирал официално миналата година половин милион кеш. Увлекателна е. Но е по-скоро пожелателна.
Както гласи най-известният афоризъм на Конфуций: “Трудно се намира черна котка в тъмна стая, особено когато тя не е там”. А в случая Пеевски е въпросната котка.
