На Световното изложение в Сейнт Луис печелим медали за изобразително изкуство, коприна, вина, розово масло и тютюн
Замислено като грандиозно събитие, Световното изложение в Сент Луис, щата Мисури, е от 30 април до 1 декември 1904 г.
То представя човешкия напредък в различни области, но и типично по американски се отделя голямо внимание на развлечението. Сградите са в традициите на гръко-римската архитектура. За него са похарчени над 15 милиона тогавашни долара, но цената си струва, защото участват 60 държави и 43 от тогавашните 45 американски щата. Посетителите са близо 20 милиона.
Макар за пръв път България да е участвала на световно изложение в Чикаго 11 години преди това, после тя се представя само на изложенията в Брюксел и Париж. Този път обаче
правителството решава страната ни да се представи впечатляващо
Създаден е организационен комитет под егидата на министър-председателя Рачо Петров, а пряк ръководител е министърът на правосъдието Никола Генадиев. За главен комисар е определен Петър Матеев, негови помощници са Димитър Станчов, и той министър-председател след 3 г., и представителят на големия панагюрищенски род С. Щърбанов. Издаден е луксозен каталог, та посетителите да добият представа за България. Матеев е изпратен в Сент Луис, но разбира, че е загубил доверието на Р. Петров и Н. Генадиев, върнат е на дипломатическа служба в Атина, но после отново е изпратен в Сент Луис.
Биографите му отбелязват, че не е бил от добрите ученици и често бягал от занятията. Но пък е едва 11-годишен, когато баща му го среща в Цариград с Гаврил Кръстевич и д-р Ригс, един от първите американски мисионери. По препоръка на американеца Матеев отива в американски колеж на остров Малта, а по-късно с отличие завършва Робърт колеж. След 1879 г. е секретар на английския представител в България Палгрейв. В дома му са гостували всички английски кореспонденти, а когато е на дипломатическа служба в Одрин, при него отсядат и защитниците на България братя Бъкстон.
По време на изложението се запознава с
американеца Куейн, който подпомага много млади българи,
учещи в САЩ, да получават стипендии. Тогава се запалил и по българското изкуство и купувал картини на наши художници.
На 1 октомври Матеев пише писмо до директора на изложението, в което го умолява да има български представител в голямото жури. В предварителен разговор американецът не се е показал много отстъпчив и българинът му напомня, че нито един от представителите на България не членува в журитата по групи. Така български представител е допуснат в голямото жури на 15 октомври и той е В. Стефанов.
Пак по повод на спорове около търговско-индустриалния музей в София пише, че
“задоволителна награда за тази много полезна
българска институция би бил златен медал”
Наистина, музеят е отличен със злато.
Българското изложение е в три секции – промишленост, селско стопанство и изкуство. Участват дори Отделението по статистика към Министерския съвет и земеделските училища в Садово и Русе. Благодарение на намесата на Петър Матеев нашата палата е подредена до японската и италианската, за които се знае, че ще имат най-много посетители. Разположена е на 80 кв. метра.
От общо 130 групи за най-различни експонати на изложението България печели медали в 30. Наградите за страната ни - колективни и индивидуални, са 149.
Има и няколко, които изглеждат доста странни от съвремена гледна точка. Със сребърни медали са удостоени девическите гимназии в София, Пловдив, Стара Загора и Търново, както и мъжките в Русе и отново в София, Пловдив и Търново. Златен медал получава Софийският университет, а голямата награда е за Националния исторически музей.
В областта на изкуството специалната награда е за Ярослав Вешин, златен медал получава Иван Мърквичка, сребърният е за Антон Митов, който участва с най-много картини – 10, сред които и малко известната днес “Старият фонтан в Плевен”, и Борис Шварц.
В областта на търговията и селското стопанство златен медал е даден на Министерството на земеделието.
Голямата награда за розопроизводство е за фирмата на Шипков. Медалите са пет - златен за Ботю Папазов, сребърен за сдружението “Българска продукция”, А. Папазов от Пловдив за парфюмерия, бронзови за розовото масло на И. Джуджев и М. Стефанов.
Награден е и габровецът Иван Хаджиберов, но не за производството на електричество, а за модерни за времето си дрехи.
Твърде любопитна е една от наградите в категорията за вина, коняци и бренди. Тя е за община Стара Загора като производител и за лозаро-винарското училище в Плевен.
Не липсват и парадоксите.
Заедно с изложението се провеждат и Олимпийските игри - първите, на които САЩ е домакин
Първоначално е определено те да са в Чикаго. Несъгласна с това решение, управата на Сент Луис заплашва да направи паралелно съперничещо международно състезание по същото време. Игрите са преместени. В резултат на Руско-японската война и напрежението в Европа около нея обаче много от спортистите на Стария континент не присъстват. Не пристига в Сент Луис и основателят им Пиер дьо Кубертен. България не участва в тях.
На 5 юни на север от панаирните сгради има корида. Губернаторът на Мисури, позовавайки се на законите в неговия щат, нарежда да се спре бикоборството. Зрителите се разлютяват и настояват да им се върнат парите за билети, започват да чупят прозорците и седалките на арената. Полицията пък няма достатъчно хора, за да защити сградата. Разбеснелите се зрители подпалват арената и постройката. Принос даваме и ние, българите.
На 11 май 1904 г. Петър Матеев получава телеграма от Рачо Петров, че заради неспособност е уволнен като главен комисар на България на изложението. Държат го отговорен за 60 000 лева, които са му били изпратени, но той не е отчел за какво ги е похарчил и е обвинен в злоупотреба. Направено е бързо разследване, невинността му е доказана и в края на лятото отново отива в Сент Луис.
Ето как е представена България на американците през 1904 г.
Площта на страната е 99 276 кв. км или 38 333 кв. мили, а населението ѝ наскоро достигна 4 млн. Най-големият град е столицата София с население близо 80 000 жители, но през 1879 г. в нея са живели по-малко от 20 000. Гъстотата на населението е 105 души на кв. км.
Бюджетът на страната се е увеличил от 44 000 000 франка, или $ 8 800 000 през 1879 г. (приходи и разходи), до почти 200 000 000 франка, или 40 000 000 долара за последната година.
74 на сто от жените, сред които и 18 на сто от селските жени, и 68 на сто от мъжете могат да четат и пишат. Това е резултат, с който никоя от съседните страни на България не може да се похвали.
Сега има осем гимназии за момчета и пет за момичета, четири нормални училища за подготовка на компетентни учители за основните училища, семинария и две специални търговски училища. Също и университет с три факултета - история и филология, физика, математика и естествена история и право. Той се посещава от 700 студенти, сред които няколко жени, записали се преди три години.
Страната ни е предимно селскостопанска. Със земеделие и животновъдство се занимават 73% от населението, 10% са заети в промишлени дейности, 5% в търговски, 4% във военните и обществените служби и транспорта, 2% са свободни професии и 6 на сто в различни други дейности.
От площта на България 33 на сто са обработваеми земи, 29 на сто са покрити с гори, 10 на сто са пасища и 27 на сто са заети от пътища, корита на реки, угар и пустеещи земи.
Основният поминък за страната е животновъдството. Според последното преброяване отпреди две години тя има 11 417 485 глави домашни животни - коне, мулета, магарета, волове, крави, биволи, овце, кози и прасета. Много добре се търгуват в САЩ обработени и сурови ярешки кожи.
Основните зърнени култури са пшеница, ръж, овес, ечемик, царевица, просо, ориз, рапица, сусам и други видове маслодайни и бобови култури. По производство на пшеница България е на второ място сред европейските страни. Бързо се въвеждат селскостопански машини, като голяма част се доставя от САЩ.
Всеки земеделец със своя земя я обработва със собствен добитък, обикновено волове.
Пчеларството, отглеждането на копринени буби, тютюн и лозя, розови масиви и производството на розово масло са силно насърчавани от правителството.
През 1903 г. са изнесени 310 т сурова коприна.
74% от жените и 68% от мъжете у нас
Произведеният тютюн е бил 2000 т. Производството на розово масло достигна 6000 литра.
Най-добрият пазар за него е в САЩ. В България се продава от 700 до 800 франка за килограм, или $ 70,00 до $80,00 за паунд.
Текстилната индустрия винаги е била впечатляваща със своите дрехи и черги. България изнася както фабрични, така и домашни платове.
През последните няколко години са изградени около двадесет фабрики за производство на платове, оборудвани с най-съвременните машини.
Селянинът обаче продължава да се облича с ръчно изработени вълнени дрехи. Вълната обикновено е от собствените му овце, семейството му я преде, боядисва и тъче в плат.
Особен напредък е постигнат в производството на килими.
Преди осем години правителството покани в страната опитни мъже и жени от Мала Азия и те се установявали ту в един, ту в друг район, където вече хората са били майстори в килимарството.
Напитката на българина е виното, което той произвежда от собственото си лозе, но напоследък бирата се консумира все повече.
Сега в страната има двадесет и пет пивоварни. Дестилацията на алкохол е въведена в България преди 15 години.
За развитие на производството на порцелан, керамика, леярска работа, машини, текстил, дърводелска работа и дърворезба правителството изпраща пътуващи учители, които организират курсове.
В страната има три държавни и две провинциални земеделски училища и две специализирани за производство на вино и правилно отглеждане на лозите.
Защитаването и разитието на горите се извършва от специално подготвени мъже с обучение и практика в чужбина. Те не само запазват съществуващите гори, а и създават нови. Увеличава се и броят на държавните земеделски училища.
Държавата изразходва около 8 на сто от средствата си за подкрепа на образованието. През 1900 г. има 4835 основни и средни училища и 9792 учители. През 1900 г. в тези училища се обучават 368 097 души.
Оценявайки напредъка на България, трябва да се знае, че тя е разположена в рамките на много враждебна политическа атмосфера, която със сигурност е спирала нейното развитие.
Армията е удвоена над два пъти в последните години. Военната служба е задължителна. Всъщност страната трябва да поддържа постоянна армия от над 42 000 души.
