Определението на Конституционния съд няма да е последният акт на съда по този случай. С този той предава на ЦИК резултатите от направената експертиза от вещите лица и изисква от комисията да приведе резултатите от изборите към резултатите, установени от вещите лица в експертизата, назначена от КС. На тази база ЦИК трябва да каже какви промени настъпват заради тези над 2000 секции.
Това ще бъде направено на ниво секция. Ако в една секция са 200 гласа за една партия, а броенето от КС установи, че са 205, “Информационно обслужване” ще трябва да го поправи и да напише 205. Когато има промени на това ниво, то ще се отрази на крайния резултат на национално ниво. Най-вероятно
ще промени абсолютния брой гласове, необходим за преминаването на 4-процентната бариера
То пък може да промени броя на партиите, които влизат в НС.
След това може да има промени в гласовете на партиите, а това, до което може да доведе, е промяна на разпределението на мандатите. След което пък да има промяна на разпределението на местата по избирателни райони по политическите партии. Ако една партия Х има 50 места в парламента, те се разпределят на 31 избирателни района. Ако в Плевен тази партия има два мандата, може да се окаже, че има един, а в Бургас да се прехвърли другият мандат, който е спечелила. Това изисква пълно преизчисление на структурата на мандата.
Оттук нататък никой нищо не трябва да брои. ЦИК и “Информационно обслужване” практически ще заместят резултатите в тези проверени от КС секции с посочените от експертизата.
Проблем е, че КС е решил да не публикува предварително резултатите от експертизата на вещите лица. А това
създава възможност за различни интерпретации, тревоги и внушения
В края на този процес обаче ще станат ясни резултатите от експертизата и това ще е много важна и ясна оценка за качеството на изборната администрация. Знаем, че тя не е особено точна в броенето на гласове, но този съществен брой секции, които бяха преброени отново, ще дадат една доста добра картина за мащаба на проблема, който имаме с неточността от страна на администрацията.
И в предишни случаи КС се е намесвал в крайния резултат, и то пак на парламентарни избори. Този път проблемът е, че е вследствие на сериозно недоверие основно в политическите партии, което се пренесе и в обществото. Затова главният въпрос е дали повторното преброяване на гласовете ще поправи този проблем с доверието, или ще го задълбочи.
Дори да има промяна в мандатите, това няма да е прецедент - имаме такъв случай през 2009 г. Заради събраното през годините огромно недоволство у хората и недоверие на политическите партии за начина, по който работи изборната администрация, трябва да се направят някакви промени.
Една такава е създаването на преброителен център, където на централизирано ниво нови екипи ще броят резултатите от изборите и
под много по-голям обществен контрол
Друга възможност е броенето със сканиращи устройства. За всичко това трябва да бъде свършена много сериозна работа както от експертите от ЦИК, така и от законодателя. Текстовете, които в момента са предложени за промени в Избирателния кодекс в частта за преброителните центрове, обаче са толкова далеч от истината, че те по-скоро биха провалили идеята за преброителен център, отколкото да я осъществят.
Не би трябвало тази процедура да се проточва във времето. “Информационно обслужване” извършва тази задача броени дни след края на изборния ден. Но Конституционният съд няма капацитета да извършва такива действия - процедурата по превръщането на гласовете в места в парламента е сложна задача на няколко етапа. И това могат да го направят само ЦИК и “Информационно обслужване”.
