Израел е разположен на кръстопътя на Джихада и Свободния свят, на кръстопътя между индустрията на смъртта, от една страна, и демокрацията, свободата, равенството между половете и правата на човека, от друга. Свободният свят не може да си позволи да загуби тази битка.
„Прогресивните кръгове“, инфилтрирани в академичния свят и в медиите, намират оправдание за онези, които нападат Израел и Запада. Нито Западът, нито Израел са имунизирани срещу критика и все пак всички прегрешения на Запада и на Израел бледнеят в сравнение със заплахата от джихадисткото движение и неговите разклонения за самото съществуване на Свободния свят.
Дойде време да надигнем глава и категорично да заявим: В този случай няма симетрия. Ценностите на морала противостоят на ценностите на неморалността. Дойде време за решителност: Трябва да победим водената от Иран ос на злото, джихадисткото движение и неговите разклонения, от Хамас до ИДИЛ, от Хизбула до Боко Харам. Израел не може да носи този товар сам. Всеки човек, всяка организация, всяка страна, които все още вярват в ценностите на свободата и равенството, трябва да участват в тази борба. Защото ако ръцете на Израел са вързани, ако фалшивият наратив, обявяващ Израел за „агресор“, а Хамас за„ жертва“, вземе надмощие, това ще е сигнал за падането на Свободния свят. Това не може да се случи.
През 30-те години на миналия век Свободният свят не беше в състояние да разпознае, че е изправен пред екзистенциална заплаха. Цената, която плати, беше опустошителна. Шестдесет милиона души бяха убити, сред които шест милиона евреи, загинали в най-ужасяващата индустрия на смъртта в историята. Струва си да си припомним, че през 1933 г. Съюзът на Оксфордските студенти заяви: „Този съюз при никакви обстоятелства няма да се бие за своя крал и държава.“ 275 студенти подкрепят предложението, а 153 са против.
Уинстън Чърчил осъзнал трагичните последици от решението и няколко седмици след одобрението му го нарича „тази жалка, мизерна, безсрамна декларация... Това е много тревожен и отвратителен симптом...“
Други университети последват примера на Оксфорд и приемат подобни решения. А тази седмица, след като мащабът на зверствата на Хамас се прояви публично, Съюзите на студентите от Харвардския университет обявиха подкрепата си за отвратителните му действия. Дали историята не се повтаря?
Има обаче една разлика между миналото и настоящето. През 30-те години на миналия век все още не е ясно дали Хитлер планира геноцид и завладяване на света. Днес това е пределно ясно. ИДИЛ не е сама. Лидерите на Хамас са призовавали в миналото за „завладяването на Рим, а оттам... двете Америки и Източна Европа“, а официалната телевизия на Хамас моли Аллах да убива християни и евреи „до последния жив“.
Ислямисткият сунитски лидер шейх Юсеф ал Кардауи призовава мюсюлманите да завършат работата, започната от Адолф Хитлер, а лидерът на Хизбула Хасан Насрала заяви, че „евреите ще се съберат от всички части на света в окупирана Палестина, не за да доведат антихриста и края на света, а по-скоро, защото Аллах, Прославеният и Всевишният, иска да ви спести необходимостта да ходите до краищата на света, защото те са се събрали на едно място – и там ще се проведе последната и решителна битка“.
Студентите от Харвард, които подкрепят Хамас, трябва да са наясно с това. Вместо да им преподават за миналото и настоящето, за заплахата, насочена към Свободния свят, много от техните професори представят Израел като подло чудовище, а Хамас като невинна жертва.
Джудит Бътлър бе заявила в миналото, че Хамас и Хизбула са „социални движения, които са прогресивни, които са в левия спектър, които са част от глобална левица“. По подобен начин бившият лидер на британската Лейбъристка партия Джереми Корбин тази седмица отказа да осъди Хамас. Ноам Чомски, един от водещите световни интелектуалци, пътува до Ливан, за да се срещне с Насрала. Парадът продължава.
Славой Жижек, водещ прогресивен философ, подкрепя иранската програма за ядрени оръжия. Италианският философ Джани Ватимо се застъпва за разстрел на „ционистките копелета“ и набиране на средства за Хамас. Той също така написа статия в подкрепа на иранското искане за заличаване на Израел. Това не е маргинален списък на интелектуалци. Дори Асоциацията за изследвания за Близкия изток (MESA) наскоро прие резолюция за включнане на движението BDS, което подкрепя унищожаването на еврейската държава.
Съвсем не незначителна, тази тенденция си проправи път в Парада на срама на интелектуалците в подкрепа на ислямо-нацизма.
Едно от най-нелепите твърдения, което битува, а именно „не можете да затворите два милиона човешки същества, без да платите ужасяваща цена“, е просто фалшива хипербола. Първо, Хамас не страда от недостиг на пари. Организацията не е инвестирала средствата си в благосъстоянието, образованието или здравеопазването на цивилните. Вместо това организацията избра да отдели милиарди за създаването на терористична инфраструктура, създаването на боеприпасна промишленост и стратегическа подземна мрежа от тунели. Преди нападението над двадесет хиляди жители на Газа излизаха от Ивицата ежедневно, за да работят в Израел. Стотици камиони пристигаха всеки ден, за да доставят храна и други провизии. Редовно се осигуряваха комунални услуги - вода, бензин и електричество. Второ, блокадата беше частична, имаща за цел да предотврати контрабандата на иранско оръжие в Ивицата Газа. Никой не искаше блокадата.
Когато Хамас спечели изборите през 2006 г. и получи контрол над Ивицата Газа, „Квартетът“ (САЩ, Русия, ЕС и ООН) предложи правителството на Хамас да поеме ангажимент за ненасилие, да признае правото на Израел да съществува и да приеме актуалните мирни споразумения за Близкия изток в замяна на решаваща помощ за палестинците. Германският канцлер Ангела Меркел твърдеше, че е „немислимо“ Европейският съюз да подкрепи режима на Хамас, освен ако последният не осъди тероризма и не признае правото на Израел да съществува.
Отне само един ден на лидера на Хамас Исмаил Хания да отхвърли предложението категорично.
Година по-късно, през 2007 г., Хамас насилствено пое контрола над Ивицата Газа, убивайки стотици, често като хвърляше опонентите от покривите. Индоктринирането на изтреблението на евреите започва в най-ранна детска възраст. За пореден път международната общност предложи подкрепа в замяна на промени в политиката. И отново Хания отказа предложението. Продължаващият обстрел с ракети от Газа към Израел през 2014 г. ескалира в операция „Защитно острие“. Министрите от Европейския съюз предложиха помощ в замяна на „разоръжаване на всички терористични организации“. Освен това те представиха - подробно предложение за специална мисия на ООН за Газа. Европейският съвет представи и официален план, според който помощта е обвързана с разоръжаването.
Но през 2017 г. новият лидер на Хамас Яхия Синуар ясно заяви, че „Хамас никога няма да признае Израел“. На следващата година, през февруари 2018 г., на фона на засилващото се напрежение по границата, ЕС още веднъж предложи помощ в замяна на разоръжаване. Просперитет или терор? Социално благосъстояние или индустрия на смъртта? За пореден път Хамас избра терора.
Мушир ал Масри, висш служител е казвал навремето как Хамас разбира термина „прекратяване на огъня“: „Речникът на съпротивата определя термина „спокойствие“ като подготовка за следващата кампания. Съпротивата ни ще продължи да складира арсенала си и да разработва и произвежда изненадващи нови компоненти за новите системи.“ И точно това направи Хамас. Защо стана така? Защото Хамас е разклонение на Мюсюлманското братство, чиито принципи на индустрията на смъртта са определени от неговия основател Хасан ал Бана през 1938 г. Не благосъстояние. Не просперитет. Не реабилитация. Не образование. Смърт. Но идеологията на Хамас, отказът му от предложенията на международната общност, настояването му за продължаване на блокадата въпреки страданието на жителите на Газа, не влияе на медиите на Свободния свят. Тази самозаблуда е равносилна на самоунищожение.
На деня след този, в който убийците от Хамас избиха стотици млади израелци, празнуващи на фестивала „Нова“, палестинско-британският учен д-р Яра Хавари написа „Деколонизацията не е метафора“. Тя самата е отказала да живее и един ден при условията на терора на Хамас. Тя се възхищава на управлението на Хамас само по една причина. Академиците говорят само за „деколонизация“. Хамас предлага практическо тълкуване на термина, защото избива евреи. Теорията, определяща ционизма като колониализъм, е една от най-големите измислици на тази линия на мислене. Колонизатори ли са били моите баба и дядо, които са избягали от Йемен преди повече от век? Или евреите, бягащи от погромите в Русия? Или бедстващите оцелели от Холокоста, пристигнали след Втората световна война? Проблемът е, че тази лъжа продължава да се налага и е в полза на Иран, на Джихада и на терористите. Тя не се разпространява от всички западни медии или в целия академичен свят, но пропагандата на лъжите унищожава Свободния свят отвътре.
През 2014 г. американският интелектуалец Сам Харис публикува статия, в която заключава: „Истината е, че всички ние живеем в Израел. Просто някои от нас все още не са го осъзнали.“ Чудя се какво трябва да се случи, преди академичният свят, медиите и Свободният свят да осъзнаят тази проста истина. В крайна сметка Свободният свят ще разбере. Остава отворен само един въпрос: трябва ли да загинат десетки милиони хора или оста на злото може да бъде спряна сега, на много по-ниска цена.
---
*Бен-Дрор Йемини е автор на книгата „Индустрия на лъжите“
