Само за година Европа експулсира 400 руски шпиони. Дейността на останалите е значително усложнена - готови са на все по-големи рискове, но и допускат все повече грешки
Преди година Германия официално обяви руското посолство в Берлин за център на шпионажа на Кремъл в страната. През април 2022-а 40 руски дипломати бяха подканени да напуснат Федералната република. Причината - твърдения, че са агенти на тайните служби, които използват дипломатическия си статут като прикритие за дейността си, припомня случая АРД.
Много от агентите на Путин вече не са в страната. Според източници от германските служби за сигурност, шпионската дейност на руското посолство в Берлин е намаляла значително от миналата година насам. Заради войната обаче Кремъл спешно се нуждае от информация. Това означава, че шпионажът продължава, но с други средства. Руските агенти са готови да поемат по-големи рискове, но същевременно допускат все повече грешки, пише "Дойче веле".
Дипломатите ще станат по-малко
Германия има конкретни намерения да намали броя акредитирани дипломати - и в Берлин, и в Москва, пише още АРД. Така федералното правителство иска да попречи на Кремъл просто да замени експулсираните шпиони с други, и паралелно да се подготви за евентуалното експулсиране на германски дипломати от Москва.
При това положение в бъдеще Кремъл ще има по-малко възможности да изпраща шпиони в Германия, маскирани като дипломати. Освен това вероятно и още хора ще трябва да напуснат руското посолство в Берлин.
Даниил Б., Ралф Г. и другите
Изглежда, че времената, в които работещите в руското посолство можеха без последици да извършват шпионаж в полза на Кремъл, са безвъзвратно отминали, отбелязва АРД. Примерите за подобна дейност през последните години съвсем не са малко. Служителят Даниил Б., контактувал най-вече с млади германски политици и пропагандирал проруски курс заедно с крайнодясната партия "Алтернатива за Германия", е само един от тях. А бившият търговски представител на посолството бе един от основателите на "Източния институт", превърнал се в средище на руските лобисти в Мекленбург-Предна Померания.
Два скорошни случая също потвърждават значението на посолството в Берлин за агентурната дейност на Кремъл. Твърди се, че бившият германски офицер от запаса Ралф Г. е предоставял информация на руското военно разузнаване ГРУ. В края на 2022 г. Ралф Г. получи условна присъда от една година и 9 месеца.
А през февруари тази година в Лондон бивш служител на британското посолство в Берлин бе осъден ефективно на 13 години и 2 месеца затвор. Твърди се, че в продължение на години той е предавал "значително количество" чувствителна информация на Русия. Посолствата на двете държави в Берлин се намират едва на няколкостотин метра едно от друго.
Европа е експулсирала 400 дипломати
За германските органи за сигурност очевидно не е било никакъв проблем миналата година да назоват 40 руски шпиони, маскирани като дипломати. Нещо повече - в първоначалния списък е имало над сто имена, посочва АРД. Най-напред са били изгонени тези, които са действали особено безогледно - като например човек, намесвал се в проекта за газопровод "Северен поток" в Мекленбург-Предна Померания. Но на други им е било позволено да останат в Германия - сред тях е руският контакт на осъдената в Лондон "къртица" от британското посолство.
Военният аташе и още няколко представители на посолството се считат за т.нар. резиденти. Това са онези служители на тайните служби, които са регистрирани като такива и поддържат официален контакт с германските разузнавателни служби. Дори да участват пряко в тайни операции на най-високо ниво, германските среди за сигурност обикновено отдават голямо значение на поддържането на комуникация с тях. Именно поради тази причина на доказан руски разузнавач му е било разрешено да остане в Германия.
Общо около 400 руски шпиони са били обявени за "нежелани лица" в Европа миналата година. Предполага се, че обменът на информация между съюзническите страни е значителен, отбелязва АРД. Като платформа за това служи т. нар. Бернски клуб - неформално сдружение на европейските вътрешни разузнавателни служби. В него влизат страните от ЕС, Швейцария, Норвегия и Великобритания.
Москва действа "силово"
Смята се, че от избухването на войната насам особен интерес за Русия представлява информацията, свързана с военните действия, със самата война в Украйна, но и с енергийните доставки. Освен това германските служби за сигурност наблюдават значителна активност около военните съоръжения на Бундесвера и НАТО, пише още АРД.
Още миналата година Федералната служба за защита на конституцията прогнозира, че руските служби ще разчитат все повече на шпиони, влизащи и излизащи от ЕС под прикритие. Както и на "спящи агенти", действащи без дипломатическо прикритие, които често от години живеят в страните под фалшива самоличност. Такива агенти бяха разобличени миналата година в Нидерландия, Словения, Норвегия и в Гърция.
Пример за натиска, оказван от страна на Русия, е случаят със заподозряна "къртица" от Федералната разузнавателна служба (БНД). Твърди се, че на среща в Москва миналата година руски разузнавачи са поискали от служителя на БНД Карстен Л. бързо да предостави информация за войната в Украйна. С приоритет били данните за местоположението на американските ракетни установки. Твърди се още, че руснаците са платили на предполагаемия извършител около 400 000 евро, които по-късно са били намерени от сейф. Германските среди за сигурност са изумени от силовия подход на Москва, коментира АРД.
