През тази година имаме шанс да постигнем нов рекорд и да надхвърлим 10 милиарда евро стокообмен с Германия. Това каза в интервю за БТА Анета Груйчева, икономически съветник в Службата по търговско-икономически въпроси (СТИВ) в Берлин.
За първите осем месеца на 2022 г. износът за Германия надхвърля 4,4 милиарда евро, а вносът - 3,4 милиарда евро. Стокообменът възлиза на близо 7,8 милиарда евро, при 6,4 милиарда евро за същия период на предходната година, посочи тя.
Според Анета Груйчева съществува неизчерпан резерв в отношенията ни с федералните провинции от бившата Източна Германия, които в последните години са постигнали забележителен напредък в своето икономическо развитие.
Тя изтъкна, че поредицата от кризи е огромно предизвикателство, но в същото време и шанс, от който трябва да се възползваме, защото германските фирми търсят алтернативни възможности за своята дейност на сравнително близки географски отстояния и при по-изгодни условия за производство.
"Конкуренцията е силна, но България има какво да предложи и ние трябва да сме проактивната страна в този процес", смята търговското аташе на България в Берлин.
Основният интерес от родни фирми в Берлин е за развиване на дейност в областта на строителството, ИТ технологиите и креативната икономика. Според Анета Груйчева обаче на германския пазар е по-лесно да стъпиш, отколкото да се задържиш.
"Германският бизнес търси точност, качество и прецизност и ако високото ниво не може да бъде задържано, то доверието бързо се губи. И по-лошо - това вреди на имиджа на България, а той, както знаем, се възстановява много трудно. Има български фирми, които са се утвърдили вече с години на германския пазар като надеждни и коректни партньори, и съм сигурна, че това им коства ежедневни усилия", каза тя и препоръча участие на изложения и панаири в Германия на тези фирми, които искат да развиват бизнес в страната.
Следва пълният текст на интервюто:
Германия е основен търговски партньор за България - какво всъщност стои зад това изречение? Какъв е стокообменът ни като тенденция за тази година спрямо миналата?
- Германия е най-големият търговски партньор на България. През 2021 г. отново отбелязахме рекорд в стокообмена, който достигна 9,8 милиарда евро. Българският износ за Германия също непрекъснато расте и вече е повече от 5 милиарда евро на година, а от 2018 г. насам отбелязваме и положително търговско салдо, което за 2020 г. дори надхвърли 1 милиард евро. Този факт сам по себе си е забележим, като се има предвид, че Германия е световен експортен рекордьор. Ако потърсим България сред търговските партньори на Германия, ще видим, че за 2021 г. се нареждаме по стокообмен на 37-о място в ранглистата на 239-те държави, с които германските фирми търгуват по света.
Когато говорим за двустранната търговия с Германия, за отбелязване е също и тенденцията за промяна на стоковата характеристика, като в последните години се забелязва нарастване на дела на стоките с по-висока добавена стойност. Разбира се, една от основните причини за ръста на търговията и най-вече на нашия износ за Германия се дължи и на самите германски компании, работещи в България, които изнасят своята продукция обратно в своята страна.
Очакваме положителни резултати и през настоящата година. За първите осем месеца на 2022 г. износът за Германия надхвърля 4,4 милиарда евро, а вносът - 3,4 милиарда евро. Стокообменът възлиза на близо 7,8 милиарда евро, при 6,4 милиарда евро за същия период на предходната година, което показва, че и през 2022 г. имаме шанс да постигнем нов рекорд и надхвърлим 10 милиарда евро стокообмен.
Традиционно най-големи търговски партньори на страната ни са икономически силните провинции като Северен Рейн-Вестафлия, Бавария и Баден-Вюртемберг, но считам, че съществува неизчерпан резерв в отношенията ни с федералните провинции от бившата Източна Германия, които в последните години дръпнаха забележително напред в своето икономическо развитие. Специално по отношение на двустранната търговия нивата са значително под потенциала и възможностите и на България, и на тези федерални провинции, с които страната ни в миналото е имала традиционно активни търговско-икономически връзки. Те трябва да бъдат използвани като добра база за рестарт и задълбочаване на отношенията. Това е един от основните приоритети, по които Посолството в Берлин работи в областта на търговско-икономическите отношения.
Как повлия пандемията от коронавирус на търговските отношения и как влияят сега войната в Украйна и високите цени на енергията?
- За щастие, двустранните търговски отношения не пострадаха много сериозно от пандемията от коронавирус. За 2020 г. в сравнение с 2019 г. се отбеляза сравнително лек спад на стокообмена от 4,3 на сто, който основно се дължеше на спада с 8,7 на сто на вноса от Германия, докато нашият износ, дори в тази тежка кризисна година, отбеляза лек ръст от 1,7 на сто. Инвестициите също не спаднаха значимо, даже напротив - реализирани бяха знакови такива като ИТхъб (ITHub) на "Комерцбанк" (Commerzbank) и Инженеринговият център на "Роберт Бош" в София.
В същото време нарушаването на световните вериги на доставки в тези години накара много германски фирми, основно работещи в Азия, да преосмислят своите бизнес стратегии и да започнат да планират връщане на дейността си обратно в родината или в Европа. Това отвори нови ниши и перспективи за позициониране на България като атрактивна ниършоринг дестинация. От друга страна, войната в Украйна, високите цени на електроенергията и ресурсите и рекордните нива на инфлация, сериозно застрашават германската индустрия и принуждават фирмите да търсят алтернативни възможности за своята дейност на сравнително близки географски отстояния и при по-изгодни условия за производство. С други думи, поредицата от кризи е огромно предизвикателство, но в същото време и шанс, от който трябва да се възползваме. Конкуренцията е силна, но България има какво да предложи и ние трябва да сме проактивната страна в този процес.
Туризмът сам по себе си е голямо перо - какво търсят и намират германските гости у нас?
- Да, германските туристи са сред най-многобройните, традиционно посещаващи нашата страна и пазар Германия е ключов за българската туристическа индустрия. Ясен знак в тази посока е и фактът, че от май т.г. към Посолството в Берлин има представител на Министерството на туризма.
България годишно се посещава от над 700 000 германци, като през 2020 и 2021 г. техният брой спада съответно до 140 000 и 300 000 в резултат на въведените ограничения от коронакризата. От началото на тази година до септември 2022 г. има ръст от 55 процента на туристическите посещения от Германия в сравнение със същия период на 2021 г., но техният брой е все още под нивата на 2019 г. България е предпочитана дестинация за семейна почивка от германски туристи. Лятната морска ваканция, както културният, спа и уелнес туризъм са сред останалите предпочитания на германските ни гости. Перспективна ниша за развитие е къмпинг сегментът и усилено се работи в тази посока.
Медицинският и здравен туризъм се обособяват също като перспективни ниши на германския туристически пазар. Благодарение на инициатива на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм, през 2019 г. беше подписано двустранно споразумение между България и Германската национална асоциация на здравноосигурителните каси (GKV-Spitzenverband), с което страната ни беше официално включена в разширения списък от държави, в които се признава предоставянето на медицински амбулаторни услуги за балнеолечение в амбулаторни условия. Това е не само признание за качеството и доверието в марката България, но отваря възможността страната ни трайно да се позиционира на картата на германската здравна индустрия и да се конкурира с традиционни в тази област дестинации като Германия, Чехия, Унгария, Словения. Защото всички ние знаем, че страната ни има отлични предпоставки за развитие на висококачествен балнеолечебен целогодишен туризъм, който може да се комбинира и с морски, планински, културен, винен и др.
Може ли да откроим български фирми в Берлин като браншове? Как се утвърдиха те на местния пазар?
Икономиката на Берлин е доминирана от сектора на услугите, като около 84 на сто от всички компании тук извършват дейности именно в тази сфера. По-важните икономически сектори са транспорт, информационни и комуникационни технологии, медии, креативната икономика, а също здравна икономика, екологични услуги, строителство, електронна търговия. С над 500 стартъпи, регистрирани годишно, Берлин е безспорната икономическа столица на Германия и непрекъснато разширява националното си лидерство в тази област, като особено привлекателен е градът за стартъпи в творческите индустрии и ИТ сектора. Не бих искала да конкретизирам имена на български фирми, опериращи в Берлин, но мога да кажа, че основният интерес тук е за развиване на дейност в областта на строителството, ИТ технологиите и креативната икономика.
В Германия страната ни има търговски аташета в четири града, един от които е Берлин. Какви са разликите между тях? Как си партнирате помежду си?
- Да, така е. Служби по търговско-икономически въпроси във Федерална Република Германия има във Франкфурт на Майн, Мюнхен, Хамбург и Берлин. Повечето на брой служби по търговско-икономически въпроси потвърждават от една страна важността на Германия като търговско-икономически партньор, а от друга - амбицията на България за по-добро географско покритие на страната. Германия е голяма по територия и е разделена на 16 федерални провинции. Всяка провинция има свои специфики и по отношение правенето на бизнес понякога се изисква детайлно познаване. В този смисъл разпределението между нас е изцяло и единствено на географски принцип. Функционално няма разлики и ние работим като един екип.
Какво трябва да знае българска фирма, ако иска да стъпи и да се развива на германския пазар?
- Според мен на германския пазар е по-лесно да стъпиш, отколкото да се задържиш. Германският бизнес търси точност, качество и прецизност и ако високото ниво не може да бъде задържано, то доверието бързо се губи. И по-лошо - това вреди на имиджа на България, а той, както знаем, се възстановява много трудно. Има български фирми, които са се утвърдили вече с години на германския пазар като надеждни и коректни партньори, и съм сигурна, че това им коства ежедневни усилия.
Фирмите, които сега се насочват към германския пазар, трябва да имат реалистична оценка на собствения експортен потенциал, добра предварителна подготовка, включваща пазарни и секторни анализи, анализи на дистрибуторските мрежи в страната, да намерят по възможност местен партньор, който най-добре познава структурата и особеностите на пазара и разполага със своя мрежа. Нещо, което считам за специфично, но и изключително важно за пазар Германия, е участието на панаири и изложения тук.
Германия е традиционно позната като страна на панаири и изложения. Въпреки че пандемията направи много популярни и удобни различните онлайн бизнес формати, няма нищо по-добро от личния контакт и от възможността да представиш на живо стоката или услугата, които предлагаш, да опознаеш пазара и конкурентите си. Горещо препоръчвам на фирмите, които искат да стъпят и да се развиват на германския пазар, да участват на изложения и панаири в Германия. В тази връзка изключително полезна е програмата на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП) за финансиране на участия на България в международни панаири и изложения, а при самостоятелни участия фирмите винаги могат да разчитат и на нашето съдействие на място.
Доколко България е привлекателна инвестиционна дестинация за Германия?
- Според редовното проучване, което Германо-Българската индустриално-търговска камара провежда сред своите членове, 100 процента от германските компании, които развиват бизнес в България, заявяват, че биха инвестирали отново в страната ни - това е, съгласете се, категоричен знак и положителна оценка за страната ни като инвестиционна дестинация. От друга страна, "привлекателна инвестиционна дестинация" не е състояние, а следва да е наша постоянна цел - да подобряваме условията и предпоставките България, в условията на непрекъснато нарастваща конкуренция, да запазва и развива своята инвестиционна атрактивност.
Негативните влияния от всички кризи върху германската икономика вече се усещат, но смятам, че действителният обхват на последиците тепърва ще става осезаем. Голяма част от бизнеса в Германия е притиснат да търси алтернативни решения за намаляване на огромните си разходи. Поуките от времето на пандемията от коронавирус, с нарушените вериги на доставки и скъп транспорт, неминуемо насочват погледите в посока на близките им европейски страни и тук за България се открояват шансове, които следва да използваме.
Членството ни в ЕС и финансовата стабилност, сравнителната географска близост до Германия и атрактивната бизнес среда, предлагаща стабилност, квалифицираната работна ръка, са само част от конкурентните предимства на страната ни. Специално следва да се отбележи, че в последните години, благодарение наличието на високообразовани кадри в ИТ сектора, България привлече знакови инвестиции в тази област, което не остава незабелязано и е един допълнителен плюс към портфолиото на страната.
----------------------------------------------------------------------------------------
- Анета Груйчева работи в Министерството на икономиката от 2006 г. и има два мандата като СТИВ в Бон, ФРГ и в Берн, Швейцария. От септември 2019 г. е СТИВ в посолството на Република България в Берлин.
