Властта на “Промяната” отми от нея романтичния образ, от ГЕРБ - пласт токсичност, а на Корнелия ѝ е най-тежко
Аболютно разделение, крайна нетърпимост, пандемия и няколко (лични) падения - това беляза безпрецедентната година, в която за първи път в историята си България влезе в спирала от избори.
След годината на гнева джакпотът, натрупан при трите превъртания на парламентарната рулетка, бе спечелен от Кирил Петков и Асен Василев. И ако ключовата дума тогава бе промяна, в новия политически сезон изборите вече миришат на газ.
При четвъртото завъртане тази миризма успя да неутрализира други “зловония” от политическия терен. Мирише на корупция - това бе основният мотив на “Продължаваме промяната” в победните ѝ заклинания, че моделът на ГЕРБ и ДПС трябва да се демонтира.
Но след година и половина в ъгъла на политическия ринг партията на Бойко Борисов определено
вече не излъчва тази токсичност,
в името на чието почистване се събра причудливата четворна коалиция. Днес трима от играчите в нея бърчат нос, когато срещнат четвъртия (и обратното), отделно между уж верните партньори отношенията се усложниха, откакто замириса на избори.
Идването на годината на кризата след годината на промяната (тук някъде летоброенето се пресече) промени стартовите позиции на партиите за новата кампания.
Привидно реденето на кандидатите и основните послания, отправени дотук, говорят, че всяка от тях предлага на народа по още от същото. Дори лицата им в листите са ремикс на участниците в трите провалени парламента. Е, тук-там поразбъркани, няколко трансфера към други партии, няколко нови аутфита, но отборите са си старите за поредното продължение на този мач, който играят от април.
На втори план обаче всяка от партиите с претенции да е играч в новия парламент влиза много променена в кампанията и няма как нито да предлага същото меню, нито
да разчита избирателят да направи същите поръчки пред машините
за гласуване. Най-малкото защото всичко много поскъпна и хората, силно уплашени за джоба си, внимават какво поръчват/купуват.
Първата и най-видима промяна е при ГЕРБ, независимо от избора на Бойко Борисов слоганът отново да се върти около онова с хаоса (този път е “по-силни” от него). Той сам пророкуваше още преди Бойко Рашков да се осмели за ареста му, че подобен ход ще го героизира. Което и стана. И омръзналият и дори намразен след 12 г. власт Борисов внезапно взе пак да изглежда по-приемлив за голяма част от българите. С цялата му неподражаема лексика, спорна граматика и фриволно боравене с фактите.
А решението на съда, че арестите на Борисов, Горанов и Арнаудова са незаконни, сериозно подкопа ключовото за ПП послание - че ще върнат законността. Върнаха Бойко Рашков в политиката,
върнаха Слави на диванчето у дома
(след като в първия летен парламент човекът се кле като депутат), върнаха мобилизацията на ГЕРБ и лидирането на партията в социологическите прогнози. Върнаха и служебната власт на президента Румен Радев. Той и неговото служебно правителство определено се превънаха в
13-ия играч в този мач,
като премиерът Гълъб Донев дори открито го призна - ще вадим какви работи е оставил кабинетът “Петков”, за да имат информиран избор хората как да гласуват. И вадят ли, вадят.
Още е рано да се каже има ли връзка с оттеглянето на пиар гуруто на “Промяната” Диана Дамянова, или не, но дотук от ПП рядко успяват да отиграят тези дузпи. Опроверженията им, дори да са аргументирани, не са добре артикулирани.
За сметка на това от ГЕРБ успяват всеки ден, че и по няколко пъти да поднесат послания как трябва да се решават проблемите с газа, бензина, инфлацията, плащането за пътните ремонти и какво ли още не. И постепенно - благодарение и на това методично натрупване, започнаха да звучат все по-убедително не само за най-верния им електорат.
Говорителите, от които излизат тези послания - бившите министри и водещите депутати на Борисов, постепенно
влизат пак в образа на експерти, които знаят и могат
Времето им в “изолатора” и разочарованието от недослучилата се промяна се оказаха антидот за тяхната токсичност. Дори водещи фигури в ПП заповтаряха, че ако Борисов се дръпне, ГЕРБ става приемлив - при известни условия, щото там има свестни хора.
Което е лоша новина за идеалистите в политиката, но пък май е добра за обществото, стигнало предела на своето разделение. И тъй като няма как до безкрай да живеем в два паралелни свята на тази скромна територия, май е време да се отвори някакъв портал между тях.
Или газова тръба - новият вододел, който самият Борисов опита да прокара с повтарянето от сутрин до вечер за “пълна диверсификация от “Газпром”. Нещото, което изповядват “Промяната” и ДБ, но с по-коректни термини, а и без да са строили “Турски поток”.
По въпроса с газовите доставки, а и не само, такъв вододел е и отношението към служебната власт на Радев. Тук ПП, ДБ и БСП определно са на другия бряг, докато ГЕРБ мие нозе в потока от новини колко зле е управлявал кабинетът “Петков”, който се лее от “Дондуков” 1 и 2.
Именно това - и доказаните, и още непотвърдени новини за управленските неуспехи, сериозно променя изходната позиция на “Промяната” за тази кампания. Новоучредената партия изгуби своя невинен романтичен образ. Всъщност това е нещо, което сполетява всеки преминал през властта. Насилственото ѝ сваляне от нея е това, което до голяма степен върна мобилизацията на съмишлениците ѝ, но пък отказът от страна на ПП да се обединят предизборно с ДБ ще разпилее част от енергията на площада. Енергията, която създава плътност на образа на Кирил Петков.
Танцуващият с площада буквално затанцува... бачата в Бургас
Наистина Петков показа завидна танцувална техника, но надали това стига да държи в ритъм електорат.
Големи имиджови щети нанесоха всички преекспонирани по жълтите медии и социалните мрежи пикантерии около отношенията им с Лена Бориславова, които в крайна сметка ѝ костваха мястото в депутатските листи на ПП. А Петков се оказа единственият лидер на голяма политическа сила, който ще води само една, а не две листи.
Извън пикантния сюжет основна роля за спадналия рейтинг на ПП има и връхлетялата ни серия от кризи начело с енергийната и инфлацията. Да, имаше и конкретни стъпки за омекотяване на удара по хората, но преди избори българинът не чете партийни отчети, а сметките си.
Тук на сцената излиза БСП със заявката си, че тя е
партията пазителка на бедните
Оня ден лидерката Корнелия Нинова обвини служебната власт, че подготвя почвата за вдигане на данъците и спиране на социалните програми, извоювани от социалистите. Няма да го позволим, хората няма да изкарат зимата, предупреди тя. Ние вдигнахме пенсиите, не си приписвайте чужди заслуги, вряза се Нинова и в ПП, за да отвоюва още социалната територия за агитация на БСП.
На този терен - “как хората ще изкарат зимата”, сблъсъкът между БСП и “Възраждане” ще е жесток и няма как резултатът да е в полза на социалистите. Двете партии делят и русофилската ниша, и вярата в “Газпром”. Само че Костадин Костадинов бори прозападните политики, маските и ваксините като опозиция, а Нинова бе вицепремиер в правителството, изгонило 70 руски дипломати и разрешило сериозен износ на оръжия в посока Полша, откъдето - ама без София изобщо да подозира, да стигат до украинската армия.
Нинова е вероятно в най-ужасната ситуация за тези избори. Тя наистина направи и невъзможното, за да вкара БСП във властта при семплото парламентарно представителство на партията. От сочена за част от статуквото да я превърне в търсен коалицонен партньор. А сега освен яростната си вътрешна опозиция
има срещу себе си и цялата мощ на президента
и служебната му власт, посветила се сякаш на мисията да даде реванш лично на нея (освен на Кирил Петков).
Иначе посланията на БСП за кампанията са старите, както и лицата ѝ за листите.
При “Възраждане” също има още от същото. Но има и изключително усърдна, хитроумна, с години градена стратегия и работа с електората. И ако се вдигне някаква нова вълна тази есен, Костадинов ще се носи на нея.
Върху вота на хората, които искат евтин бензин и сирене, Путин да ни дава газ, да натирят старите партии, ваксърите и американците, медиите у нас да въртят българска музика, а лидерът им да пее “Кога зашумят буките”, пък дори и да е фалшиво.
“Възраждане” има реалния потенциал да привлече онези 10-ина процента без висок образователен ценз и политическа грамотност,
които гласуват за новия бунтар и спасител - някога Волен, донякъде и царя, последно Слави. Но отглежда и собствена гвардия от образовани хора, които умеят фино да манипулират и да увличат нови последователи, а това я прави опасно и непредвидимо за останалите политическо явление.
При ДПС всичко е програмирано до последния глас, както обикновено. Да не забравяме, че Мустафа Карадайъ бе този, който свири сигнала за нови избори още май месец. Тогава бе на посещение при сънародници в Турция и им обяви, като мине Байрямът, да почнат да се готвят. А в началото на този месец бе на обиколка там.
С изключение на незначителна смяна на местата на водачите всичко там тече по обичайния си ред. Интересно е само
ще се осмели ли ДПС на пробив в София,
или поставянето на Хасан Адемов начело на столична листа е деликатно отпращане в пенсия на социалния експерт и депутат ветеран.
При Слави отчаянието е видимо, а (не)очакваният призив народът да се произнесе за президентска република само илюстрира това. Имат си някаква правоверна електорална чета, но
“Боят настана” в аранжимента на “Ку-ку бенд" повече не може да вдигне на крак голяма маса гласоподаватели
Рано е да се каже, че Слави и балетът му танцуваха само едно лято - миналото, но прогнозите не са оптимистични за тях. Друг е въпросът дали реално шоуменът, политик и бизнесмен не разполага с повече властови лостове, отколкото последователите му могат да си представят. Изборът на служебна зам.-министърка от кабинета на Гроздан Караджов е вероятно само малка частичка от пъзела.
“Демократична България” тихо страда от отказа на ПП за общи листи, но така партньорите май им направиха добро. Заможните градски хора с добри професии и разнородни интереси понякога високомерно пропускат гласуването или просто избират да изкарат уикенда на по-добро място. Сега обаче заплахата ДБ да се срине вероятно ще мобилизира на максимум ядрото, че и навън от него. Освен това в последните дни на 47-ия парламент не може да се отрече на Христо Иванов, че беше най-разумният глас в него. Нещо повече, френското предложение за Северна Македония можеше и да не се гласува, ако той не беше намерил точната редакция и начина да убеди останалите да я приемат. Даже аха да се пробва експертно правителство с кратък хоризонт за извеждане на България от кризата, за което говореше Иванов. Нищо чудно то да се случи след изборите.
