В бъдеще статистиката все повече ще събира данни от съществуващи вече регистри, казва новият председател на НСИ
- Господин Атанасов, поемате НСИ в момент, в който много очи са вперени в институцията – инфлацията за юни е рекордна от 24 години насам. Мнозина не вярват, че годишната е само 16,9%, колкото отчита НСИ, защото много храни поскъпнаха двойно и дори тройно.
- Инфлацията представлява средно покачване на цените в страната и се измерва с индекс на потребителските цени. Има групи стоки и услуги, чиито цени се увеличават по-бързо, на други – по-бавно, на трети може дори да намаляват.
- Освен сезонните плодове и зеленчуци, чиито цени поевтиняват всяко лято, има ли друго, което би могло в момента да става по-евтино?
- Има. Вашият мобилен телефон например. Догодина по това време той ще струва по-евтино от сега. Същото се отнася и за моя компютър – той ще поевтинее, независимо каква е общата инфлация.
Но усещането на хората е различно. Това зависи от потреблението на всеки човек.
Горивата например поскъпнаха с много повече, отколкото е средното увеличение на цените за последните 12 месеца, мисля, че беше с 37% или 38%. Храните са с над 20% средно увеличение.
Но ако вие нямате кола или я ползвате съвсем малко, няма как да усетите в пълна степен поскъпването на горивата през тази една година.
И обратното - ако голяма част от разходите ви са за храна, ще имате усещането, че инфлацията е много по-висока, отколкото е средният индекс.
Ако купувате много често дрехи, ще имате обратното усещане – че няма инфлация, защото облеклата и обувките не поскъпнаха кой знае колко много. Ако знаете с точност за какво харчите пари, ще можете да прoверите личната си инфлация на специалния калкулатор за тази цел на сайта на НСИ
- Но аз имам предвид по-скоро това дали не се налага да се променят стоките и услугите, които влизат в потребителската кошница, за да се мери по-точно инфлацията. Харчовете на хората в сегашните условия неминуемо се променят, нали?
- За да разберем какво средно хората потребяват, има специално наблюдение на домакинските бюджети, което се прави веднъж на три месеца. С него се установява каква част от разходите ни отиват за храна, каква – за облекло, за горива и т.н.
Но самата кошница се актуализира веднъж годишно. Това се прави, защото има и разходи, които се правят веднъж годишно. Например, не всеки месец ходите на почивка, данъците и застраховките също се плащат веднъж годишно.
Освен това, за да има сравнимост на данните, не може да променяме всеки месец тази кошница, трябва да е минал по-дълъг период от време. Корекциите се правят в края на всяка година.
- И мерите ли все още цените на роялите?
- Това беше популярен дебат навремето, но и тогава делът на цената на роялите в общия индекс е била нищожно малък. Сега например се мерят цените на скъпите екскурзии, но и тяхното тегло е доста малко.
Общо 540 са стоките и услугите, чиито цени се наблюдават, и вие можете да ги видите в методологията, която е публично достъпна.
- Вече всички говорят за предстояща рецесия, а и ръстът на БВП се забавя напоследък. Може ли според вас още в края на годината да стигнем до рецесия?
- НСИ не прави макроикономически прогнози. Това може да прогнозира БНБ, но и техните тримесечни прегледи показват, че тази и следващата година все още се предвижда ръст на икономиката, макар и малък.
Но освен данните за БВП националната статистика прави всеки месец и бизнес наблюдения за различни сектори на икономиката: в промишлеността, строителството, търговията и услугите, които могат да се ползват до известна степен за предсказване на общото състояние на икономиката в близкото бъдеще.
- Но за тези данни за бизнес климата не се ли събира информация от анкети сред мениджърите? Защо да вярваме на личните усещания на един или друг човек?
- Да, но анкетите са много важни, в научната литература е установено и доказано, че винаги преди започване на рецесия тези индекси започват да спадат.
Наример около средата на 2008 г. индексът на индустриалното производство рязко падна. След рухването на американските инвестиционни банки през септември същата година кризата тръгна от това и през 2009 г. вече дойде и в България. Т.е. данните за бизнес климата особено на индустриалното производство предшестват с няколко месеца спада на брутния вътрешен продукт, който все пак се изчислява на тримесечна основа и минава време, докато се установи. Затова бизнес наблюденията могат да ви ориентират достатъчно рано какво става.
Към момента тези индекси все още отчитат ръст и затова не смятам, че ще има криза, поне не преди края на годината. Да не говорим, че в БВП има силна сезонност. В България например през първото тримесечие то е много ниско, това е зима, почти всички сектори имат най-ниска добавена стойност. През третото и четвъртото тримесечие БВП е относително висок. Затова смятам, че до края на годината ще имаме ръст на икономиката, друг е въпросът какво следва след това, зависи от много фактори.
- Кога да очакваме окончателните данни от последното преброяване?
- Има календар за разпространението на информацията. Преброяването на населението и жилищния фонд е едно от най-мащабните изследвания, които се правят от НСИ. Първите резултати ще бъдат готови през четвъртото тримесечие, по-точно през октомври. В момента тези данни все още се обработват.
- Не ви ли направи впечатление, че през 2011 г. 42% от населението се преброи онлайн, а сега – малко над 30%. Защо според вас се получи така?
- Върху това имам само външен поглед, но вече го коментирах с експертите. Според тях миналата година беше много сложна от социално политическа гледна точка – имаше няколко избори за парламент и един за президент и беше натрупана една умора у хората от институционално ангажиране.
Кибератаките, колкото и да имаме уверение, че не са засегнали достъпа до данните, направиха така, че да подкопаят доверието, че държавните институции могат да опазят тайната на споделената информация. Пък и го има феномена на новото. През 2011 г. за първи път имаше възможност за онлайн преброяване и за хората вероятно е било интересно да опитат този нов начин. Интересът към новото винаги е по-голям, отколкото когато стане рутинно.
- При встъпването си в длъжност заявихте, че НСИ ще използва повече постиженията на съвременните цифрови технологии. Какво точно имате предвид?
- Съвременната статистика все повече използва интердисциплинарни методи за събиране и обработване на информация.
Има два основни подхода да се съберат данни. Единият е специално да организираме наблюдения и да подготвим въпросник, с който да обикаляме респондентите. Както беше например при преброяването на населението и жилищния фонд.
Другият метод се състои в това да се използват съществуващи данни, които по някаква причина вече са събрани от друга институция и могат само да се обработят.
В държавата има достатъчно на брой регистри, а в бъдеще ще има дори и в частни компании. НСИ например не ходи да събира информация за трудовите договори – тях ги има събрани в НАП. Годишните си счетоводни документи фирмите от години насам дават едновременно на НАП и НСИ. От тях се набира информация за оборотите на фирмите, които се обработват, за да се видят оборотите по икономически сектори.
Други съвременни цифрови технологии, които вече се използват от статистиката, са GIS технологиите, т.е. географските информационни системи. При последното преброяване хората вече са маркирани и като местоположение към момента на преброяването. Това е изключително полезна информация, защото позволява да се види какъв е достъпът на хората до определени социални услуги. Например достатъчно образователни и социални заведения ли има в този район и какво е разстоянието от потенциалните ползватели на тези услуги до тях.
- Ще бъдат ли публикувани тези данни, например да видим от колко точно детски градини има нужда един град и къде трябва да бъдат разположени.
- По-скоро това ще е плод на анализи, които ще правим. Например в столицата ще се знае точно къде трябва да е разположена нова болница или детска градина, така че да е най-полезна за хората.
Едно от направленията, в които смятам, че трябва да работим, е и по-атрактивното и на разбираем език представяне на информацията, с която разполагаме. Данните ще се представят чрез повече инфографики, защото специалистите, които могат да работят с числа и да ги разбират, не са чак толкова много. Затова информацията, която публикува НСИ, ще е по-достъпна, включително ще обновим и сайта.
CV
l Роден е на 26 февруари 1977 г. в Гоце Делчев
l Магистър по икономика от УНСС
l От 2015 г. е доктор по икономика, с научна специалност “Статистика и демография” от Българската академия на науките
l От 2018 г. е доцент към катедра “Статистика и иконометрия” в УНСС
l Автор е на над 60 научни публикации, включително 16 учебници и монографии
