Не е задължително ГЕРБ и ДПС да влязат в управлението, но не може да ги заклеймяваш непрекъснато, казва президентът (2002 - 2012)
Още акценти от интервюто:
- Политическият модел трябва да бъде преосмислен
- Не се меся на Радев, а историята ще покаже коя линия е по-добра - два мандата без служебно правителство, или тази, при която за година и половина има 4 служебни кабинета
- Сякаш на “Дондуков” 1 решиха да покажат на президента, че те “командват парада”
- Трябваше ние да дадем “зелена улица” на Македония не под външен натиск, а по осъзнатото разбиране, че сме най-близките народи на Балканите
- Нашите депутати не могат да погледнат по-далече от носа си, даже вече не и в рамките на мандата. А ни трябва стратегическо мислене
- Г-н Първанов, дни преди третия мандат оптимист ли сте за съставянето на кабинет, или ни чакат поредни избори?
- Възможни са и двата варианта, няма да гадая.
- Преди години с третия мандат бе създадена тройната коалиция, за чийто “баща” бяхте нарочен вие.
- Не го отричам. Но начинът, по който се сглобяват коалициите днес, е коренно различен. Ние преговаряхме повече от два месеца по политики, по детайлите дори. А сега непрекъснато чета в медиите, че усилията са да се намерят 1-2-ма депутати, които да подкрепят новата управляваща коалиция. Докога ще е това? До следващия завой, когато някой друг ще ги намери и купи?
- И този модел е порочен? Нали трябва да си осигурят парламентарна подкрепа за програмата, коята изработиха в рамките на разговорите по първия мандат?
- Този модел наистина е порочен и неработещ. Той няма перспектива.
Първо, трябваше да имат готовност да преговарят в по-широк план и на по-широк фронт. А вече повече от година сме затънали в един див реваншизъм, което няма да ни доведе доникъде.
И второ, да видим идеите. Не идеологията, там не може да се говори за единна такава, но идеите, които ги сплотяват. Едно време щяха да ме изядат за социалнолибералния модел, а този сега какъв е – социалноконсервативен или още по-надясно? Или на никъде в пространството?! Когато няма общност на идеите и съвместимост в характера на т.нар. лидери, нещата са обречени.
- И преди в интервюта за “24 часа” сте казвали, че е време ГЕРБ да бъдат извадени от изолацията, както и ДПС - това ли предлагате и сега?
- България губи от това, че една или друга партия се поставя в изолация. И то след поредица от избори и неуспешни опити за управление. Значи е сбъркана философията. Мислех, че реваншизмът и агресията ще останат в миналото с управлението на Бойко Борисов. Тези сега са по-големи реваншисти и не дават да се издума за разговор с останалите. А става дума за национални проблеми.
Защо да не си говорят, когато трябва да мислим за спасяване на енергетиката, да търсим източници на газ, да решаваме продоволствените проблеми и кризата, която е и световна? Това не може да става на крехките плещи на тези момчета и момичета, които доминират в парламента сега. Свидетели сме на едно безкрайно викане за оръжията, не може да продължава така. Стига реванш, дайте да върнем разума в отношенията.
- Но червените линии вече са толкова много, обидите станаха лични - смятате ли, че партиите все още могат да намерят път една към друга в този парламент, че дори и в следващия, където се очаква същата картина?
- Против съм да се слагат червени линии априори. Още не си казал “добър ден” на колегата, от която и формация да е той, но вече си решил, че с него контакт е невъзможен. Всичко трябва да е възможно, докато се седне да се обсъждат идеи. И ако се сглоби нещо работещо и прагматично, да се върви напред.
Не е задължително ГЕРБ и ДПС да влязат в управлението, но не може да ги заклеймяваш непрекъснато и парламентът да преживява във война с тези формации. Това работи за тях. Ако имат малко тактически усет по-младите, ще разберат, че така само помпат интереса, а оттам и рейтинга на двете партии. Там има опитни кадри - не само процедурно, но със знания по ключовите въпроси, по кризите, които преживяваме.
Трябва да се смени моделът. Говоря го от 2008 г., но сега въпросът е болезнен - политическият модел трябва да бъде преосмислен.
- Как трябва да изглежда той?
- Най-малкото да започнат да си говорят през барикадата, и то човешки. Тогава сами ще стигнат до варианта как ще изглежда това, което ще съберат като идеи от двете страни.
- В контекста на вашето предложение за работа с ГЕРБ и ДПС как разглеждате идеята на Христо Иванов парламентът да приеме декларация с национални приоритети, които след това да залегнат в програмата на следващото правителство?
- Иванов не е отишъл по-далеч от Иван Костов. Ако не ме лъже паметта, на 7 май 1997 г., когато се формира новият парламент, десницата предложи такава декларация, която ние подкрепихме и се въздържахме само по темата за НАТО, за която все още нямахме партийно решение. Казвам това иронично, но съм за такива документи, които трасират пътя на друг тип управление - с максимално съгласие. За това ратувам от десетилетия. Аз съм бил опозиция на Костов, но съм гласувал и за валутния борд, и за други неща, от които България е имала нужда. От друга страна, когато виждах, че те играят с бутонките, тогава скачахме и опозицията си беше опозиция.
- Възможно ли е това да се случи сега?
- Трябва да се опита.
- По-скоро оптимист или по-скоро песимист сте за третия мандат?
- Не знам какво значи да съм оптимист. Ако направят правителство на тези 4 формации, които и досега бяха основата, с леки размествания, това ще е още от същото. Така че няма място за оптимизъм. Те няма да издържат особено дълго, особено под натиска на споменатите кризи и дефицити не само в България, но и в цяла Европа.
- Преди години бяхте много активен в създаването на тройната коалиция. Днес президентът Румен Радев отказва да “бабува”. Това ли е правилното поведение?
- Той сигурно има своите аргументи и не бих се месил. Историята ще покаже коя линия е по-добра - два мандата без служебно правителство, или тази, при която за година и половина има 4 служебни кабинета. Във всеки случай раздробяването на управлението на много служебни правителства и други редовни, но с много кратък живот, не е добрата перспектива за България.
- Явно това ни чака, защото в нов парламент конфигурацията няма да е много по-различна и съставянето на кабинет пак ще е много трудно.
- Погледнато математически, сигурно ще бъде така. Наскоро направихме дискусия “България и Европа - на другия ден”. Идеята ни беше да не звучим така апокалиптично като филма, а да видим малко по-далеч от това, което предлагат в парламента. Защото депутатите не могат да погледнат по-далече от носа си, даже вече не могат да погледнат и в рамките на мандата. А ни трябва стратегическо мислене.
Давам ви пример с природния газ. Бият се в гърдите как минали 1-2 танкера, започва да пристига азербайджанският газ, за чието договаряне не знам да имат заслуги, но нека – халал да им е! Е, и после? Азерският газ е 1 млрд. куб. м, а харчим 3,5 млрд. на година, и то в условия, в които българската икономика не е процъфтяла. А ние разчитаме икономиката да тръгне напред, което означава много по-голямо потребление на енергия и газ. Кой мисли стратегически? С кого се водят разговори? Дочувам с Египет, Катар, Туркменистан. Както се казва – те, накъдето отиват, аз оттам се връщам. Тези разговори съм ги провел.
- И смятате, че няма да има резултат от тях?
- Тогава беше трудно да се договорим, сега граничи с невъзможността.
Трябва да се водят от хора, които наистина са натоварени с власт, имат знания и са достатъчно настойчиви да го постигнат. Премиерът отложи първата и последната си визита в Баку, канят непрекъснато техния министър. Той може да свърши работа, но в определени граници. Нещата се решават на друго ниво. В това отношение може да бъде полезен и президентът, не само премиерите. Аз не виждам отбор, в който да си разпределят ролите. Дори и опозицията, дори и президентите Петър Стоянов, Росен Плевнелиев, може би и аз - не се натискам, но такива хора могат да помогнат. Но те не желаят, дано се оправят сами! Въпросът е и на каква цена. Избягахме от скъпия руски газ, но сега нещата стоят по-драматично.
- И ще купуваме по-скъпо газ?
- Определено да. По-важно е друго. Аз не вярвам в редовните доставки. Чирен е на 1/3, доколкото чета. Затова трябва да възобновим преговорите с “Газпром”, защото срокът на договора ни изтича в близките месеци и до края на годината трябва да сме договорили и дори подписали. Не приемам с един замах тази възможност да бъде отречена. Повечето европейски страни водят разговори. Ако те го правят, при положение че имат много повече други канали, не виждам защо ние да се правим на интересни.
- Възможно ли е възобновяване на разговори с Русия след изгонването на руските дипломати?
- Това е много тежък срив. Имал съм съмнения, когато са гонили по двама-трима. Сигурно във всяка страна с посолство у нас можеш да намериш подобни случаи. Но да изгониш на кило, извинявам се за израза, 70 души, 15 учители от руското училище... Това е признак на лоша политическа, дипломатическа, пък и обща култура.
- Как ви изглеждаше целият скандал - как е взето решението, имало ли е доклад на ДАНС, или само 2 писма от шефката на кабинета на премиера, знаел ли е президентът...
- Не си представям, че такова решение може да бъде взето без доклади и информация от службите. Депутатът от АБВ Владимир Маринов поиска да види доклада, на базата на който е взето решението. Доскоро нямаше отговор.
Ще направя една аналогия с времето, когато се скарахме с Костов за допуска на натовски самолети над България - той каза, че няма, а аз вече бях прочел изявлението на натовския говорител, който благодареше за стореното. Тогава написах писмо лично до Костов да ми се осигури достъп до секретна секция и той не отказа. Прочетох и се върнах на трибуната да го атакувам с още по-голяма сила.
Не може да се скрият такива документи. Има правила, които позволяват тези, които вземат решения - особено депутатите, да имат достъп. През ум не ми минава, че президентът може да бъде лишен от тях. Ако са го направили, това не е просто да бъде отстранен един шеф на служба, а е повод за още една правителствена криза. Липсата на каквато и да е координация между институциите, да не кажа опитите да се използват институциите една срещу друга със съответните служби, показва срив на държавността.
- Защо се стигна до такова обтягане на отношенията между управляващите и президента? “Промяната” беше негово отроче, а сега тонът е силно изострен.
- Аз съм бил критичен към Радев, но не мога да кажа, че поводът идва от него. По-скоро сякаш на “Дондуков” 1 решиха да покажат на президента, че те “командват парада”. Звучи наивно, може да си има своите по-дълбоки корени, но за мен това е обяснението.
- Вие сте изследовател на Македония и историческите спорове - как приемате френското предложение, което позволи на България да вдигне ветото над Скопие за преговори с ЕС?
- Аз приемам френското предложение, въпреки че то е твърде далеч от българските претенции. Вътре се споменава малко Самуил, богомилите и после се скача на репресиите от югославските комунисти към нашите сънародници там. Няма го Илинденското въстание, няма ги героите на революционната борба. Не мога да разбера нашите братя в Скопие защо така гневно скачат.
Трябва да осъзнаем едно - ние трябваше да дадем “зелена улица” на Македония не под външен натиск, а по осъзнатото разбиране, че ние сме най-близките на Балканите. Ние ги пускаме, защото те трябва да бъдат в ЕС. Но като даваме “зелена улица”, трябва да знаем, че ни чака тежка битка на полето на науката, дипломацията, за да защитим историческата истина. Да се опитаме пред себе си и Европа да дефинираме понятието “обща история”. Ветото се провали и повече не бива да се връщаме към такава политика.
- Скопие обаче прие редактирана оферта от това, което ние одобрихме. Има ли вариант България да си отстои интересите? Досега не се е случвало ЕС да е арбитър в двустранен спор.
- Затова трябваше ние да си защитим интересите в двустранни разговори, когато имаше друг климат в отношенията. А ние тръгнахме много силово. И сега, след като се провалихме – приемаме френското предложение и започваме наново да си защитаваме историческата истина. Но с помощта на държавата, защото досега тя гледаше да не обиди някой на Запад от границата. Трябва да бъдат обсъдени всички варианти, но не за сметка на това отношенията ни с македонците да стават все по-враждебни. Нямаме полза от това.
Визитка
- Роден на 28 юни 1957 г. в с. Сирищник, Пернишка област
- Завършил е история в СУ “Св. Кл. Охридски”, има докторска дисертация
- Депутат 3 мандата - в 37-ото, 38-ото и 39-ото НС
- От 1996 до 2001 г. е председател на БСП
- От 2002 до 2012 г. е президент на България. Той е първият държавен глава в новата ни история с два мандата на поста
- В началото на 2014 г. бе изключен от БСП и създаде партия АБВ
- Женен, с двама синове и петима внуци
