Актуализирането на договорите може да стане само с постановление на правителството, не е нужна промяна в ЗОП, казва Глосов
- Инж. Глосов, напоследък политици създават усещането, че строителните фирми само крадат и не вършат работата си качествено. Има ли КСБ механизми да контролира фирмите, които са нейни членове?
- В последно време действително политици създадоха погрешно мнение за строителните фирми и настройват хората срещу тях. Цял отрасъл стана заложник на противопоставяния – защото аргументите срещу нас са изцяло политически. България е правова държава и ако някой има съмнения за нередности, има съответните правораздавателни органи. Но виждаме, че вече месеци наред само се нагнетява отрицателно отношение срещу бранша.
От това потърпевши са над 200 хиляди заети в отрасъла и техните семейства. Строителите сме изградили цяла България – обществените и жилищните сгради, ВиК, електроинфраструктура, жп, пътища и т.н. Строителството е престижна и високоотговорна професия в цял свят. И е недопустимо да се подхожда към цял бранш с подобно отношение.
Днес Камарата на строителите в България навършва 15 г. от учредяването си. И 30 години от създаването на предшественика ѝ Българска строителна камара, която се вля в КСБ. През това време никога не е имало подобно отношение на политици към бранша. Тук е мястото да благодаря на всички, заети в строителната професия, за тяхната отдаденост и професионализъм. Както и на всички българи, които оценяват труда ни. Защото ние се гордеем с нашата професия. И няма да позволим тя да бъде неглижирана.
Строителната индустрия създава значителен дял от БВП и винаги диалогът с държавата е бил на ниво. Да, имало е проблеми, но те винаги са били разрешавани при запазване на обществения интерес.
- Колко са понастоящем фирмите, вписани в поддържания от КСБ Централен професионален регистър на строителя? И има ли значим брой компании извън него?
- При създаването на КСБ една от целите беше да се изсветли браншът. По-младите ви читатели може и да не помнят, но със сигурност има и такива, които са потърпевши от некоректни строители, измами и т.н. – преди години имаше поредица от подобни негативни примери. И хората бяха потърпевши. Със създаването на Централния професионален регистър на строителя този негатив остана в миналото. Сега камарата поддържа регистър, който се актуализира всяка година и съдържа информация за всички фирми по области.
Данните са публични и всеки може да извърши проверка. В регистъра са вписани всички компании, които изпълняват обекти до 5-а категория. И те не могат да осъществяват дейност без документ от него. Към началото на юни в регистъра са вписани 6 416 фирми, от които 54 чуждестранни.
При последната пререгистрация в края на м.г. отпаднаха близо 500 компании. Заради липсата на индексация на договорите с публични възложители има опасност в близките месеци още 500-600 да не издържат.
Има и строителни фирми, които не са вписани в регистъра – те могат да изграждат малки обекти от 6-а категория или да извършват неголеми ремонти. За съжаление, все още се срещат – макар и рядко, нелоялни фирми, които не са вписани в регистъра и работят в сивия сектор.
Но постепенно, с увеличаване на натовареността и изискванията на инвеститорите, те също излизат на светло, вписвайки се при нас.
Камарата е важна институция, която, освен че поддържа регистъра, защитава интересите на целия бранш – и на малките, и на средните, и на големите фирми.
Нашите усилия винаги са били насочени към това да обясняваме точно и коректно на компетентните институции какви са проблемите пред отрасъла. И те да бъдат решавани. Камарата на строителите в България с нейния регистър е сочена за пример от Европейската федерация на строителната индустрия (FIEC) като саморегулираща се структура в бранша. Неслучайно сме имали двама вицепрезиденти на FIEC, като последният – инж. Любомир Качамаков, бе номиниран и за президент на организацията.
- Депутати се канят да наложат големи ограничения върху инженеринга, т.е. на избора в една процедура на проектант и строител. Какво обаче изпускат от поглед авторите на този проект за промяна на Закона за обществените поръчки, в които се лансират тези ограничения?
- Преди месеци, след много усилия беше възстановен консултативният съвет на всички браншови организации в инвестиционния процес – и ние, и архитектите, и инженерите, и геодезистите, и строителните предприемачи. Този въпрос беше обсъждан от колегите в този съвет, не се постигна консенсус и беше решено да не инициираме промени в съществуващия режим. Въпреки това камарите на архитектите и на проектантите (КАБ и КИИП) внесоха самостоятелно предложение, ограничаващо инженеринга, с абсолютно необосновани мотиви.
Инженерингът е начин на изпълнение на различни инвестиционни проекти - това е световна практика. И навсякъде това се отчита като положителен начин за възлагане, който спестява пари и най-вече време. Един от мотивите им, който е абсолютно неоснователен, е, че строителят “заробва” проектанта. Напротив – строителят избира в своя екип висококвалифицирани проектанти, които ще изработят добър продукт и впоследствие строителят няма да има главоболия при изпълнението. Това са проектанти, които са получили удостоверения от същите тези камари – на архитектите и на инженерите.
Когато се обявява търг само за проектиране, тогава основният критерий е най-ниска цена, което говори, че ще го спечелят “евтините” проектанти. Което води до некачествена работа и всички негативи в момента са за сметка на строителя. Това трябва да се промени и пропуските да бъдат за сметка на този, който ги е направил.
Позицията на КСБ е ясна, предоставена е на институциите – трябва инженерингът да се запази в сегашното си приложно поле, като възложителите завишат контрола.
- Справедливо ли е да има таван от 15% за индексиране на вече сключени строителни договори, или трябва да се гледа договор по договор реалното поскъпване на материали?
- Само към днешна дата инфлацията официално наближава 15%, а средният ръст при строителните материали от началото на 2021 г. е около 40%. Като някои са поскъпнали двойно. Така че таван от 15% не трябва да има.
Държавата с наша помощ създаде методика за индексиране, която обаче остана само на хартия заради политическите трусове. Ние оставаме на позицията, че за прилагане на индексацията не е нужно да се променя ЗОП, а може да стане с постановление на МС. Такъв е подходът в редица европейски страни като например Румъния, където вече три пъти е направена индексация. По нея положителни становища имат и Европейската комисия, и Европейската федерация на строителната индустрия. А при нас от година слушаме обещания и добри намерения, но липсват решения.
Виждаме, че в промените в бюджета не са предвидени средства за индексация, което означава, че правителството в оставка изобщо не е имало намерение реално да я прави. Това ще доведе до неизпълнение на започнати проекти, възложени от държавата или от общините. И потърпевши ще са не само строителните компании, но и хората, които няма да ползват удобствата на планираната инфраструктура – не само пътна, но и ВиК, и по-малки общински малки обекти.
Вече има случаи на отказ от подписване на договори за нови обекти, чиито процедури са били проведени по цени, несъответстващи на днешния пазар. С подобно отношение се поставя под риск и изпълнението на Националния план за възстановяване и устойчивост, и европрограмите, по които, ако обектите не се завършат, ще трябва да се връщат пари.
Всъщност има опасност щетата за държавата и общините да надвиши нужните средства за индексация, ако тя бъде направена сега. Важно е политиците да върнат в дневния си ред въпроса за приемане на методика за индексиране на договорите с публични възложители, за да не пострадат икономиката и цялото общество.
- Има ли опасност от изтичане на кадри към чужбина?
- Много от висококвалифицираните вече са напуснали България и работят основно в Европа и ние се гордеем с тях. Искам и да благодаря на всички, които останаха тук и посрещат трудностите, пред които сме изправени.
По време на пандемията например много от нискоквалифицираните кадри се върнаха в България. Тогава беше моментът да задържим тези хора тук – но затова трябваше увеличаване на строителната продукция. А сега, с падането на ограниченията, тези хора отново търсят препитание зад граница. Още повече че много европейски държави пускат мащабни програми за саниране и инфраструктура. В България отчитаме безпрецедентен спад в произведената продукция от около 40% през последните 6 месеца. Много фирми са принудени да освобождават хора и те натоварват осигурителната система.
- В ход са още промени в Закона за обществените поръчки, които въвеждат редица ограничения като например използването на застраховки за обезпечение по договорите – това е в проект на МФ, пуснат за обществено обсъждане. Какво е становището ви по тези поправки?
- Камарата вече изпрати становище в рамките на обществените консултации на проекта. В него имаме по две изключително важни теми. Едната е за възложителите да се въведе задължение да отчитат факторите, които влияят на промените на цените още при подготовката на поръчките. Практиката учи, че от подаване на офертите до фактическото изпълнение са възможни значителни изменения. Затова е нужен законов механизъм, който да задължи възложителите да залагат индексационни клаузи.
Другото ни предложение е да се въведе срок за разглеждане на офертите и за обявяване на решение за класиране. Така ще бъдат намалени два риска - за възложителите в осигуряването на евросредства, както и за изпълнителите във връзка с инфлационни процеси и увеличение на основни цени за изпълнение на договорите.
Относно ограничаването на застраховките като възможност за обезпечение по договорите – това противоречи на принципите за равнопоставеност. Особено в строителния сектор, където стойностите на поръчките са изключително високи, компаниите няма да имат възможност да участват. Спорен е въпросът и дали банковият сектор е в състояние да осигури кредитни линии за банкови гаранции в такива високи размери.
