Не е нужно преподавателите да са топучени, но трябва да участват в научни изследвания, а професорите и да водят свои научни групи. Такава е международната практика
Още акценти от интервюто:
Електронният облак с образователни ресурси ще намали нуждата от пренасяне на тежките раници
Промяната на учебниците ще отнеме по-дълго време
Ако правителството се съсредоточи върху проблемите, които вълнуват хората, и намира решенията, които са важни за тях, то може да устои и по-дълго време. Ако се занимава с вътрешни дрязги, то тогава, разбира се, че ще бъде слабо
Двата процеса – за увеличаване на възнагражденията и за въвеждането на критериите за израстване, трябва да бъдат отделени един от друг. Всеки от тях трябва да върви по правилния начин, но успоредно, а не един след друг
С министъра на образованието и науката разговаря Ярослава Прохазкова
- Акад. Денков, защо идеята ви за въвеждането на минимални критерии за академично израстване среща съпротива? Кои от ректорите са за и кои против?
- Въвеждането на всеки контролен механизъм, естествено, създава напрежение сред хората, които ще бъдат оценявани и контролирани. Реакцията в известен смисъл е нормална и очаквана.
Втората причина е неудачното стартиране на този процес през Закона за държавния бюджет. Истинските промени и реформи във висшето образование трябва да бъдат залагани в Закона за висшето образование. Подчертавам отново, че инициативата за включване на въпросния текст в Закона за бюджета не е на МОН, а на народни представители от различни парламентарни групи. Аз видях въпросния текст като формулировка и съдържание едва след обнародването му в “Държавен вестник”. Затова намирам тази част от критиките към министерството за напълно несправедливи, особено от хора, които са гласували текста в Народното събрание.
Третата причина е, че все още не са достатъчно добре прецизирани минималните изисквания за академично израстване на преподавателите. Те и затова са публикувани за обществено обсъждане. В настоящия период постоянно се срещам с различни академични общности. Обяснявам какъв е подходът, кое е приемливо и кое не и съм убеден, че накрая ще стигнем до балансирани минимални изисквания.
По отношение на това как се отнасят ректорите показателно е гласуването за нов председател на Съвета на ректорите. Тъй като проф. Анастас Герджиков зае категорична позиция в подкрепа на тези реформи, при гласуването неговите колеги се разделиха поравно. И аз, и той продължаваме да обясняваме какви са смисълът и целите на тези реформи. Убеден съм, че те постепенно ще спечелят още по-голяма подкрепа, защото са полезни за системата.
- Вашите опоненти ли всъщност не избраха отново проф. Герджиков?
- Самото гласуване е тайно, така че аз не бих могъл да кажа кои са конкретните ректори, гласували в една или в друга посока, но е факт, че проф. Герджиков много категорично подкрепя курса на промени и реформи. Тази негова позиция според мен беше решаваща за резултата от гласуването.
- Отново предстои избор, ще работите ли с човек, който мисли различно от вас?
- Готов съм да работя с всеки, който има желание да следва насоките на Стратегията за развитие на висшето образование, с която са съобразени и приоритетите на правителството.
- На какви критерии трябва да отговарят университетските преподаватели?
- Всеки преподавател трябва да обича работата си, да обича младежите, така че да се посвети на тази дълбоко благородна, но и много ангажираща дейност. Университетските преподаватели задължително трябва да познават най-новите постижения в науката и в технологиите в областта, в която преподават. Най-добрият начин за това, който светът познава, е самите преподаватели да се занимават и с научна дейност. Няма нужда да са топучени, но трябва да участват в научни изследвания, а професорите и да водят свои научни групи. Такава е международната практика.
Това е и причина, когато се правят класации на университети например, едни от най-важните критерии да са свързани с развиване на научна дейност. По същата причина има изисквания и към научната дейност на преподавателите в цял свят, когато става дума за академично израстване. Именно тази връзка между научна дейности и преподаване в университетите изисква наличието на критериите, които ние поставяме. Те трябва да мотивират и стимулират преподавателите да се занимават с научна дейност.
В минималните изисквания предлагаме три групи критерии. Първата е свързана с развиването на научна дейност и нейната оценка от колегите чрез цитати и отзиви, които показват доколко влиятелни са тези изследвания. Втората група критерии е свързана с грижата за създаване на ново поколение учени и учебната дейност - нови курсове, дипломанти, докторанти. Третата група критерии отразява приложението на научните изследвания в полза на обществото и на икономиката.
Трите групи критерии изграждат един пълноценен преподавател, който се развива, изгражда ново поколение от учени и преподаватели и е полезен за обществото.
- А как творци могат да имат цитирания в Scopus?
- За специфични области, каквито са изкуствата, ректорите и съответните специалисти имат право да предложат свои минимални изисквания, които отразяват тази специфика. От друга страна, в базите данни Scopus и Web of Science има хиляди списания в тези области. В Scopus в областта на изкуствата и хуманитарните науки има 4669 списания, за бизнес, мениджмънт и счетоводство - 1537, за икономика, иконометрия и финанси - 1196, за психология - 1298, за социални науки - 7305 списания. Общо в областта на социалните и хуманитарните науки има 16 461 издания. Съществуват и 105 български списания, които са включени в Scopus или Web of Science. Отделно има 90 български списания, които са включени в базата данни ERIH+, която също е включена за покриване на минималните изисквания.
Тоест тезата, че няма възможност да се публикува в Scopus и Web of Science, не е вярна. Не е вярно също и че за публикации там трябва да се плащат хиляди евро или долари. Само в много ограничен брой списания – вероятно под 1%, се плаща за публикуване на статии. Заплаща се само за т.нар. отворен достъп, но това не е изискване, за да публикувате в повечето от международните списания.
- Ректори споделят, че липсват кадри по определени дисциплини. Къде най-трудно се намират преподаватели и въвеждането на новите правила няма ли да задълбочи проблема?
- Ако някъде липсват преподаватели, то е в областите, в които има развит пазар на труда с високо заплащане, какъвто е случаят с информационните и комуникационните технологии и компютърната техника. Там основният начин да се решат проблемите е да се създадат благоприятни условия за работа - по-добро заплащане, специализации в чужбина, условия за развитие и научна дейност. Това биха били възможностите да се преодолеят тези дефицити, а не намаляването на изискванията и на качеството. Това обаче не е масов проблем.
- Ако за парите за допълнителни плащания в университетите има определени условия, това не нарушава ли принципа за академична автономия, както твърди Ива Митева? Говорите за промяна в закона за висшето образование - каква трябва да е тя? И каква е връзката между 20 млн. за университетите и въпросните критерии?
- Тези средства се отпускат за увеличаване на възнагражденията. Дали трябва да има условия, или не, може да се обсъжда. Подкрепям увеличаване на заплатите на преподавателите. Но задно с него трябва да се повишат изискванията към тях, за да се подобри качеството. Както вече казах, правилният начин това да става е чрез промени в Закона за висшето образование. Г-жа Ива Митева има юридически основания да критикува този текст в Закона за държавния бюджет. Аз също в официално становище вече подкрепих възможността да бъде променен неговият параграф 17, така че двата процеса - за увеличаване на възнагражденията и за промяна в атестирането, да бъдат отделени един от друг. Всеки от тях трябва да върви по правилния начин, но успоредно, а не един след друг.
- Пред Съвета на ректорите на 22 февруари обяснихте идеята си за обединяване на някои висши училища под една шапка. Още преди това имаше недоволни. Разбраха ли ректорите вашите мотиви - за по-лесна разпознаваемост на университетите в международен план и световните класации?
- Ректорите разбират какви са целите и възможностите. Някои от тях се интересуват от тези възможности. Оказа се, че имат интерес също към обединение с научни институти заради връзката между по-високата научна експертиза и достъпа до студенти във висшите училища. Обсъждането по тази тема продължава. Както съм обяснявал неколкократно, трябва да променим Закона за висшето образование, за да създадем нормативната база за този тип обединени структури. Това е, което предстои през следващите два-три месеца. Междувременно проучихме международния опит. Скоро ще представим пред работната група по тази тема как в други държави подобен тип обединения са реализирани през последните 15-20 години.
- Бихте ли дали конкретни примери?
- Ще се въздържа. Създаде се атмосфера, в която самите ректори се притесняват публично да дискутират тези теми. Нека да проведат първо обсъжданията с техните колеги вътре в университетите.
И по двете теми - за атестацията и за обединенията, ще използваме толкова време, колкото е необходимо. Ще въведем минималните критерии за академично израстване и новата система за атестация след достатъчно дълъг преходен период, така че да може системата да се подготви.
През следващите месеци ще се обсъждат варианти за обединения. Междувременно трябва да променим Закона за висшето образование, а това ще отнеме поне половин година. Въпросът е разговорите да вървят, за да е ясно кой какво иска да направи. И когато законът е готов, всички заявени желания за промени да могат да бъдат реализирани. Отнема месеци, за да се формулира какво точно ще се прави и години, за да се приключи обединението. Не става бързо.
- Откъде идват притесненията за риск от ново роене на университетите? Картата на висшето образование не слага ли ред в това отношение?
- Картата разкри сериозни дефицити, особено в Северозападния регион, където необходимостта от кадри с висше образование не е обезпечена. Затова в този регион има възможност за развитие на висшето образование чрез обединение на съществуващите филиали на висши училища и допълването им с няколко специалности за подготовка на кадри. Става дума за масовите професии – педагогически, за обществено здраве, в администрацията, инженери, ИТ специалисти. Такъв подход на подкрепа на висшето образование би подпомогнал общото развитие на региона и би намалил изтичането на кадри, което е свързано и с тежки демографски проблеми. Успоредно трябва да се работи и по обединяването на висши училища.
- Какви ще са промените в средното образование от 15 септември?
- На първо място от началото на учебната година трябва да има достъп до електронния облак с образователни ресурси за всички ученици, учители и родители. Те ще могат да използват всички налични електронни ресурси и вкъщи, и в клас. Това би трябвало да намали нуждата от пренасяне на тежките раници, за които често говорим.
До началото на учебната година очакваме да приключим и актуализацията на учебните програми. Докато не видим какво ще се променя в тях, не се наемам да кажа кога и как точно ще бъдат въведени. Ако промените са по-малки, ще стане сравнително бързо. Ако обаче се налагат големи промени по някои предмети в някои класове, може да се наложи поетапно въвеждане, както беше направено през 2016 г. със Закона за предучилищното и училищното образование. Промяната на учебниците ще изисква повече време.
Поставяме много по-голям акцент и върху извънкласните дейности по изкуства и спорт чрез новата Национална програма “Заедно в изкуствата и спорта”, която ще стигне до всяко училище.
- Има ли реална възможност за промяна в началото на учебната година през по-следващата учебна година?
- Трябва да приключим обсъждането в Отрасловия съвет за тристранно сътрудничество, да се разберем със социалните партньори и да вземем заедно решение, за което всички да сме убедени, че е най-правилно.
- Правителството е атакувано от всички страни - от опозицията, от бизнеса, от президента. Вътре в коалицията има неразбирателство - най-вече заради лоша комуникация. Оптимист ли сте, ще има ли сили кабинетът да удържи на атаките?
- Ако правителството се съсредоточи върху проблемите, които вълнуват хората, и намира решенията, които са важни за тях, то може да устои и по-дълго време. Ако се занимава с вътрешни дрязги, ще бъде слабо. Уязвимостите на правителството могат да дойдат по-скоро от вътре, от коалиционните партньори, отколкото отвън.
CV
Редовен член на Academia Europaea от 2019 г., професор и доктор на науките по физикохимия
През октомври 2021 г. е избран за академик на БАН
Според класация на университета в Станфорд от 2021 г. е сред първите 2% на най-влиятелните учени в света
Публикувал е над 175 научни статии
Има 12 патента
Ръководил е над 45 международни проекта
Удостоен с редица престижни национални и чуждестранни отличия
От 2014 до 2016 г. е зам.-министър на образованието и науката с ресори висше образование и европейски структурни фондове, а през 2017 г. - служебен министър на образованието и науката
От 12 май 2021 г. отново е служебен министър на образованието и науката, от 14 декември 2021 г. - редовен просветен министър
