Съгласих се да съм жури в “България търси талант”, за да им бъде поне 2 часа весело на хората, уморени от боричкания между личности, които не са най-добрите в областта на инфекциите, но постигнаха абсолютно разделение на обществото
Още акценти от интервюто:
Голямата грешка с коронавируса при нас беше, че хората, които вземат решение на политическо ниво, не можаха да подберат съветниците си
Обикновено, когато внукът е с името на дядо си, галеното име на внука го възприема дядото след това. Затова сигурно ще стана дядо Тоши
До два месеца случаите на коронавирус сериозно ще намалеят. През лятото ще има много малка циркулация
- Проф. Кантарджиев, свикнахте ли с новата си роля като член на журито на “България търси талант”?
- Това е един приятен ангажимент на първо място. Но не е основното нещо, което върша в живота си. Правя го, както повечето ангажирани в това предаване, с един основен приоритет - на хората да им бъде весело. Хубаво е да имат два часа отдих през седмицата с нещо интересно, а понякога и поучително.
- Как ви поканиха да се присъедините към екипа на предаването?
- Спонтанна реакция видимо е било. Срещнах се с редактор и така започнаха нещата.
- А защо се съгласихте?
- Съгласих се, защото преценявам, че хората са толкова уморени от повтаряне на едно и също, от едни боричкания между личности, които не са най-добрите в областта на инфекциите. Те обаче налагат своето мнение и постигнаха абсолютно разделение на обществото, както пълното отричане и недоверие в научните факти. Това не беше добро за никого, дори за тези, които изкараха полза от това.
- Кого визирате?
- Визирам най-различни хора, вашите читатели ще ме разберат много добре.
- Това са аксесоари, които ти ги кичат в предаването. Отивам там и ме обличат. Аз винаги ходя със значка - значката на Българската асоциация на микробиолозите. Мъжът има право на едно бижу и това е часовникът. В момента нося часовника, който семейството ми подари на 60-годишнината ми. Преди това носех този, който ми подариха на 50-ия ми рожден ден. Други нямам.
- Как определяте кой участник има талант? Водите се от своята интуиция или от реакцията на публиката например?
- При липсата ми на опит в това направление и при силното ми изоставане при модерните жанрове го правя по интуиция. До известна степен преценявам докъде ще се хареса на публиката, защото представянето на някои неща трябва да накара хората да ги харесат. През последните десетилетия не само се нагледахме, но и наслушахме, начетохме на това, което необразованите и скучаещите искат да видят.
- Кой талант досега ви впечатли най-много?
- Това е среща с много изяви, и то в различни жанрове. Като започнем от цирковото изкуство и стигнем до художествена самодейност. Стигаме дотам някои хора да представят собствената си визия за нещо. Някои от представилите се са впечатляващи. Разбира се, трябва да поддържам една обективност, въпреки че накрая зрителите избират. Чувствам ангажимента си да представим най-доброто. Особено когато има много участници в една и съща сфера. Да речем, акробатика, но това не е “България търси талант акробат”. Затова трябва да селектираме от всички най-доброто.
- Поощрявате ли, когато участват видимо не толкова талантливи участници, и мислите ли си защо са се записали?
- Може да си го кажеш наум, но трябва да поощриш участника пред публиката. Да кажеш “По-добре танцуваш, отколкото пееш, обърни внимание на това”. Журито се срещна с много хора, които може би са пели само пред приятели. До последните етапи обаче трябва да стигне най-доброто.
- “Професоре, вие наистина ли не сте чували за бийтбокс?”, казва Катето Евро. Какво научихте за първи път в предаването?
- Запълних много празнини в своята музикална култура. Прочетох за 18 поджанра на някои от модерните прояви на музикалната градска култура на Запада. Разбира се, когато научаваш нещо ново и интересно, винаги е приятно. Иначе трябва да слушаш все едно и също, казано по различен начин.
В нашето общество хора, които са на едно мнение, казват нещо по различен начин, но по принцип не се слушат какво говори другият и накрая се откриват закономерности, които смайват света. Дадоха ни много полезен съвет да мислим и за кислородните легла. Тогава се смаях, защото 40 години се занимавам с лечение на инфекциите и си викам как не съм се сетил. Изведнъж се отприщиха нещата и това доведе до сериозно намаляване на общественото напрежение и до едно по-добро разбиране на обществото.
- Разбира се.
- Та освен за бийтбокс какво друго научихте?
- Може ли да ползвам записки, че това са толкова важни неща. Човек, когато слуша музика, няма нужда да му се обяснява каква е завръзката, кулминацията или какви са поуките. Първото нещо е дали ти прави удоволствие.
За някои от жанровете наистина трябва известна подготовка. Това ни го казваха в гимназията, когато пускаха грамофонни плочи, накрая трябваше да познаваш произведението. Иначе си мълчиш или приказваш празни приказки. Празните приказки вече почнаха да поомръзват на обществото.
- Обичате ли да слушате музика в свободното си време?
- Обичам да слушам, приятна музика всеки обича. Когато си почива или е изморен, музиката прави чудеса с психиката. Тя успокоява и най-важното - подрежда мислите. В момента гледаме много хора с много мисли, които споделят публично. Едно време, когато учихме психиатрия, се казваше накъсване на мисълта, скачане от тема в тема. Човекът с накъсана мисъл обикновено е убеден и компетентен. Колкото по-малко знае един човек и колкото по-малко аргументи има, толкова по-компетентен, рязък и категоричен изглежда.
- А ако знае много, как изглежда?
- Повечето знания са свързани с недоверието. Контактуваш с много по-големи области на дадения проблем, където нещата не са изяснени. В публични изяви, особено в професионална област, не трябва да допускаш това недоверие.
Трябва да говориш, както се опитвам да говоря неща, които съм прочел в най-авторитетни списания, неща, пречупени през собствения ми дългогодишен опит в контрола на епидемии и диагностика на инфекция.
Имам много голям опит, който направи такова впечатление на един служебен министър, та чак ме отстрани.
Казвам го без никаква злоба. Когато имаш дългогодишен опит, говориш само това, което си прочел и каквото си говорил с колеги, на които имаш доверие.
Голямата грешка с коронавируса при нас беше, че хората, които вземаха и вземат решение на високо политическо ниво, не можаха да подберат съветниците си. Една част от тях ги подведоха искрено, за да гледат сеир, а друга част от съветниците са просто некомпетентни. И едните, и другите си гледаха собствения интерес на първо място.
- В тази връзка започна разхлабване на мерките. Прибързано ли е, или съвсем навреме?
- Преди две седмици казах, че след месец и половина ще паднат сертификатите. Защо да се учудвам сега?
Първо, тези сертификати бяха до голяма степен много побългарени с липса на контрол, че накрая обикновеният българин се зачуди защо дава толкова пари да има фалшив сертификат.
Слава богу, че характерът на коронавируса е такъв, че мина през голяма част от европейците, в това число и през българите. Тези с бустер не го усетиха, с две ваксини го изкараха за два-три дни.
Когато по-малко знаехме, когато генетичните варианти бяха по-опасни и водеха до смърт, нещата бяха много по-напрегнати, защото фаталният изход беше по-чест. Излезе една статия в едно от най-авторитетните медицински списания, в която пише, че 86% от над 1000 починали в Германия, които са аутопсирани, са умрели пряко от коронавирус. 14% са умрели, имайки коронавирус, но и съпътстващо заболяване. На тези, които казваха, че няма коронавирус, че не трябва да се правят аутопсии, че не се умира от COVID, трябва да им се вярва 14%. Поне така излизат математическите ми изчисления.
Много от дървените философи не се притесняваха и си мислеха, че това, което се говори в държавата, е лъжа. Е, оказа се май, че не е лъжа. Много хора го разбраха със загубата на близки хора, а и те самите се разболяха тежко. Не дай си боже да лежиш в българска болница, не говоря за болниците с малко болни и хубави условия.
Как стана така, че две години не се направи един норматив, когато се лекуват болни, колко лекари и колко сестри за колко пациенти отговарят. Това беше първото нещо, което трябваше да се направи. Сестрите намаляват, а даже изчезнаха, обаче пък им смениха името. Когато искаш да стане голямо объркване, сменяш името. Вече няма сестри, има специалисти по здравни грижи. Това е смешно, но не е смешно, че здравната каса забрави биолозите, които работят в лаборатории с материали на болни хора.
- Докато обсъждаха бюджета на НЗОК, управляващите и по-конкретно депутатът Георги Михайлов намекна, че краят на пандемията идва. Как мислите?
- Георги Михайлов е мой приятел и каквото е казал, много хубаво го е казал.
- Тоест идва край?
- Тоест да не предвиждаме нищо. Всяка нормална държава, в която има добри експерти в областта на медицината, трябва да знае, че горе-долу на пет години възниква риск от някаква мутация или преминаване на микроорганизъм от животинския свят в човешкия. Аз ги наричам тези микроби причинители на зоонози (заболявания при животните), които обаче имат епидемичен потенциал. Именно за това трябва да се помисли и да се поддържа един минимум на готовност за такава реакция. Представяте ли си, това да беше микроорганизъм, пуснат като бактериологично оръжие, който нямаше да се изменя и да става по-малко опасен и животозастрашаващ, както този коронавирус, който с годините се превърна в един респираторен вирус. Въпреки че дошлите отскоро в областта на инфекциите не знаят, че от 15 до 30% от гърлобол и суха кашлица, които се появяваха през есента и зимата много преди пандемията, се дължат на други коронавируси.
- Какво да очакваме?
- Тепърва ще свикнем да живеем с него, както с респираторния вирус, както с парагрипните, метапневмовируса, с грипа.
- Какво лято ни очаква?
- Мисля, че до два месеца сериозно ще намалеят случаите на коронавирус. През лятото ще има много малка циркулация, есента се надявам държавите с голямо имунизационно покритие да нямат никакви проблеми. В нашата страна, въпреки че омикрон мина през голяма част от населението, в момента по ясни причини разглеждам столичното население, нямам такъв поглед по области в страната, за да говоря за етапи и стъпки, с които още повече се обърка обществото. В София мога да кажа, че 50% от хората са ваксинирани, около 200 хил. си сложиха бустер, а през останалите вирусът премина. Той премина и през ваксинирани и бустерирани, но много леко. Мисля, че ще имаме достатъчно напрегнат имунитет.
Проблем за човечеството, въпреки че вероятността е много малка, в държави с ниско имунизационно покритие или с много бавен темп на ваксинация е възможно генетичната мутация да се превърне в нов вариант. Той би бил много опасен за всички ни, ако има имунно бягство. Бяга от имунитета, от защитните сили на хората, които са ваксинирани или прекарали досегашните варианти. Тази вероятност е много малка, но трябва да се знае и от хора, които казват, че пандемията си отиде.
- Ще се наложи ли ежегодно ваксиниране, както предполагат много медици?
- Не трябва да се ваксинираме всяка година. Още лятото казах, че двете ваксини защитават от всички досегашни варианти. Лошото е, че есента се разпространи този омикрон вариант, който за разлика от другите вируси имаше не десетина мутации в шипчестия протеин, а имаше 50 мутации. Той наложи бустерната доза. Единият вариант е да се появи четиривалентна ваксина за четирите вероятни генетични варианта на грипа и за най-вероятния на коронавируса. За респираторните вируси трябва да се спазват правила. Първото най-важно е да си стоиш вкъщи, ако кашляш, имаш температура, боли те гърлото или ти тече носът. Културният и възпитан човек се самоограничава. Второто нещо, което трябва да се знае, е, че ваксината за грипа и до голяма степен за коронавируса не предпазва 100% от заболяване. Има много по-опасни вируси, които дебнат, те винаги са дебнели, просто не се разпространяваха толкова лесно.
- Предполагаме, че преди сте говорили вкъщи повече за медицина, а сега, когато сте част от “България търси талант”, разказвате ли на близките си какви таланти сте срещнали?
- Интересът е доста голям, хората ме питат какви са талантите, които идват. Гледам да казвам мнението си, без да съм голям познавач в шоубизнеса, музиката и танцувалните стилове. Те много напреднаха през последните години, но ние, заетите с научна работа, сме малко изостанали.
- Какво правите заедно с вашия внук?
- Приказваме си. Чух вече “дядо”. Започна да се заиграва, интересни са му специалните книжки за деца. В момента реди кубчета с различна форма и се ориентира кое къде да сложи. Започна да се пързаля с домашна пързалка, а преди няколко месеци му беше интересно бънджито. След като започна да ходи, вече малко неща, свързани със стоене на едно място, са му интересни. Особено обича да катери стълби и постоянно отваря и затваря шкафове.
- Как му казвате на галено?
- Първо Тошко, но в последно време му викат Тоши. Обикновено, когато внукът е с името на дядо си, галеното име на внука го възприема дядото след това. Както на моя дядо Тодор започнаха да му викат дядо Толе, защото на мен ми казваха Толи. Затова и аз сигурно ще стана дядо Тоши.
- А какъв е вашият съвет за отглеждане на малко дете?
- Традициите на българския народ са много важни. В първите 40 дни чужди хора не бива да гледат бебето. Трябва да се слагат всички ваксини. До година и 8 месеца детето да не бъде ограничавано, само да се внимава да не се изгори, пореже или удари.
- Освен за внуче се грижите и за куче. Колко често го разхождате?
- Когато имам възможност, по три пъти на ден. Хубаво е човек да се поразходи с кучето, защото събира мислите си. Който има какво да събира. Който няма, държи на расови породи, затова продавачите на кучета създават сами расовото дърво на животното. Дядовци, носители на медали, майки - дългогодишни членове на някой кралски двор. Това са измислени неща. Безпородните хора обикновено вземат най-породни кучета.
- Имате ли други домашни любимци?
- Кучето, мисля, е достатъчно. Иначе, ако го зарадваш с присъствието на котка, котката винаги доминира в къщата. Разликата между тях е, че котката казва: “Гледай този човек как ме гали, как ме храни, как ми купува най-скъпите храни, сигурно аз съм бог”. Кучето, като те гледа, си мисли: “Този ми чисти, разхожда ме, храни ме, сигурно той е бог”.
