Изпълнението на много оперативни програми вече е застрашено, казва изпълнителният директор на Камарата на строителите в България
Не е проблемът в инхауса, а в начина, по който го прилагаме у нас
- Господин Николов, вярно ли е, че дори за елементарно строителство у нас се чака за разрешение в пъти по-дълго, отколкото в Германия?
- Да, вярно е. При това, за съжаление, не само за елементарно строителство, а за всичко.
Проблемът у нас е, че целият инвестиционен процес в строителството е много архаичен. С регламентацията му се занимават много различни административни структури и една част от тях правят това чисто формално.
В света нещата са доста по-опростени, като в същото време там никой не подценява същественото – какво се строи, отговаря ли то на противоземетръсните изисквания, на естетическите и архитектурните норми и пр.
В ЕС, а и на много други места по света строителството стартира с опростен кръг от документи. И в хода на процеса се изработват всички останали. Така се получава значително съкращаване на сроковете. Не с дни, а с месеци, дори години.
Точно в тази посока са усилията на Камарата на строителите в България заедно с другите браншови организации - на архитекти, проектанти и т.н. Набелязали сме много конкретни предложения и идеи. Говорим за радикална промяна.
- В какво се състои тя?
- Най-важното е, че ще интегрираме всички ключови нормативни документи в сектора – правилници, наредби, стандарти, в строителен кодекс. Той ще промени от своя страна цяла поредица от закони - нормативната база има нужда от хармонизиране и обновяване, защото регулациите са от 40-50 години.
- Как така 40-50 години? Действащият сега Закон за устройство на територията е от 2001 г.
- Аз говоря за техническата нормативна уредба по проектиране и строителство и по-конкретно за Правилата за изпълнение и приемане на видове строителни и монтажни работи. Те са разработени през миналия век и с тях са въведени изисквания при изпълнение, полагане или монтаж, контрол и приемане на различните видове строително-монтажни работи. Ние в момента например разработихме и предлагаме на МРРБ редица проекти на наредби, хармонизирани с европейските стандарти и практики, които да заменят неактуалните вече правила: проект на Наредба за изпълнение на стоманени конструкции, с който се предвижда отмяна на действащата, която е от 1968 г. Също проект на Наредба за правила и нормативи за изпълнение и приемане на земни работи, земни съоръжения, земна основа и на фундаменти, с която ще се отменят правила от 1988 година.
- Това за депонирането на земните маси става актуално, защото наскоро еколозите отново възродиха споровете за 15-километровия тунел, с който според тях магистрала “Струма” трябва да премине Кресненското дефиле. Там, доколкото си спомням, проблемът беше къде точно в планината ще се сложат тези милиони кубици земна маса.
- Идейният проект за този тунел предвижда най-малко 5 милиона кубика земна и скална маса, което се равнява на две хеопсови пирамиди. Нека си представим къде ще бъдат сложени те в Кресненското дефиле.
А има и съвсем обосновани научни предположения, че част от тази земна и скална маса е с висока радиоактивност. Тогава няма да говорим просто за екологични проблеми, а за екологична катастрофа. Бяха хвърлени много усилия, и то на научно ниво, за да се изясни всичко това. Искането за тунел се издига от хора, които или не са запознати, или изобщо не ги интересуват проблемите, които ще породи този тунел.
Но да се върнем на приоритетите ни, един от които е намаляването на административната тежест. Представете си – в България, за да получиш разрешение за какъвто и да е строеж, трябва да представиш завършен технически проект, който съдържа всички части – електро, ВиК, отопление, изобщо всичко. И после в течение на времето се налага по този проект да се променят много неща. Защото става дума за години, много изисквания се променят, вижданията на инвеститора се променят, различни са цените и т.н.
Парадоксът е, че тези, които дават разрешението за строеж – общинската администрация, няма капацитет да се справи с един такъв подробен проект. По оценка на камарата от 265 общини в България само в 30-40 има администрация, която е способна да се справи с тази проблематика. Другите се плъзгат по повърхността.
- Но няма ли опасност, ако стане, както искате – да се представя първо идеен проект, а после подробният, някой да пробута планове примерно за 5 етажа, а после да построи 15?
- Администрацията трябва да се занимава именно с тази част от изискванията, която се отнася до градоустройството. Тя трябва да гледа тези показатели, например етажност, плътност на застрояване, силует и т.н. Относно другите неща , които се отнасят до вътрешните инсталации, тя няма как да се произнася.
Получават се смешни ситуации с тези подробни проекти, които сега се налага да представяме, а процедурите по промените им след това са тежки, тромави и бавни.
А и като опростяваме по този начин стъпките, не на последно място ограничаваме и възможностите за корупция. Сега за всяко нещо трябва да искаш разрешение, да питаш, страшно става понякога. Променяйки всичко това, ще можем да осигурим предвидимост и сигурност за целия бранш. Ще осигурим и прозрачност.
Цифровизацията ни дава допълнителна възможност да подпомогнем този процес и се надявам в лицето на администрацията да намерим партньор.
- Ако се опростят прекалено много процедурите, няма ли опасност да отпадне например съгласуването със засегнатите? Има много такива случаи, в които хората изведнъж са изненадани, че пред прозорците им изниква нова кооперация, по-висока от тяхната. И трябва да кажат “сбогом” на гледката, заради която са си купили жилището.
- Напротив. В никакъв случай няма да отпадне уведомяването на засегнатите. Ако администрацията бъде освободена от тази несвойствена за нея дейност, за която говоря, тя ще има възможност да се съсредоточи там, където е нужен контрол – върху параметрите на застрояването. Ще може много по-активно да участва в контрола на границите, на застрояването, преминаванията, сервитутите и т.н. Администрацията няма капацитет и време да се занимава сега с това и затова хората с право се възмущават.
- Чух, че се налагат и големи ремонти по Закона за обществените поръчки. Защо?
- Работим много в тази посока. Намираме се в един етап на развитие, при който промените в законодателството не може да се правят без участието на засегнатите браншове, защото общественият интерес го изисква.
На първо място, по отношение на обществените поръчки трябва да се намери начин да се индексират стойностите на договорите. Ще ви дам пример: само за една година пазарните цени на услугите на плочкаджиите и фаянсаджиите нараснаха между 2,5 и 3 пъти. Това е отделно от поскъпването на строителните материали, което вече застрашава обществения интерес, тъй като много проекти, финансирани с публичен ресурс, се изпълняват след процедури по избор с обществена поръчка.
А офертите, които са дали участниците, вече не са актуални. Застрашено е изпълнението на много оперативни програми. Какво става, ако строителят не може вече да изпълни един проект заради стойността на материалите? Ами страда общественият интерес.
- Не мисля, че някой спори, че трябва индексация, въпросът е каква да е: автоматична с един и същ процент за всяко строителство, да се гледа договор по договор, да се вдигнат с някакъв определен процент капиталовите разходи на общините, за да могат да си поемат нарасналите разходи за тяхната част от съфинансирането, или по някакъв друг начин?
- Бих казал: и едното, и второто, и третото. Всеки метод може да се използва в зависимост от конкретната ситуация. Работим върху общ индекс, който дава представа с колко се е повишила стойността на цялото строителство. Но когато нещата опрат до конкретен проект, винаги трябва да се гледа и в каква степен на изпълнение е той.
- Вече се чу, че цялостната индексация ще струва към 600 млн. лв.
- Индексацията ще се прави от изпълнителната и законодателната власт. Нашата роля беше да обърнем внимание на управляващите върху проблема. Вече в почти всички европейски страни има законови промени, които уреждат този проблем за бъдещите договори. Там, където нямаше, тези промени бяха направени в последните 5-6 месеца.
- Увеличават ли се случаите на фирми, които печелят обществена поръчка, но не искат да сключват договор? Предпочитат да изгубят парите от гаранцията, но да не се впускат да строят по старите цени, което ще им излезе много по-скъпо.
- Бих казал така: целият строителен бранш в момента е в едно изчакване. Че наистина ще има реална промяна и изпълнителната власт ще изпълни нашите очаквания. Има например много случаи на отложени търгове – и от държавни ведомства, и от общини, просто защото никой не кандидатства. Самите възложители очакват, че в близките месец-два проблемът ще се рeши.
Строителството е бавен и консервативен процес. Ти получаваш възнаграждението си накрая, когато работата ти бъде приета от възложителя. Особено пътните фирми – те нямат какво друго да работят освен това, с което се занимават, защото пътната инфраструктура е 100% държавна или общинска собственост и държавата или общините са единствените възложители на дейности.
Какво да направят – да освободят хората и да затворят фирмите? Ако смятате, че ще дойдат компании от чужбина, знайте, че те пак ще наемат български работници и техника. Практиката от 25 години насам показва именно това – чуждите фирми идват тук само с юристи, които четат внимателно документацията. Работата се изпълнява от българските фирми, а те през годините натрупаха мощен капацитет и могат да се справят с всяко предизвикателство.
- Какво е мнението на камарата за инженеринга, срещу който напоследък има много изказвания? Става дума за обществени поръчки, при които една и съща фирма проектира и изпълнява даден обект. Проектантите и архитектите често говорят срещу инженеринга.
- Против инженеринга са само една част от тях, която е малка, но много шумна. Досега не е имало задълбочен разговор по темата, за да намерим кое е ценното и кое – не. Инженерингът е възприета в цяла Европа практика и забраната му няма да доведе до нищо добро. Противниците му смятат, че тази практика засилва корупцията, но бих казал, че корупционният потенциал е в начина, по който се прилага, а не в самия инженеринг.
Аз съм работил в чужбина по обекти, изградени чрез инженеринг, в които процесите се ръководят от проектантската фирма. Ти като строител в такъв случай се съсредоточаваш върху специфичната за теб работа, а не се занимаваш с хиляди странични дейности. И когато съм работил на инженеринг, ми е било най-спокойно.
- Инхаус договорите обаче не пораждат ли корупция?
- Пак стигаме до същия проблем – не е виновен инхаусът, а начинът, по който го прилагаме у нас. Инхаус договори има в цяла Европа, има и евродиректива за това. Това, че в България го приехме, без да сме приели подробни правила за начина, по който се избират фирмите изпълнители при инхаус поръчките, за това в кои сфери на дейност ще се прилага и т.н., е съвсем друг въпрос.
В скандинавските държави например над 90% от инфраструктурните проекти са чрез инхаус възлагане. Във Франция практиката също се прилага масово предимно на общинско и регионално равнище, но също така с инхаус възлагане са правени някои от големите тунели в Алпите и прилежащите им пътни отсечки, включително и поддържането на тези съоръжения.
Няма обща рецепта, но трябва да има правила, които се спазват. През 2013 г., когато и българското законодателство вкара инхаус възлагането, от камарата писахме на ресорната комисия в парламента, че в закона ясно трябва да се укаже в кои сфери на дейност ще се прилага и да има подробни правила за процедурите, да има горна граница и т.н. Тогава никой не ни чу. Надявам се сега да има чуваемост.
