Не се отказваме от концесиите на морските плажове, но ще ги контролираме по-строго, казва министърът на туризма Христо Проданов
- Г-н Проданов, какво да очакваме от предстоящия летен сезон, след като морските хотели не са отваряли, откогато е сериозният скок на цените на тока? Как вървят записванията от чужди туристи и можете ли да се ангажирате с прогноза, след като от м. г. се говори, че през 2022-а туризмът ще се възстанови 85% от нивата през 2019 г.?
- Към момента има интерес от традиционни наши пазари като Полша, Чехия, Германия, Израел, Русия, Украйна и др., като по традиция очакваме най-много да са българските и румънските туристи.
Налице са известни предпоставки да започне възстановяването на туристопотока от Великобритания, който е ключов пазар за летен и зимен туризъм в България. За този летен сезон отчитаме и увеличение на планираните полети от Словакия, Швеция и Норвегия според данните от фирмата - концесионер на двете ни морски летища.
Към момента не бихме могли да прогнозираме в каква степен ще се възстанови туризмът през 2022 г. спрямо 2019 г., тъй като епидемичната обстановка в страната е динамична.
Ключово значение за туризма в България има вътрешният пазар, но през тази година ще има по-сложна ситуация с оглед на очакванията да нараснат изгодните оферти към български туристи за почивка на море и в чужбина. Затова е важно хотелиерите у нас да прилагат гъвкав и конкурентоспособен подход, чрез който да продължат да привличат българските туристи.
- Последните рестрикции сигурно удариха много сериозно и зимния туризъм. Наистина ли обаче сезонът вече е приключил, както коментират някои?
- Категорично мога да заявя, че зимният сезон не е приключил. Нашата прогноза, е че пътуванията с цел ски, спа и културен туризъм ще продължат до края на сезона, но в по-ограничени рамки заради петата вълна от коронавирус. Дестинациите, към които очакваме да има интерес през следващите седмици, са Банско, Боровец, Пампорово, Велинград, Хисаря, Сандански, София, Пловдив, Велико Търново, Разлог и др.
Безспорно започналата пета вълна на коронавирус оказва отрицателно влияние, но въпреки това има достатъчно предпоставки зимният сезон да завърши с добри резултати на фона на пандемичните условия.
В периода декември 2021 г. – март 2022 г. ще има повече чуждестранни туристи спрямо същия период на предходната година общо за страната, включително и за трите ни големи ски курорта Банско, Боровец и Пампорово.
Към момента наблюдаваме много добри резултати в зимните курорти. За декември 2021 г. и по-голямата част от януари 2022 г. община Банско посрещна близо 60 хил. туристи, община Самоков, която включва и Боровец - над 40 хил., общините Смолян и Чепеларе, където е и Пампорово - над 30 хил. туристи. Ръстовете от началото на зимния сезон до момента са много високи в Банско – над 2 пъти, в община Самоков – над 65%, а в Смолян и Чепеларе – над 40%.
Въпреки всичко случило се в по-общ план за целия зимен сезон сега очакваме Банско да отбележи сериозен ръст на британски, гръцки и израелски туристи спрямо предходния. Този зимен сезон спрямо миналия очакваме в Боровец да отчетем увеличение на британските туристи и на гостите от Северна Македония, а за Пампорово - ръст на британските и на сръбските туристи.
Но няма как още сега да достигнем равнището отпреди пандемията.
- Обявихте вече, че концесиите на морските плажове ще се преразглеждат или поне анализират. Това обаче са дългосрочни договори, как виждате разтрогването им?
- Управлението на морски плажове чрез възлагането им на концесия е много обширна и важна дейност, която не би могла да се ограничи с краткосрочни мерки и изисква обстойни проверки и анализи. Анализът на възлагането на концесии за морски плажове вече е започнал. На този етап се обобщава колко процедури са извършени в Министерството на туризма, колко от тях са минали съдебен контрол, контрол на АДФИ, Сметната плата, МВР и др. институции.
Това, че договорите са дългосрочни, не означава, че няма да се контролират стриктно и при установяване на нарушение няма да се стовари цялата тежест на закона върху нарушителите. Контролът за изпълнение на концесионните договори е непрекъснат и се осъществява през целия срок на концесията. Ако се установи основание за прекратяване на концесионен договор ще се предприемат действия съгласно действащото законодателство и договорните клаузи.
В цяла Европа морските плажове се управляват, като се дават на концесия, и това е най-изгодната форма на управление за държавата и обществото, тъй като, от една страна, чрез концесионните договори се постига подобряване на условията, дейностите и цялостното състояние на плажовете, и от друга, се получават приходи в държавния бюджет. Същевременно държавата спестява разходи, тъй като задължителните дейности по водно спасяване, санитарно-хигиенно поддържане и медицинско обслужване се извършват от концесионерите.
Проверката и анализът ще се концентрират върху плажовете с нарушения и тези, които не поддържат добро качество на услугите, както и върху категоризацията им, за да има морски плажове за всички видове потребители.
Към настоящия момент поради различни обективни фактори броят на неохраняемите плажове е увеличен, преодоляването на което ще е приоритет с оглед на предстоящия летен сезон.
Колкото до плажовете пред курортите, българското законодателство не допуска възможност да се дава предимство на един участник пред друг, дори и той да е хотелиер. Всички стопански субекти имат еднакви права за участие в тяхното управление по съответния ред.
- Като българин има ли реклама на държавата България, която лично на вас да ви харесва? Какво бихте променили в начина, по който се представя страната навън?
- Фокусът не е какво на мен лично ми харесва, а как най-успешно да бъде промотирана дестинацията на вътрешния и външните пазари.
В този смисъл амбицията ни е да утвърдим дестинацията България като целогодишна, сигурна и атрактивна не само с традиционните видове туризъм - морски и планински, но и със специализираните като културен, конгресен, балнео и спа туризъм, здравен и други, чрез които не само да преодолеем сезонния характер на туризма у нас, но и да деконцентрираме туристическите потоци от морските и зимните курорти във вътрешността на страната.
Подготвяме анализ на маркетинговите и рекламни кампании в последните години, включващи и периода от началото на пандемията от коронавирус, за да намерим най-добрите решения за увеличаване на входящия туристопоток. Стратегия за национална туристическа реклама се изготвя от Министерството на туризма и се защитава пред Националния съвет по туризъм всяка година. Добрите практики ще бъдат ползвани, но ще търсим и нови подходи, например възлагане на дейности срещу заложени резултати. Целта е увеличаване дела на вътрешния туризъм, разширяване на туристическата активност през цялата година, положително въздействие на туризма върху населението в отделните региони и насърчаване на политики за енергийна и водна ефективност, както и действия за управление на отпадъците в околната среда.
- А как точно възнамерявате да използвате популярността на Христо Стоичков, когото избрахте за рекламно лице на родния туризъм?
- Начинът, по който ще включим името и личността на Христо Стоичков в популяризирането на България, предстои да бъде уточнен като чисто идейно-творчески подход. Целта на една такава кампания обаче е ясна и тя е да засили и да поддържа видимостта и присъствието на България на най-важните целеви пазари, генериращи туристи. Христо Стоичков е име от световна величина. Той би могъл да бъде именно онази търсена добавена стойност към провежданите от Министерството на туризма рекламни активности, което да повиши и надгради цялостния ефект от рекламните кампании на фона на световната конкуренция от все по-нетрадиционни играчи. И това се отнася не само за Камата, а и за всички българи, които прославят България по света във всички сфери на обществения живот – наука, култура, изкуство, спорт, иновации.
- Какъв бюджет за национална туристическа реклама възнамерявате или вече сте поискали от бюджета за 2022 г.?
- Вече сме предприели необходимите стъпки и в момента очакваме окончателното решение за точния размер на увеличението. Можем да говорим за съществено увеличение на бюджета за 2022 г. в сравнение с миналата година.
След проведени консултации с финансовото министерство са заложени 18 млн. лева, като това е съществено увеличение спрямо предварително заложената 3-годишна бюджетна прогноза.
В крайна сметка силно се надявам очакванията ни да се увенчаят с успех, за да можем аз и екипът ми да работим спокойно и да разполагаме с достатъчно средства за реклама и маркетинг.
- Успяхте да спасите част от средствата, отпуснати от бюджета в помощ на туристическия сектор, гласувани при актуализацията на бюджета за 2021 г., раздадени са вече, надявам се, и 30-те милиона лв. държавна помощ по списъците, които министерството публикува в дните около Нова година. Какви средства в помощ на отрасъла обаче предстои да се раздадат в близките месеци?
- Европейската комисия одобри още две схеми за държавна помощ. Първата е на стойност 30 млн. лв. и цели предоставяне на безвъзмездни средства за подпомагане на туристическия сектор за компенсиране на загуби, възникнали пряко или косвено от противоепидемичните мерки. Втората схема е за предоставяне на безвъзмездни средства на туроператорите за възстановяване на средства от клиенти по нереализирани пътувания вследствие на COVID-19 с бюджет 6 милиона лева.
Очакваме и възобновяването на схемата за туроператори, които използват въздушни превозвачи.
- А как туристическият сектор да подготви печеливши проекти, с които да кандидатства за средства по Плана за възстановяване и устойчивост, предвидени за повишаване на енергийната ефективност на нежилищни сгради?
- Енергийната ефективност е сред важните компоненти за развитието на конкурентоспособен туристически продукт. Ще проведем необходимите срещи и ще направим разяснения, така че проектите, подавани към “Енергийна ефективност в сграден фонд”, да отговарят на изискванията, заложени в плана. Така например задължително изискване е след изпълнение на мерките по този компонент да се постигнат икономии на първична енергия от 30% за всеки обект, като постигнатите енергийни параметри се оценяват въз основа на одит.
CV
l Магистър по индустриален мениджмънт
l Собственик и управител на заведения за бързо хранене, член на Съвета на директорите на “Кинтекс” ЕАД и “Галатея” ЕАД
l Регионален мениджър на компания за проектиране и изграждане на басейни и спа центрове
l Член на комисията по икономическа политика и туризъм на 44-ото, 45-ото и 46-ото народно събрание
l Избран от 47-ото народно събрание за министър на туризма на 13 декември 2021 г.
