Тъжна новина за млада жена, починала във врачанската болница.
Първоначално бе съобщено, че е угаснала, докато чака пред Спешното отделение. После се оказа, че е приета в противошокова зала, където лекарите са се борели за живота ѝ.
Първоначално бе обявено, че докато жената умира, сестрата на регистратурата си е бъркала кафето. После, че е бъркала разтвор за ПСР-а. Първо казаха, че е чакала 40 минути, после смалиха на 20.
Фактите, приятели, са факти. Умишленото им изкривяване и сляпата злоба, излята вследствие от тях, са грях. Трагедията в конкретната ситуация е огромна, особено за детенцето, останало сираче.
Ала фактите са:
- Семейството се е забавило фатално, преди да потърси помощ.
- Сестрата е следвала правилата за прием и това е част от длъжностната ѝ характеристика - ако не спазва процедурите, подлежи на санкции.
- Няма как някой да постъпи в болница без попълване на лични данни. Преди месеци висяхме часове в спешното на Военна болница с баща ми, който бе в подобно състояние. Преди да го приемат, трябваше да го влачим до горния етаж и обратно за рентген на белия дроб, защото още октомври болницата се пръскаше по шевовете.
Понеже той представи отрицателен тест и ваксинационен сертификат, не се наложи да го тестват на място, а това е важно за приема по отделения.
В спешното редом с баща ми кротичко мърхаше и Димитър Пенев - слабичък и сивичък, едвам го познахме.
Около нас висяха в очакване всякакви хора - мъж в полусъзнание с височинна травма (чиято съпруга с помощта на единствената свободна санитарка го разкарваше с легло на колелца по етажите до рентгени и травматолози), девойка със счупен пръст, французин с паник атака... Един младеж със задух, който едвам стоеше и говореше, показа отрицателен бърз тест. Само го погледнаха, праснаха му ПСР, който се оказа положителен и го засилиха към ковид отделението.
Интересното е, че най-бързо отмятаха леките случаи да си ходят, а сериозно болните си висяха ли, висяха, докато им излезнат кръвни изследвания и снимки, за да ги разпределят по отделенията.
Лекари и сестри тичаха напред-назад, нагоре-надолу, за баща ми Боцко извикаха завеждащата “Пулмология” да слезне от 14-ия етаж, за да му прегледа изследванията, а в този момент тя беше в операция...
Признавам си, че в онзи миг и аз бях в предистерия, краката ми трепереха и псувах всичко и всеки наум - как е възможно да искат от Боцко почти непосилни усилия, да ни бавят толкова, да примираме в неизвестност ще го приемат ли, какво ще правим?!?...
Е, приеха го и го върнаха от онзи свят. Не бяхме толкова закъснели.
Мисълта ми е - ако санкционират сестрата от регистратурата на врачанската болница за това, че е спазвала процедурите, за да не бъде наказана - това би било най-големият парадокс.
А ако търсите вината в нещо друго, освен в пълните болници и изперкалите медицински служители, също би било пълен парадокс.
Да търсиш под вола теле не е лесно.
Горката починала жена. Милото ѝ детенце...
Горко им на първосигналните, зли, дежурни интернет коментатори - те май живеят най-тежко в тежките ни времена.
(От фейсбук)
