Коренното население намалява във всички развити държави, казва председателят на НСИ
- Господин Цветарски, общият демографски тренд у нас, който се вижда от предварителните данни от преброяването – намаляването на населението и неговото застаряване, еднакъв ли е с този на останалите европейски страни и най-вече със съседите ни на Балканите?
- Първо, това не са предварителни данни от преброяването, а предварителна оценка. Все още не са въведени всички карти с техните детайли. Тези данни са ориентировъчни. Разполагаме в пълна степен само с тези от онлайн попълнените анкети, но останалите са само от обобщаващите справки. Предстои още работа по въвеждането на попълнените анкетни карти, което ще приключи през март и до края на годината всичко това ще се съпостави с административни източници и регистри.
Вероятно ще има лица, които са преброени два пъти, а и такива, които изобщо не са преброени, защото имахме сравнително голям брой пропуснати участъци. Съобщените преди дни числа – 6,5 млн. население и 11% спад в сравнение с предишното преброяване през 2011 г., са вследствие на допълнителна оценка, която обаче е обременена със статистическа грешка.
- Съгласен съм с уговорката, но аз ви питам за дългосрочните трендове, те едва ли ще се променят особено.
- Така е. Проблемът с намаляването на населението и неговото застаряване не е национален, а регионален. Ставащото у нас е характерно и за всички наши съседи – и за Сърбия, и за Република Северна Македония, и за Румъния, особено за Румъния. Включително дори и за Гърция, макар тя да не страда чак от такъв голям отлив на население към чужбина като нас, останалите.
Намаляването на коренното население е характерно за всички развити държави в света. Живеем в демографски преход и в тези държави раждаемостта спада. В нашия регион и особено в България към този фактор се добавя и високата смъртност.
Но най-силният утежняващ фактор за нашия регион не е смъртността, а миграцията. Заради нея населението в страните от Западна Европа се увеличава, а това в Източна – намалява.
- Данните у нас показват, че емиграцията през последните 10 години е средно по 40 хиляди души на година. Това не е ли много за нашите мащаби?
- Много е, но бих ви обърнал внимание, че това е само прякото въздействие от емиграцията. Има и косвено, което трудно можем да оценим. В чужбина отиват да живеят млади хора или поне хора в активна възраст. Тук остават възрастните, които, както знаем, не раждат деца, а и носят по-голям риск от умиране, което директно увеличава смъртността. Т.е. ние изнасяме и раждаемост навън, а това влияе още по-силно на общата демографска картина.
- От данните за цяла Европа се вижда, че продължителността на живота е най-висока в два региона – скандинавските страни и средиземноморските. Според мен между тях няма нищо общо и не намирам обяснение как така в Норвегия и в Испания средната продължителност на живота е най-високата в Европа?
- Има нещо общо, щом данните са такива. Продължителността на живота е най-важната демографска характеристика и колкото е по-висока, толкова по-добре. Само че това е много комплексен показател и отразява в себе си всичко – икономика, социални и здравни системи, манталитета на хората и климатичните особености.
Хората обикновено смятат, че генът е в основата на продължителността на живота, но аз мисля, че той е на последно място. Много по-силни фактори са организацията на обществото и манталитетът на съответното население.
На север спазването на правилата е много важно, докато на юг видяхте какво стана с пандемията. В скандинавските държави е достатъчно само да препоръчаш на хората да си стоят вкъщи и да намалят контактите и те го правят. На юг е обратното. Преди 20-30 години продължителността на живота на юг не беше така висока. С развитието на обществата и системите тя порасна.
Храненето е друг голям фактор и в това отношение средиземноморските държави имат много висока култура на хранене.
- Винаги съм подозирал, че в готвенето със зехтин е разковничето…
- Не е само това – там се хранят с риба, пресни плодове и зеленчуци, и то не такива, които се карат от хиляди километри и узряват по пътя.
Начинът на живот и общуването с другите хора също са много важни. Важна е и сиестата, която никакви принуди не могат да изкоренят.
Натрупването на всички тези фактори води до увеличаване на продължителността на живота в тези два региона, макар причините за това да са различни.
Но разликите и приликите не са само север-юг, има огромна разлика между Източна Европа и Западна. В Източна Европа продължителността на живота е по-ниска, а специално ние сме рекордьори в това отношение. Другите са балтийските републики. Всичко това е наследство от едновремешните социални системи, а трябва да добавим и употребата на алкохол.
Разликата между продължителността на живота на жените и мъжете също е много интересен феномен. Навсякъде жените живеят по-дълго от мъжете, само че в Източна Европа разликата стига до 10 години. Докато в Западна Европа тази разлика, макар че я има, започва да се топи в последните години. Може би причината е в еманципацията, по-специално в това, че жените все по-често поемат мъжки професии и рискове.
- А у нас щом населението намалява, а жилищата се увеличават, означава ли това, че българинът е почнал да живее по-нашироко?
- Това очакваме, но то е напълно разбираемо. Строят се повече жилища, и то в градовете, където населението така или иначе се увеличава. В селата има далеч по-голяма жилищна площ, само че тя е предимно изоставена. Най-вероятно ще има увеличение на средната площ.
При предишното преброяване имахме и най-голям дял на собствени жилища в ЕС, макар че средната жилищна площ бе сравнително малка.
Предполагам, че сега това за собствеността ще се потвърди, но при малко по-голяма жилищна площ.
- Прави впечатление, че единствено в София-град има увеличение на населението за последните 10 години. Какво става обаче с Кърджали – напоследък в тази област населението също само се увеличава, но се оказва, че за 10-годишен период и там има намаление?
- Обяснението за столицата мисля, че е ясно – там има механичен прираст на населението. Естественият прираст е отрицателен както навсякъде другаде в страната, но все пак е най-слабо отрицателен. Столицата е притегателен център и се храни с миграцията. Идват повече млади хора от провинцията, което все пак допринася за раждаемостта.
Колкото до Кърджали увеличението на населението там е по-скоро един документен факт. През последните няколко години и особено през 2019 г. данните на ГРАО за хората по настоящ адрес показваха, че има увеличаване на населението в тази област. Но дойде време да се прави преброяване и голяма част от тези хора на практика не са намерени на тези адреси.
Тепърва ще установяваме истината, но засега отдавам това разминаване на факта, че има несъответствие между декларираното местоживеене в област Кърджали и реалното наличие на население там.
- През 2011 г. 42% от българите се преброиха онлайн, но 10 години по-късно – малко над 30%. Защо се получи така?
- Отдаваме го на ситуацията, в която попадна преброяването, най-вече на пандемията, заради която датата бе отложена веднъж. Да не говорим, че същата година се проведоха и три вота за парламент.
Пандемията направи така, че избухнаха всякакви хейтове в обществото и това се вижда в социалните мрежи. Отношението на хората към преброяването е функция от отношението им към всякакви държавни институции. Задаваха се въпроси, които аз не съм чувал при предишни преброявания. От рода на: “Тия какво искат сега с тези данни, да ни чипират ли”, “Толкова ли не могат да вземат данните от другаде” и т.н. Това доби масовост.
От друга страна, още с пускането на сайта се получиха многобройни хакерски атаки. На втория ден проблемът беше отстранен, но интересът на хората, които не успяваха да влязат в него, вече не беше налице.
- Любопитно кой е организирал тези атаки и най-вече какво е целял – едва ли може да се спечели от това?
- И аз искам да разбера, но според мен няма никакъв шанс да научим със сигурност. Тъжен е обаче фактът, че всички загубихме от това.
- А данните наистина ли не могат да се вземат от други регистри? След 10 години преброяването пак ли ще изглежда по този начин?
- Тенденцията е все повече данни да се вземат от административни източници и да не се прибягва до този скъп, допотопен и труден обход на хората по домовете им. В момента не можем да си позволим да се облегнем на регистрите, защото те все още не са в състоянието да гарантират тази точност, която ни е необходима.
В други държави това е налице – там се разчита на регистри и информацията се допълва с извадкови изследвания. Но у нас например няма регистър, който да ни покаже какво е вероизповеданието на даден човек, да не говорим за майчин език и етническа принадлежност. В същото време Законът за вероизповеданията ясно казва, че държавната субсидия за всяко вероизповедание зависи от данните на НСИ от последното преброяване на населението. И ние трябва да съберем тези данни.
Между другото ние много от данните се опитахме да свържем с налични регистри поне по отношение на онлайн анкетите. Например, за да не се затрудняват хората да посочват професията и длъжността си, свързахме системата с регистъра на НАП на трудовите договори. След като е нанесъл ЕГН-то си, когато човекът стига до професията, падащото меню му подсказваше точното наименование на неговата длъжност и той трябваше само да го потвърди или да избере друго. Но възникна друг проблем – мнозина заподозряха нещо, защото откъде накъде НСИ ще знае какво точно работя, нали? Имаше доста такива реакции.
- Преди години, когато инфлацията беше висока като сега и дори много по-висока, възникваха много подозрения към статистиката. Прословут беше примерът с роялите – защо НСИ наблюдава и цените на роялите, като хората не ги купуват масово. Сега те наблюдават ли се?
- Всичко, което е част от нашето потребление, влиза в наблюдението, макар и с различна относителна тежест. Сега например наблюдаваме туристически пакети в екзотични държави, но тежестта им при определяне на инфлацията е доста ниска. Методиката е обща за целия ЕС и тя се спазва. Разбира се, пандемията промени потреблението на много стоки и услуги. Например хората ходят по-рядко на заведение, по-рядко посещават кина и театри. Но самата промяна на относителните тегла на отделните стоки и услуги се извършва по силата на същата методика.
- Кое тласка в момента инфлацията нагоре?
- В основата на всичко са цените на енергийните носители. Ясно е, че по-нататъшното им повишение ще се отрази и на всичко останало. До нормализирането на цените на тези генериращи инфлация стоки мисля, че ви е ясно какъв ще е трендът.
CV
l Роден е на 19 юни 1958 г. в Плевен
l Завършил е УНСС
l Специализирал е в САЩ, Малта и Русия
l В продължение на 3 години е бил маркетинг директор на “Мобилтел”
l В НСИ е бил последователно директор на дирекция “Регионална статистика”, съветник на председателя на НСИ, зам.-председател и председател на НСИ от юни 2014 г.
l Има научни публикации у нас, във Великобритания и САЩ
