Тази година има 7 донорски ситуации у нас досега
Не желаем да обличаме скафандри на 35 градуса и да се грижим за хора, които не могат да дишат - извратено е да се мисли, че лекарите искат това, казва д-р Сибила Маринова, координатор по донорство за Централна Северна България
- Д-р Маринова, на какво се дължи намалелият темп на трансплантациите през последните 2 г.? Само на COVID ли?
- През 2020 и 2021 г. намаляването на трансплантациите се дължи основно на COVID, но броят им у нас никога не е бил кой знае колко голям. Причините да не се случват са много и най-различни. Като се почне от най-долното ниво, комплексни са проблемите.
- Защо няма донори?
- Защото
потенциалните
донори не
се откриват
10% от смъртта в интензивните отделения е мозъчна смърт. Въпросът е доколко хората, които са координатори, са подходящи, как са обучени, доколко имат мотивация да го работят.
Докато имаше тежки случаи на COVID, всички бяхме изключително натоварени. Просто физически не се издържаше на това да работиш на “чиста” и на ковидна реанимация, пък отделно и ако има донор.
Това е едно стоене в болницата минимум 24 часа без прекъсване. Така че не всеки е склонен да си го причини.
- Това, че координаторите по донорство трябва да отговарят на специални изисквания, бе заложено в Националната програма за донорство и трансплантации, прилага ли се на практика?
- Дотогава нямаше изисквания към координаторите, те се назначаваха от директора на болницата. Неписано правило беше това да е началникът на реанимацията. Мое беше предложението, когато се пишеше националната програма, това да не е обвързано с началника на реанимация, а координаторът да отговаря на определени качества. И в европейските директиви, и в испански документи за донорство и трансплантации има критерии, на които един човек трябва да отговаря. Мотивация, отдаденост, работен капацитет, способност за решаване на проблеми, лидерски качества, креативност и капацитет за импровизация, комуникативни умения и емпатия, гъвкавост са особено важни, за да убедиш близките на потенциален донор. Неслучайно
испанците
отделят голямо
внимание и време
за обучението
на координаторите. Този текст беше включен, но реално такъв подбор не се случва. Те са тези хора, които са назначени.
- Колко са всъщност извършените трансплантации тази година?
- Мисля, че донорските ситуации към 9 юли са 7. Нашите реализирани донорски ситуации са 4. Има още три други, реализирани в страната.
Миналогодишните са 3, ако не се лъжа, но като цяло са крайно недостатъчни. Листата на чакащите не мърда, ако се трансплантира някой или почине, веднага мястото му се заема от хора, които са заболели. Проблемът за тези хора е много сериозен, те нямат друг шанс.
- Отразиха ли се на желанието на близките да даряват органи твърденията за случвалото се в болница “Лозенец”?
- При всички положения се отразява върху доверието. А в нашето общество като цяло доверието към лекарите е много ниско и такива неща допълнително го сриват, което е много лошо.
Не ми се е случвало да имаме донорска ситуация след тези неща. Смятам, че не обществото е виновно за това, че няма достатъчно донорски ситуации. Ние започнахме нашата кампания за популяризиране на донорството през 2016 г., защото осъзнахме, че в обществото няма информация. Че е тема табу.
При положение че няма информация, е съвсем нормално хората да ги е страх, да се спекулира. Решихме да дадем достатъчно информация не за да ги убеждаваме да станат донори, а за да вземат своето решение информирано. България е държава, в която
има почва за
всякакви
конспиративни
теории и
фалшиви новини
Когато информация липсва, тогава подхранваме такива неща.
Първоначално като прочетох, не повярвах. Има си компетентни органи, които трябва да проверят и да докажат какво се е случвало в болница “Лозенец”. Но 5 години, откакто правим кампания, аз убеждавам хората, че това в България не може да се случи, защото имаме добър закон, той е категоричен, добре направен, в целия процес участват страшно много хора.
- Казвате “законът е добър”, но се оказва, че с едно телефонно обаждане човек може да предреди останалите, които чакат за живот.
- В България има закони, важното е да се следи те да се спазват. Не ни е необходимо да правим нови, но това е огромен удар. Опитах се, когато го чух тогава, да застана на страната на хората, които са в листата на чакащите. Какво е това за тях - да чакаш, да си спешен в листата и някой друг да стане по-спешен?
Това обезверява хората. Наистина срива доверието и не трябва да се допуска да се случва.
- Продължавате ли с кампанията?
- Кампанията във вида, в който я правехме преди пандемията - не, но пък аз имах онлайн среща с ученици през април и си говорихме за тези неща.
Продължавам да имам покани за различни форуми, в които да говоря за донорството. В този смисъл не сме спрели да говорим.
През миналата есен по повод Седмицата на донорството имаше инициатива за заснемане на кратки видеа с послания към хората, което беше хубаво. Смятам, че стигна до тях, всеки предизвикваше във фейсбук други хора, за да може да се разпространи. Беше емоционално и докосващо.
Кампаниите
трябва да са
постоянни, защото
хората са склонни
да даряват
Не е вярно, че не са. Това е една възможност за тях. Аз винаги съм казвала, че ние не ги убеждаваме да даряват органите на близките си, ние им даваме тази възможност. Това е възможност част от техния близък да остане жива и това е тяхната надежда в този тежък момент.
Тях ги държи, че част от този човек е жива. И търсят контакт с реципиентите точно по тази причина - за да се знае къде е частичката от техния близък.
- Казахте, че от усложнения на COVID се стига до нужда от трансплантации на бял дроб. Има ли нови научни данни по оста COVID - донорство - трансплантации?
- Наскоро прочетох, че пациент, прекарал COVID, впоследствие е станал донор на бял дроб. След инцидент е изпаднал в мозъчна смърт и понеже белият дроб е бил добър, е трансплантиран.
Това, което видяхме като увреждания не само на белия дроб, а и на други органи, означава, че ще имаме увеличаване на листата на чакащите за постковид сърдечни трансплантации, бъбречни трансплантации.
Вирусът много често уврежда сърцето, води до миокардити, което означава, че
може да има
късни последици
върху сърдечния мускул, бъбреците. Може би на по-късен етап ще се увеличат нужаещите се от трансплантации по причина COVID.
- Очаквате ли четвърта вълна?
- Смятам, че няма да ни се размине, като виждаме какво се случва в света. Общо взето, тези вълни са почти изцяло на наш гръб. Тежко е от физическа и от емоционална гледна точка. Вече сме в бърнаут всички, дойде ни много. Мъчно ми става, като гледам нагласите на хората, какви конспирации се вихрят, в какви неща обвиняват лекарите. Няма лекар, който да иска пациентът му да умре. Не желаем да обличаме скафандри на 35 градуса и да се грижим за хора, които не могат да си поемат въздух.
Извратено е някой да мисли, че лекарите искат това. Ние искаме да работим обичайната си работа, а хората да са здрави и да са добре. Да можем без страх и притеснения да се прибираме при близките си, да можем и ние да почиваме. Имаме нужда от съвсем човешки неща.
