Окончателно: Божидар Димитров ще лежи 30 г. за убийството на Вероника Петрова
С Решение № 218/15.01.2020 г. по наказателно дело № 797/2019 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в сила решението от 02.05.2019 г. по в.н.о.х.д. № 82/2019 г. на Софийския апелативен съд (САС). Решението е окончателно, съобщиха от кабинета на председателя на ВКС.
Във ВКС е получено уведомление от прокурор за предприети действия по изпълнение на наложеното от съда наказание.
Делото е образувано по касационни жалби на подсъдимия и на двама от конституираните граждански ищци и частни обвинители – съпруг и син на убитата.
С присъда по н.о.х.д. № 3902/2018 г. на Софийския градски съд (СГС), след проведено съкратено съдебно следствие, подсъдимият Божидар Димитров е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 2-ро и 3-то вр. чл. 115 вр. чл. 58а, ал. 2 и ал. 3 НК (за убийството през 2018 г. на Вероника Петрова след нанесен побой – по особено мъчителен начин за убитата и с особена жестокост). Наложено му е наказание „лишаване от свобода“ в размер на 20 г. Осъден е да заплати на частните обвинители и граждански ищци сумите от по 20 000 лв. (на бащата на убитата), 30 000 лв. (на съпруга u) и 80 000 лв. (на детето u), представляващи обезщетения за причинените от деянието вреди.
С решението на САС присъдата е изменена, като наказанието „лишаване от свобода“ на подсъдимия е увеличено на 30 години. В останалата u част присъдата е потвърдена.
Тричленният състав на ВКС намира касационните жалби за неоснователни. Неоснователно е искането на подсъдимия за отмяна на актовете на двете предходни инстанции и връщане на делото за разглеждането му „по общия ред“ от СГС. Върховните съдии подчертават, че съкратеното съдебно следствие е проведено по искане на подсъдимия с участие на защитника му след трикратно разясняване от съда на процесуалните последствия от признаването на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, при подкрепата им от събраните на досъдебното производство доказателства.
В решението на ВКС пише, че не е налице неправилно приложение на материалния закон. Правилно и законосъобразно формата на вината на подсъдимия е изведена от действията му при нанасяне на побоя над пострадалата. Констатациите и изводите на експертите за причинените u множество различни по вид травматични увреждания от нанесените u силни удари с юмруци и крака по главата, торса и крайниците, включително и с вилица и нож в продължение на близо 6 – 7 часа през нощта на 2 срещу 3 март 2018 г., причинили смъртта u, правилно са оценени от съда като проявление на субективното му отношение за постигане на този резултат под формата на пряк умисъл. Инкриминираното деяние на подсъдимия Димитров се явява като логичен завършек на упражнявания във времето над пострадалата продължителен системен физически и психически тормоз, с който тя не е успяла да се справи поради интелектуалния u дефицит и манипулируемост, както и заради нехайството на близките u и тромавостта в действията на съответните държавни институции за социална защита на такива лица. Подобни насилнически прояви с отправяне на смъртни закани към различни лица подсъдимият Димитров е имал и в миналото, заради което е бил осъждан и което правилно е съобразено от съда като елементи от характеристиката му на престъпен деец. Това е предопределило извода за изключителност на обществената опасност както на деянието, така и на дееца.
Съставът на ВКС не намира основание за корекция на правните изводи на апелативния съд, с които е утвърдил възприетата от градския съд квалификация на деянието на подсъдимия. „При описаните време, място и начин на извършване на инкриминираното деяние цинично звучи възражението на защитника, че квалифициращите обстоятелства не били „многобройни“, че то не се отличавало с „особена дързост“, не било на „публично място“ на фона на причинената с особена жестокост и по изключително мъчителен начин смърт на младата и нуждаеща се от особена закрила девойка, търсеща обич и внимание от близки и приятели, каквито не получила в краткия си и тежък живот“, пише в решението.
Върховните съдии намират, че правилно САС е отрекъл подсъдимият да е съдействал съществено при разследването на досъдебното производство. Направеното от него признание на фактите е логическа последица от ефективната дейност на органите на досъдебното производство и няма основание то да се оценява като оказано съществено съдействие за разкриване на обективната истина по делото и допълнително като смекчаващо вината му обстоятелство. Злоупотребата му с алкохол, включително във въпросната нощ, няма как да се третира като смекчаващо обстоятелство при охарактеризирането му като жесток човек и във връзка с миналите му осъждания за престъпления против личността на различни граждани. Няма никакви доказателства и за ефективни действия от подсъдимия за спасяването на Вероника Петрова. Според върховните съдии, като се е съобразил и с наличните отегчаващи вината му обстоятелства, правилно въззивният съд е постановил завишаване на размера на наказанието на възможния максимум на наказанието „лишаване от свобода“ след редукцията на наказанието „доживотния затвор“.
По отношение на искането на съпруга на убитата за налагане на подсъдимия на наказание „доживотен затвор без замяна“ съдебният състав на ВКС напомня, че в хипотезата на съкратено съдебно следствие „бонусът“ за призналия фактите подсъдим е такова наказание да „не се налага“, поради което целеното от частния обвинител отежняване на положението на подсъдимия не може да се постигне пряко забраната на закона.
Неоснователни са и претенциите за завишаване на размера на присъдените обезщетения за неимуществени вреди.