Трус във Венецианското биенале: Журито подаде колективна оставка
Българският павилион предлага визия за грижа и бъдеще
Седмица преди откриването на 61-вото издание на Венецианското биенале международното жури подаде колективна оставка, предизвиквайки безпрецедентна криза в една от най-важните културни институции в света. В кратко съобщение председателят Соланж Оливейра Фаркаш заедно с останалите членове обявиха решението си да се оттеглят. Те са били назначени по препоръка на покойната директорка на изложението Койо Куо, в съответствие с концепцията на темата „In Minor Key", която призовава към отказ от „спектакъла на ужаса" и към защита на достойнството на всички живи същества.
Оставката идва в момент на силно напрежение около участието на Русия и Израел, както и след инспекция, разпоредена от италианския министър на културата Алесандро Джули относно отношенията между Биеналето и Русия. Завръщането на Руската федерация, отсъстваща от 2022 г. насам, предизвика остри реакции в Европа, включително писмо от 22 министри на културата и заплахи за спиране на европейско финансиране.
Поради липсата на време за назначаване на ново жури, Фондацията на Биеналето реши да отмени традиционната церемония по откриването и връчването на наградите. Вместо това, в необичаен ход, именно публиката ще определя носителите на престижните „Златни лъвове". Посетителите ще могат да гласуват в рамките на шестте месеца на изложбата, а победителите ще бъдат обявени на 22 ноември, в последния ден на събитието. Така Русия и Израел отново ще участват в надпреварата.
Решението предизвика смесени реакции. Докато някои го определят като „демократичен и иновативен подход", други говорят за „криза без прецедент" и поставят под въпрос институционалната стабилност на Биеналето.
На този напрегнат фон българският павилион се откроява с концепция, насочена към грижа, колективност и въображаемо бъдеще. Проектът „The Federation of Minor Practices" е замислен като хипотетична изследователска лаборатория, която функционира в рамките на политическо въображение, ориентирано към грижа. Той разглежда началото на XXI век като момент, в който стават видими условията за едно различно бъдеще.
Павилионът представя четири филма, създадени специално за събитието. Сред тях са „UWU Channel Radiance" на Гери Георгиева, който изследва дигиталните митове и идентичности; „Spray and Pray" на Венета Андрова, посветен на дезинформационните екосистеми; „Geography Is Destiny" на Райна Тенева, който проследява преплитането между труд, грижа и насилие в Розовата долина, където е и Казанлък с оръжейната си индустрия; както и дългосрочният проект на Мария Налбантова, фокусиран върху екологична грижа в блатото на Драгоман.
Изграден като интерактивна среда, вдъхновена от видеоигри, павилионът обединява тези произведения в общо пространство за колективно ориентиране и експериментиране. Според кураторката Мартина Йорданова проектът не предлага готово бъдеще, а създава условията, в които то може да възникне чрез внимание и грижа. Комисарката Десислава Димова подчертава, че това е смел кураторски проект, който съчетава различни артистични практики в единна наративна структура.