През XIV век целият български народ се молел за победата на цар Иван Шишман
Съвременните изследвания разкриват цяла кампания за повдигане на бойния дух на българите
През 70-80-те години на ХІV в. Иван Шишман трескаво се готвел за неизбежния сблъсък с настъпващите османски пълчища. Още в края на 60-те години започнало укрепяването на много български градове. Особено внимание се отделяло на столицата Търновград, чиито крепостни стени били основно обновени. Именно тогава завършили сложната фортификационна система на главния вход на Царевец, състояща се от три последователни порти и подвижен мост.
Съвременните изследвания разкриват цяла кампания за повдигане на бойния дух на българите. Основно място заемат съчиненията на Патриарх Евтимий, където главен момент са молитвите към Бог, св. Богородица и светците за победа на царя над турците. Много ценни дава т. нар. „Търновска служба на св. Петка" от 1390-1393 г., изпъстрена с прочувствени молитви за закрила на царя, столицата и народа от агресията на неверниците и от всички врагове. Друг важен паметник от този цикъл е „Канон молебен за царя", написан от българския книжовник Ефрем не по-късно от 1393 г. В емоционален стил неговият автор се обръща към Исус Христос с молба за помощ, като 36 пъти пожелава подкрепа за своя цар Иван Шишман и неговия син, престолонаследника Александър. Текстът изобилства с молитви като: „Дай на царя твърдост и му дай победи срещу враговете!" Призиви за победа над агаряните се намират и в един Требник от ХVІІ в., съхраняван в Народната библиотека в София под № 621. Той е препис от загубена книга от ХІV в. и съдържа множество молитви за победа на българското оръжие. Интересно е, че в тях пряко се споменава името на Иван Шишман.
Името на царя се назовава в молитвите рядко, защото хората отлично знаели за кого се отнасят. Откриваме го обаче във финалните думи на написаното от патриарх Евтимий „Житие на св. Иван Рилски", запазено в препис от ХV в. Писателят се обръща към светеца: „Моли се на всемилостивия Владика да спаси твоите сънародници, единородния народ български! И помогни на нашия държавен цар Иван Шишман, и му покори под нозете всички врагове и противници, вярата си непорочна да запази, градовете наши да утвърди, целия свят да усмири! И от глад и загуби избави ни, и от нападения на чуждоплеменници запази ни!" А в приписка върху лист от Ватиканския препис на Манасиевата хроника (ХІV в.) се чете: „О, Царю небесни, помогни на нашия цар срещу безбожните варвари, търсещи войната!" Текстът е подобен на няколко други такива заклинания, зовящи Господ да подкрепи Иван Шишман срещу турските нашественици. Бог и светците се призовават да помогнат на българските градове и особено за столицата Търновград.
В желанието да вдъхне увереност за сблъсъка с агаряните се включил самият Иван Шишман. В Рилската грамота от 1378 г. владетелят припомня за своя славен произход: „След като моето Царство видя така устроената красота и чистата свобода на този манастир на Царството ми и цялото му достояние от прадеди и деди, от родителите на Царството ми, светопочитания цар Асен и цар Коломан, от всички български царе, прадеди, деди и родители на моето Царство".
Въпреки надвисналата страшна опасност, Иван Шишман продължава културната дейност, с каквато се славел баща му Иван Александър. Някои днешни учени обвиняват владетеля, че му липсвал интерес и култивиран вкус към книгите. Това е дълбоко невярно твърдение, защото в епохата на цар Иван Шишман работел Патриарх Евтимий и прочутата му книжовна школа. Освен известните езикови реформи, той и учениците му създали множество оригинални произведения, а след завладяването на страната пренесли знанията си из целия православен свят. Иван Шишман подкрепял материално и духовно книжовниците и това било подчертано от самия патриарх Евтимий. В последния параграф на „Похвално слово за св. св. Константин и Елена" писателят е обръща към владетеля с благодарствените думи: „Ти си за нас, благочестиви царю Йоане Шишмане, любим дар, защото ни подтикна да извършим това (творбата – б.а.)". Евтимий прави паралел между Иван Шишман и утвърдилия християнството римски император Константин Велики. Подобно на него той се сражавал храбро с неверниците и бранел Христовата вяра
Приносите на царя за развитието на културата не били забравени десетилетия по-късно. Преди няколко години открих уникална приписка в Панегирик в Библиотеката на Румънската академия на науките от средата на ХV в. В „Житието на св. Петка", написано от патриарх Евтимий в ХІV в., той се обръща към Иван Шишман със слова на благодарност: „Но тъй като силата на твоето благочестиво Величество усърдства и подбужда нашата немощ към това благо и Богоугодно дело, няма да е прилично да пренебрегнем толкова голямото усърдие, а също желанието на твое благочестиво и властно Величество". Преписвачът от средата на ХV в. е знаел за приноса на великия цар и затова добавя в полето: „Да припомним: Защото от христолюбивия цар Йоан Шишман подбуден бе (патриарх Евтимий – б.а.) за това писание". По този начин живелият половин век след драматичните събития книжовник е напомнил за помощта на Иван Шишман.
В посочения пасаж от „Похвално слово за св. св. Константин и Елена" Патриарх Евтимий прави връзка между българския цар и първия християнски владетел, чиято 1000-годишнина се е навършила точно през ХІV в. Св. Константин Велики е олицетворение на всички добродетели, които е трябвало да притежава Иван Шишман. Главна е идеята за борба с езичниците в името на възвеличаването и утвърждаването на християнството. За тази цел той през целия си живот воювал с враговете, обявили „на християните непримирима война". Императорът е „в битките мъжествен" и накрая смазва езичниците, постигайки „мир дълбок". Такова сравнение прави и Йоасаф Бдински за Видинското царство, използвайки факта, че първият християнски император и престолонаследникът във Видин били съименници. „Христолюбивият нови Константин" трябвало да постигне с помощта на св. Филотея „освобождение от всяка злоба, (дошла – б.а.) от езическите варвари"
Преди решителната схватка с османците, цар Иван Шишман спечелил последната голяма победа за българското оръжие през Средновековието. Бележка в Българската анонимна хроника свидетелства, че на 23 септември 1386 г. той разбил влашката армия и убил великия воевода Дан І. Става дума за кратка война през 1385-1386 г., когато войските на северния съсед нахлули на юг от Дунав и окупирали някои селища. След смъртта на Дан І, на престола се възкачил брат му Мирчо Стари, с когото българският цар завинаги останал в приятелски отношения.