Езиковият бунт на "часовете"
По ирония на съдбата дипломната си работа по българска филология в Софийския университет написах, преди да постъпя в "24 часа". Беше през 1992 г., аз правех първи стъпки в спортната журналистика и ми предстоеше дипломиране. Освен футбола ме увличаше и езикознанието, имах публикация в списание "Български език" и дори се замислях за специализация и асистентско място в катедрата.
По онова време - началото на 90-те, когато гълтахме всеки ред от новопоявилите се вестници с усещането на наркоман след дълга абстиненция, темата на дипломната ми работа под ръководството на професорите Христо Първев и Моско Москов беше за ролята на чуждите думи в съвременния български език върху материал от в. "24 часа". Така изчетох от първия до последния ред всички броеве и извадих всички думи от чужд произход.
Това внимателно изучаване на високоизгряващата по онова време печатна медия провокира интереса, а на моменти и възхищението ми към нея. Забавното беше, че когато завършвах работата си, попитах колегите си дали да не отида до редакцията и да поговоря с някого по темата. Но ми отговориха, че тия от "24 часа" се имат за голямата работа, само ще ми се надуват и няма да ми свършат работа. Е, след две години та до днес съм заобиколен от тия от "24 часа".
Тогаващният език на "часовете" потресе обществото. В положителен смисъл. След дългите години четене на витиевати, псевдонаучни и агитационни текстове, където често новината беше в последното изречение, сега читателите буквално се къпеха в жанрово-тематично, езиково и интелектуално разнообразие. Беше им върнат истинският вестникарски език, загубен почти напълно половин век преди това с идването на комунистите на власт. Този език се различава и от говоримия, и от литературния - пише го в учебниците по езикознание. Това се дължи на изискването за ефикасност - да се напише повече на по-малко място.
При заглавието главното изискването е повече експресия при силна икономия. За да се случи това, се стига дори до отпадане на глагол, пълен член, предлог или съществително.
Елементарен пример - "40 000 на стадиона в събота". Някои езиковеди или журналисти от старата школа тогава се възмущаваха, че след 40 000 липсва "зрители" или "фенове". А това всъщност е необходима липса, защото заглавието не е изречение и за него не важат в пълна степен книжовните граматични форми. То съдържа само най-необходимите за смисъла елементи.
В същото време и синтаксисът на новия вестник стана по-аналитичен. Намаляха модалните форми, прескачат се думи, които предхождащият книжовен език смяташе за задължителни, защото повече се разчита на контекста.
Спомням си една изрезка от в. "Работническо дело" от края на 70-те или началото на 80-те години, баща ми пазеше такива неща. Там се разказваше за срещата в Париж между председателя на съюза на българските художници, Героя на социалистическия труд, носителя на Димитровска награда, заслужилия деятел на културата, народния художник другаря Дечко Узунов и... Пикасо.
"24 часа" изравни всички, като премахна разликата между властта и народа. Президентът Желев често беше просто Желю (той си го избра това "ю", при социализма беше Жельо). Да не говорим, че по едно време шефът на СДС Филип Димитров, който започна излишна вербална война срещу "24 часа" и неговите епигони, по едно време бе изписван в статиите единствено като Ф.Д., а главният редактор на подвластния му в. "Демокрация" Енчо Мутафов - като Енчо Му, а съветникът му Константин Мишев - като Косьо Ми. и това очевидно забавляваше читателите. Изобщо езикът на ранните "часове" беше хъшлашко-фриволен, свободен от излишни угризения и изключително изобретателен.
Както споменахме, вестникарският език е далеч от литературния. У нас читателят при социализма беше свикнал на всякакви белетристични опити във вестниците, предимно в жанра на художествения очерк. Повествованието да е в първо лице, единствено число, да чете пейзажи, лирични отклонения, абе един вид поток на съзнанието.
Но така се пишеше тогава, когато хартията се раздаваше централно и съответно беше на практика безплатна, а истинските вестници бяха забранени. Но в условията на конкуренция подобни жанрове са невъзможни и спряха да съществуват. Ако някой сложи "Работническо дело", който беше най-тъпият вестник при социализма, до някое днешно издание, ще го лъхне такъв мухъл от най-много третото изречение, че веднага ще го захвърли.
В края на 1989 г. Валери Найденов, бъдещ първа главен редактор на "24 часа", публикува във в. "Култура" сравнение между западните и българските вестници и прави извода, че нашите се пишат в обратна перспектива, а онези - в права.
"Обратната перспектива е техниката в рисуването на иконите през средновековието", обяснява той по-късно в "24 часа". И продължава: "При нея най-близките предмети до зрителя се умаляват най-много. Затова на иконата змеят в краката на св. Георги е колкото коте. Така и вестниците преди 1990 г. ( а някои и след това) се пишат в обратна сведновековна перспектива. Най-интересните нещо бяха на последната страница, по-голямата част от новините бяха не от вчера, а или за нещо далеч в миналото, или за също толкова делеч в бъдещето."
Много хора отъждествяват езика на съвременния вестник като "24 часа" единствено с лексиката, а той има много различни нива. В него част от езика са и оформлението, подреждането на статиите в него, начинът, по който се пишат информациите и коментарите. Именно тук бе направена голямата промяна след 18 април 1991 г., когато излезе първият брой на първия български непартиен и модерен всекидневник.
Разбира се, основната промяна беше в съдържанието и в строгото разграничаване на новината от коментара плюс липсата на забранени теми, но "24 часа" има и чисто езиков принос за коренната промяна. Част от него е коренната промяна на отношението към чуждиците. Те спряха да бъдат определяни като нещо грозно и небългарско, просто беше прието, че езикът на вестника се развива в посока към всекидневния и трябва да говори на читателите си, както те говорят помежду си. В тази връзка бяха реабилитирани много употребявани чужди думи, особено турцизми.
В дипломната си работа изведох тезата с хиляди примери от страинците на вестника за депейоризация на турските думи в книжовния език. При социализма в казионния печат, а и в литературата те се използваха за да бъде изразено принизително-подигравателно отношение към обекта на материала. "24 часа" обърна тренда, като за това имаше две есновни причини. Първата е посоченото по-горе завръщане на медиите към езика на обикновените хора, което прави написаното по-лесно усвоимо. А и на читателите им ставаше някак мило, че четат думи, които самите те употребявата всекидневно.
Втората беше чисто практична. От една страна, за да се избегнат повторенията, а от друга - да се пести място, особено в заглавията. Защото думата "въглища" е от 7 букви, а "кюмюр" - от пет. Същото е и със "за първи път" и "за сефте". Разбира се, след 35 години се забелязва процес, макар и не толкова отчетлив, на репейоризация на турцизмите, които - особено в заглавията, очевидно силно намаляха.
Началото на демокрацията напълни българския език със съвършено нови думи, които твърде описателно се поднасяха на български. Достатъчно е да споменем дилър, брокер, консенсус, кворум, чейндж, топлес и още стотици, дори хиляди.
Друг интересен момент, който може би също се изучава от филолозите, е намалената глаголна температура (изразът е на проф. Мирослав Янакиев) в заглавията, но чувствително увеличена в самия текст. По отношение на заглавията всичко е ясно - пести се място. В първите години на "24 часа" беше закон заглавието на "челото" (водещата новина) на първа страница да е на един ред. И тогава "Президентът Желю Желев заминава за Пекин утре" ставаше "Желю в Пекин утре".
Първият главен на вестника Валери Найденов имаше интересна практика в това отношение. Когато стигнехме в рамките на деня до първа страница, викаше дежурния редактор и му казваше: "Напиши ми 10 заглавия за челото на 1-а и ми ги донеси разпечатанви на един лист". Дежурният се обливаше в пот, докато ги измисли и му ги носеше. Валери хвърляше един поглед на написаното, смачкаше листа, мяташе го в кръглата в "кръглата папка" (така наричахме кошчетата) и нареждаше: "А сега още десет. Чак тогава започват да идват истинските идеи". Постепенно с развитието на вестника заглавието на един ред постепенно отпадна или по-скоро стана незадължително.
Но пък в текста на статиите глаголната температура се повишаваше до кипене. Идеята беше да се пише със сравнително прости изречения, без безкраен брой вметнати части, в края на които читателят може да забрави откъде е тръгнал. Както би казал пак проф. Янакиев, указанията бяха да не се щъка, тъка, нъка, лъка (тоест да се избягват думите завършващи на тези букви, които отварят въпросните вметнати части), както и деепричастията. Така речта ставаше стегната и разбираема.
Третата особеност на езика на ранния "24 часа" беше въвеждането на обърнат словоред, особено в заглавията. Целта беше да се привлече вниманието на читателя към най-важната дума, а не към формалния подгол в условното изречение. Най-класическия пример, предизвикал чак гнева на Института по български език към БАН, беше "Премиер да е, иска Костов" вместо равно-академичното "Костов иска да е премиер".
Проф. Ефрем Ефремов, Факултет по журналистика и масови комуникации, СУ:
Формулата на успеха беше с най-малко думи да се каже най-важното
И медийните изследователи, и практикуващите журналисти, практикували през 90-те години, видяха в "24 часа" като феномен на новия български модел в пресата. Накратко формулата на успеха на новото тогава издание беше съчетаването на компактен обем и качествено съдържание - с възмоно най-малко думи да се разкаже най-важното. Подчертавам - най-важното за читателите.
Заедно с промяната в съдържателен план езикът е този фактор, който ярко отличи "24 часа" от Останалите издания. Изказът на часовете зададе тон на цялата преса, а и изобщо на медиите по онова време. Силна експресия, разчупен синкаксис, разговорност - противоположно на езика на омръзналата вече на аудиторията така наречена тоталитарна журналистика с нейния шаблонизиран, безличен, монотонен и лишен от енергия език.
"24 часа" се превърна в основен или поне в сериозен фактор в процеса на демократизирането на медийния ези и съдържанието още в началото на прехода.Читателят имаше нужда от това. Високите тиражи, по-късно посещаемостта на сайта, голямото обществено влияние на изданието и неизменното доверие на аудиторията го доказаха.а
Проф. Владимир Жобов, катедра УБългарски езикФ, СУ:
Вестникът беше пионер в създаването на собствена граматика
В ранния "24 часа" се използваха различни езикови "трикове", които го правеха различен от останалите. Освен турцизмите, изравняващи вестникарския език с този на обикновените хора (това, между другото, отпадна или поне силно се редуцира към края на века), такива бяха например забавният номер със запетаята и май, както и въпросителен знак на съобщително изречение.
Вестниците донякъде развиват своя собствена граматика и специално за българския печат "24 часа" беше пионер в това отношение и проведе своеобразна атака срещу шаблонизираното публично говорене. Където използваха "в рамките на утрешния ден" вместо "утре", вместо "защото" - "по простата причина, че", и така нататък.
Доц. Владислав Миланов, катедра "Български език", СУ
Вестникът запази уважение към родния език
На фона на поредица от кризи, които съпътстват така наречения преход, медиите имат нелеката задача да отразяват една действителност, в която особено проблематично е разминаването между думите и реалността. Има пропаст между това, което се пише и говори, и това, което се ражда след думите.
След 1989 година българският език изживя редица динамични промени, особено на лексикално равнище. Ако трябва да го опишем като процес по геомилевски, ще кажем, че езикът се "взриви" и замени така наречения дървен език (буквален превод на френския израз langue de bois), характерен за речта на тоталитарните комунистически общества, с нови изразни конструкции, наложени от брюкселската политическа реч.
Българските медии търсеха гъвкав израз и експресивност, като през това налагаха идеята, че разговорното начало намалява дистанцията между медията и човека, а това води до по-голям интерес към информационните източници. Някои медии обаче достигнаха до груба експресивност и зададоха модел на ниска (обидна) култура в процеса на общуването.
Постепенно търсенето и очакванията на обществото промениха медийната реч и зададоха нови модели на стилистична образност. Стиловете се размиха, а това от своя страна доведе в редица медии до пренос на грубата и небрежна улична разговорност в текстове, които изискват друга реч и читатели, които очакват да бъдат информирани интелигентно.
Вестник "24 часа" подходи професионално и премина през динамиката на сложните речеви процеси, като по страниците си запази отношение на уважение към родния ни език. Отделно трябва да се подчертае, че вестникът е от малкото медии, които запазиха редакторската и коректорската дейност. Това е ясен знак, че той (вестникът) не стои безучастно към ширещата се неграмотност, а отстоява през текстовете идеята за силата на писменото слово.