Величието на Америка се отлага
Какво се случва с технологичния локомотив на световната икономика
Всички по света с нетърпение очакваха резултатите от управлението на президента Доналд Тръмп и реализацията на неговия лозунг –Make America Great Again (“Да направим Америка отново велика”). Всъщност това е почти същата фраза, използвана от Рейгън - Let’s Make America Great Again (“Нека направим Америка отново велика”).
Не бих искал да съм песимист – може би това ще се реализира за в бъдеще и Тръмп ще остане в историята. Но данните за икономическото развитие на САЩ през 2025 г. и прогнозите за 2026 г. не говорят за икономически бум.
Напротив - има понижение
По данни на Министерството на търговията на САЩ през 2023 г. БВП на САЩ е нараснал с 2,5%, през 2024 г. – с 2,8%, а през 2025 г. – с 2,2%. Това е понижение с 21% на ръста на БВП спрямо предходната година. За 2026 г. Световната банка предвижда ръст на БВП на САЩ с 2,2%. В годините непосредствено след 2026 г. Службата за бюджета на Конгреса (CBO) и водещи икономически институти предвиждат умерен ръст на БВП - около 1,8% - 2,2%. Не бих казал, че цифрите са ентусиазиращи. Естествено, това са прогнози, които биха могли да бъдат превишени.
Голямата част от икономистите се обединяват, че прекомерно
честата игра с митата създава непредвидимост
и съответно несигурност за икономиката и не способства за развитието ѝ. Изглежда чудесна идеята да се върне промишленото производство в САЩ. Но при ускореното експулсиране на имигранти и затягането на притока на емигранти в САЩ, стои въпросът кой ще работи в тези фабрики. Защото голямата част от американците не искат да правят това. А и работата на американци в промишлеността би повишила съществено себестойността на стоките. Затова и компании като iPhone произвеждат продукцията си извън САЩ.
Въпреки че митата се използват като инструмент за защита на местното производство, те имат двойствен ефект:
По-високите вносни такси повишават цените на стоките за потребителите и разходите за суровини на американските компании. Увеличаването на цените помпа инфлация. А високата инфлация предполага по-високи лихви за обуздаването й. Това оскъпява кредитите за бизнеса и домакинствата, което потиска потреблението.
Ответните мерки от търговските партньори (като напр. Китай и ЕС) срещу повишените мита могат да свият пазарите за американски стоки, което пряко забавя БВП.
Двигател на икономиката на САЩ е на първо място технологичният бум - и
преди всичко инвестициите в AI
Не стоят така нещата с останалите сектори на икономиката. Китай все повече се явява като основен конкурент на САЩ в създаването на системи за изкуствен интелект. А това е потенциална заплаха за САЩ. Ако в следващите години се появят съпоставими на американските системи за изкуствен интелект на Китай, това би дало възможност немалко държави да налагат ответни мита спрямо американските системи за AI.
Нарастващият държавен дълг на САЩ
остава основно притеснение за стабилността на икономиката му. Огромните разходи за обслужване на този дълг чрез плащане на лихви по държавни облигации “изсмукват” немалко средства. Това нарастване на дълга би било особено притеснително за САЩ, ако в световната търговия започнат да се налагат и валути като юана и еврото.
Не бива да се забравя и един друг фактор -
поколението на “бейби бумърите” масово се пенсионира
Това води до по-малка работна сила и по-високи държавни разходи за здравеопазване и социално осигуряване.
Военните действия срещу Иран водят до повишаване на цената на петрола и газа. Разходите за военните действия се оценяват на стотици милиарди според специалистите.
Непрекъснато променящите се цени на горивата създават несигурност и съответно непредсказуемост в икономиката, което не е най-добрата почва за икономически подем. Тук има и положителен фактор – много от петрола и газа се добива в САЩ, което увеличава печалбата на петролните компании в САЩ. Но все пак САЩ внасят между 30% и 40% от необходимия им петрол. Вносът на газ е само около 8% от нуждите на САЩ. Разходите за военните действия в Иран могат да достигнат до стотици милиарди според специалистите.
Просрочените задължения по студентски заеми и кредитни карти в САЩ достигнаха най-високите нива от десетилетие. Това не е явление само от последната година, естествено. Но за съжаление, продължава да се развива. Към края на 2025 г. в САЩ
дългът по кредитни карти достигна 1,28 трилиона долара
приблизително (спрямо около $ 1,13 трилиона в края на 2023 г.). Това е повишение от над 5% за една година.
САЩ винаги са били технологичен локомотив на световната икономика. Ето защо е нормално всеки човек да е доволен от просперитета на САЩ. Въпросът е дали и кога това ще се случи.