Проф. Симеон Желев: Три минуса и 8 плюса вижда бизнесът у младите с диплома на пазара на труда
- Спрат ли двете войни, фирмите ни ще заработят на по-висока предавка
- Според родните предприемачи пазарът ни е структуриран, но държавата му пречи
- 30% от BG фирмите ползват изкуствен интелект - това никак не е малко
- Ако 27% от бизнеса не знае за ПВУ, значи няколко правителства не са си свършили работата в комуникацията
- Проф. Желев, преди дни оповестихте резултатите от проучването “Бизнес барометър” на УНСС за 2026 г. сред 600 български фирми от различен калибър, което ръководите от 2012 г. Като сравнявате данните, откривате ли промяна в предизвикателствата пред българския бизнес преди и сега? И ако да - кои са?
- Всъщност проектът “Бизнес барометър” датира от 1999 г., когато бе извършено пилотното изследване за тестване на методологията. Впоследствие от 2000 до 2012 г. бяха извършвани редовни годишни вълни, в които участваха колеги, свързани по един или друг начин с тогавашния Институт за икономически анализи, експертизи и прогнози към УНСС. Последва едно дълго прекъсване, след което през 2024 г. проектът без възобновен.
Колкото до вашия въпрос дали има промяна в предизвикателствата на бизнес средата. Има такава промяна, защото в този дълъг период българската икономика решаваше различни задачи и различни предизвикателства стояха пред нея. Много от тях сме позабравили: приватизацията и свързаната с нея масова корупция; силови групировки и източването на бизнеса; рекета; институционалните дефицити в законодателството и регулаторните структури; валутния борд и пр. В първите години корупцията, силовите намеси, “връзките”, нагласените обществени поръчки доминираха. Постепенно със структуриране на правилата на пазарната игра те започнаха да падат по рейтинг, за да се появят според вълните от 2025 и 2026 г. проблемите, свързани с институционалната рамка: сега пазарът е структуриран, но държавата му пречи, поне според преценката на бизнеса.
- Сред изводите от проучването е, че българският бизнес вярва в конкурентоспособността на продукцията си, но не харесва административната среда и финансовото си здраве. Кое ги подкопава?
- Това е друго проявление на отбелязаното по-горе. Ако си действително конкурентоспособен, но тази конкурентоспособност не се трансформира в съответните финансови резултати, явно това идва от институционалната рамка: данъчната и осигурителната тежест; трудното намиране на качествена работна ръка, за подготовката на която основна грижа има държавата; бюрократичните бариери; законовите несъвършенства. Това са факторите, които “натискат” финансово бизнеса.
- Честата смяна на правителства и слабите шансове за редовен кабинет решаващ фактор ли са за проспериращ бизнес в държавата?
- Не бих казал, че са решаващ фактор, но са безспорно един от важните. Не само правителствата с кратък живот, но и нагласата на бизнеса да гледа на което и да е правителство, независимо какво е, като на временно, води до неопределеност на бизнес средата, до тревожност, до занижени очаквания у бизнеса.
- 56% от бизнесмените у нас са убедени, че обществените поръчки са нагласени - имат личен опит с кандидатстване за тях или просто се присъединяват към общото недоверие към държавата?
- Бизнес барометърът на УНСС мери предимно субективния пласт на икономиката, тъй в тези 56% има и такива фирми, които не са се парили при обществени поръчки, просто защото не са участвали изобщо в такива - нагласени или честни.
- Как обяснявате данните от проучването на УНСС, че само 27% от фирмите са запознати с ПВУ?
- Една част от фирмите просто не смятат, че са в обхвата на ПВУ, друга част не вярват, че могат да бъдат в неговия обхват.
По-важното е друго: свършиха ли си порядъчно работата няколко правителства при разработването и комуникирането на този план. Когато малко под половината от фирмите преценяват, че е незадоволително, никак или “не мога да преценя”, отговорът се набива на очи - не са я свършили.
- Ако съберем в едно три важни данни от проучването на УНСС: 36% от предприемачите твърдят, че влизането на страната в Шенген не влияе на бизнеса им; 58% от фирмите не използват ИИ (срещу 30%, които го правят); 22% оценяват положително и други 12,7% като изцяло положително въвеждането на еврото, каква е моментната снимка на българския бизнес?
- Опасявам се, че трудно можем да съберем в едно тези данни. Не ми се вижда тревожно това за малко над една трета от фирмите влизането в Шенген никак да не се отразява, ако те нямат вземане-даване с външни пазари.
За ползването на изкуствен интелект (ИИ): 30% ползващи в деловата си дейност ИИ е едно добро постижение, като се сравни с данните на Евростат. Например през 2025 г. само 20% от фирмите са ползвали интернет, като от това число са изключени микрофирмите с под 10 заети. Като се има предвид, че една четвърт от нашата извадка се състои от такива фирми, делът от 30% не ми се вижда малък. За съжаление, трябват допълнителни изчисления, които се задължавам да ви дам по-нататък. Но за сведение към 2025 г. при малките фирми (10-49 души) делът на ползващите ИИ е 17%, при средните (50-249 души) делът е 30%, а при големите (250+) е 55%.
Що се отнася до мнението на бизнеса ни към приемането на еврото за национална валута, трябва да се има предвид, че полевата работа на “Бизнес барометър” беше извършена в последната седмица на януари и първите две на февруари, а еврото беше въведено в началото на годината. Този срок за много от фирмите не е достатъчен да преценят нещата, но дори и тази една трета от фирмите, които оценяват положително въвеждането на еврото, ми се струват добра начална точка.
- Доколко войните в Украйна и Близкия изток натежават в трудната битка за пазара вътре и извън страната?
- От възстановяването на “Бизнес барометър” на УНСС втора година оценките за отражението на войната в Украйна са като цяло отрицателни. Колкото до войната в Персийския залив, тя не беше започнала в периода на полевата работа на нашето проучване и в този смисъл не мога да се изказвам от негово име, но нещата и без изрично замерване ми се виждат ясни. Достатъчно е само да отидеш на една бензиностанция.
- Прелюбопитни са данните за уменията, които липсват у младите на трудовия пазар: нежелание да учат - 47%, отсъствие на критично мислене - 45%, не уважават уменията на възрастните - 33%. Кое тогава би извадило част от тях от армията на безработните?
- Ние сме изследвали какво липсва на младите специалисти с висше образование, а не какви са техните предимства. Мога да ви споделя моите предположения за това какви предимства би виждал бизнесът у младите хора: по-съвременни знания; необремененост с вредни умения и знания; цифрова грамотност; амбиция; готовност за риск и предприемачески усет; географска мобилност; по-голяма физическа и ментална издръжливост и др.
- Защо у нас внасянето на работници от чужбина (непалци, филипинци, украинци и особено от арабски страни) предизвиква страхове, подценяването им и дори агресия?
- Различните чуждестранни работници си носят своите предимства и ограничения, идващи от тяхната културна, религиозна, класова, езикова среда, трудови навици, хигиенни навици и пр. Едни имат по-добър, други по-лош шанс да се впишат в българската среда. От друга страна, ние самите се сблъскваме с ново за нас явление и независимо, че сме толерантен народ, това ново плаши. Взаимната адаптация вероятно е добрата формула, което не изключва някаква селекционна политика.
- Всеки трети в бизнеса очаква 2026 г. да е по-добра, а всеки 4-и - по-лоша. Общият извод от вашето проучване е, че няма да има криза, а охлаждане и работа на ниска предавка в икономиката. В кое са надеждите и кое плаши най-много?
- Аз виждам две събития от най-съществено значение за световния бизнес климат: постигането на удовлетворителни и устойчиви решения на двата военни конфликта - в Украйна и в Персийския залив. От тях ще се повлияят серия от положителни развития в регионален и национален план. Ако тези две събития се включа,т има шанс българската икономика да мине към по-висока предавка; ако те не се случат - обратно, към по-ниска предавка.
CV
Роден е през 1961 г.
Завършил е математическа гимназия “Иван Вазов” в Добрич през 1979 г.
Завършил специалност “Политическа икономия” (профил “Икономическа социология”) на ВИИ “Карл Маркс” 1985 г.
Преподавател в катедра “Маркетинг и стратегическо планиране” на УНСС
Доктор по управление, доктор на науките по маркетинг
Директор на Институт за изкуствен интелект в икономиката от 2025 г.
Автор на множество книги и съставител на сборници в колектив в областта на маркетинга, рекламата и потребителското поведение