Стоил Стоилов: Умножим ли 8-те вота от 2021 г. до днес по 4 г. мандат, ще получим 32 профукани за политиката години
- Партиите са окупирали резултатите от изборите със своите хора в СИК, но никак не обичат да говорят за това
- 200-250 хил. избиратели у нас са склонни да изтъргуват вота си
- Въведоха параваните, за да не може да се внасят попълнени бюлетини, като се наблюдават тялото и движенията
- Може лесно да се реши проблема с фантомите в избирателните списъци, но партиите не искат
- На прага сме на осмите парламентарни избори за 5 г. От февруари насам проучванията на повечето социолози показват 5 партии+2 на ръба в бъдещото Народно събрание. Има ли сега шанс за коалиция? Или, както казахте за предишните избори - ще произведат социология, а не управление?
- Бягам от политологически въпроси като дявол от тамян, защото не се чувствам достатъчно компетентен. Като човек, който се занимава с избори, гледам на тази част от политическия живот като на матрица. Тоест, изборите ще бъдат еднакви за всички политически партии, защото всички те ще бъдат изредени на една бюлетина. Избирателите им ще застанат зад едни и същи паравани, ще гласуват и ще произведат резултат, от който трябва да се роди новата власт.
Ако умножим тези осем избора от 2021 г. до днес, по мандат от 4 години, ще получим 32 профукани години от нашия политически живот.
- Съмненията се въртят около честността на изборите - доколко МВР е неин гарант? Бившият вътрешен министър проф. Веселин Вучков наскоро заяви, че от това ведомство зависят 30-40% от честността на вота. Останалото - от броенето на бюлетините в СИК, РИК, ЦИК и от квалификацията им.
- Анализатори твърдят, че 10% от избирателите се поддават на въздействие да продадат вота си. Говорим за едни 200-250 хиляди гласоподаватели.
- Каква е логиката на купения вот?
- Хубаво е да я разбираме. Този феномен съществува навсякъде по света. Преди малко попитах изкуствения интелект колко души, търгували с вота си, са осъдени в Бангладеш, където има към 125 милиона избиратели. Знаете ли колко? Един! В момента в Бангладеш се разследвали 12 души, но не е много сигурно дали ще бъдат осъдени.
Сега на въпроса ви за логиката на купуване на гласове. Тук имаме една група хора - роми, които живеят в свой ментален анклав. За тези хора кой точно е на власт няма никакво значение, защото в анклава си те имат собствени банкери, т.нар. лихвари, и собствено правораздаване и механизми. Затова избирателното им право придобива ценност, когато някой им каже: “Искам да гласуваш за еди-кого си и срещу това ще получиш 100 лв.”.
А за хората, които партиите наемат да свършат тая работа - аз ги наричам партийни лейтенанти и брокери, тази търговия също е възможност да изкарат някой лев. Парите, които получават за това, вероятно никак не са малко, защото пазаруват на едро, а не по няколко гласа. През останалото време извън изборите се занимават с дрога, с проституция, с ДДС измами, с всякакви чудеса.
В този смисъл МВР има някаква роля, но формално погледнато, МВР няма отношение към сертифициране на резултатите от гласуването. Изборните резултати в България се сертифицират от политическите партии, но те никак, ама никак не обичат да говорят за това.
Всички избирателни комисии от долу до горе, особено секционните избирателни комисии, са политическа проекция на последния парламент. Например в селата, където на последните избори в избирателните секции са се явили до 35 гласоподаватели, СИК се състоят от 7 души. Знаете ли колко души има една секционна избирателна комисия в Бангладеш? Там женските секции са по 500 души, а мъжките - по 600 души. Една такава мъжка секция се обслужва от 3-ма души секционна избирателна комисия.
Докато у нас партиите са окупирали процеса на сертификация на изборните резултати чрез насищане на СИК със свои представители. При това те даже имат право да пращат и застъпници, и представители на политически партии.
- Искате да кажете, че СИК трябва да са от по-малко, но по-квалифицирани и опитни хора?
- Искам да кажа, че партиите трябва да поемат абсолютно цялата отговорност за изборните резултати. Защото една избирателна комисия няма вертикална подчиненост на членовете като в казармата. Там всеки един е равнопоставен с останалите, удостоверявайки с личния си подпис, че това, което е написано в протокола, е вярно.
- Според проф. Михаил Константинов мъртвите души в избирателните списъци от 500 хиляди преди в днешни времена са се удвоили и стигат 1,2 млн. Защо този въпрос 37 години не намери решение?
- Ами защото партиите не искат този въпрос да намери решение и защото той винаги се използва за сваляне на избирателната активност и за насаждане на атмосфера на недоверие в изборите. А би могъл да намери много лесно решение чрез т.нар. активна регистрация. Има и други начини, но нито един от тях не се въвежда. Та нали, за да стане, партиите трябва да си вдигнат ръцете заедно в парламента и да кажат: “Отсега нататък този избирателен списък няма да важи. Централната избирателна комисия ще прави активна регистрация. Тя ще бъде осъществена по този, този, този и този начин”.
Във Франция има активна регистрация и мой близък семеен приятел преди година получи “любовно” писмо, в което се казваше приблизително следното: “Уважаеми господине, вие не сте гласували на последните два вота. Проверихме адреса, на който сте регистриран. Вие вече не живеете там и ви отписахме от избирателния списък. Търсете къде да гласувате”.
- Върнаха машините като принтери. Видеонаблюдението май остана, а унифицирани паравани ще заменят тъмната стаичка. Това какво променя?
- Параваните се въведоха, защото в публичното пространство битуват най-различни градски легенди, че в тъмните стаички едни хора си снимат гласа, а после показват снимките, за да получат пари, като доказателство, че са гласували за когото са им казали или за когото са им платили.
Втората легенда беше, че някой отнякъде изнася бюлетини, раздава ги отвън, където те се маркират и се прави т.нар. влак - “внасяш пълно, изнасяш празно” и т.н. Доколко обаче тези легенди са истински истории, ми е трудно да кажа, тъй като няма арестувани, нито доказателства. Както впрочем и за купените гласове. Например на миналите избори осъден за купуване на гласове беше един-единствен човек. Имаше една влязла в сила присъда, макар че са подадени 700 сигнала и са образувани 115 досъдебни производства. При т. нар. контролиран вот трябва да се търси упражняването на насилие или заплаха от страна на кметове и собственици на бизнеси. Невинаги, ако избирателят гласува като градоначалника или чорбаджията си, имаме корпоративен вот. Може да има и единомислие.
Та ако се върнем на параваните, да обясня - те бяха наложени, за да има в избирателната секция възможност за контрол върху поведението на избирателя да не внася попълнени бюлетини или да снима вота си срещу заплащане отвън. Да бъде наблюдавано тялото и движенията.
- Попитах ви и за въвеждането на машините като принтери месец преди вота.
- Тази история е от 2019 г. - тогава имаше 3000 машини. Ние поискахме да има контролно броене, ЦИК отказа. И не само на мен като частно лице, но отказа омбудсманът на републиката да прави контролно броене.
Напоследък чувам, че правили контролно броене на всичко, но съмнението загриза политическите партии, които бяха заинтересовани да запазят хартиената бюлетина, използваха го и в момента машините са принтери. Но в тази обстановка на недоволство аз подкрепям това решение, защото който иска да цъка на машини, ще има тази възможност. Ще може и да провери дали машината е разпечатала правилно неговия избор.
- До момента над 46 000 сънародници в чужбина са подали заявление да гласуват зад граница. Добро решение ли бе орязването на изборните секции до 20 в страните извън ЕС, имам предвид Турция, Великобритания и САЩ?
- Между 1990 и 2019 г. във Великобритания са се родили нови 23 000 български граждани и са придобили българско гражданство. В Република Турция в същия период са се родили 98 389 българи. Като разделите тази бройка на 30 години, а полученото число умножите по 18, ще видите колко от тези граждани са придобили право да гласуват.
Въпросът е дали наистина е логично хора, родени в чужбина и повечето от тях не владеят български език, да определят властта в България. Имаше най-различни коментари. Стана ясно, че не искаме да разпишем условия за уседналост, т.е. след колко години живот в чужбина един гражданин би трябвало да губи избирателните си права и после евентуално да си ги възстанови, като дойде да живее тук. Нямаше разписано правило дали избирателните права могат да бъдат поставени при налично придобито гражданство на роден в чужбина избирател. И понеже ние не искаме да решим целия този кръг въпроси, прибягваме до механични орязвания на физическата възможност да се гласува в тези страни.
- Как стои въпросът с гласуването онлайн и по пощата?
- Можеше да се потърси възможност при по-далечните дестинации, където живеят български граждани, да се даде възможност за гласуване по пощата или по електронен път, за да не се натоварва много сметката. Но ако решим за вот по пощата на българи примерно във Виетнам или Камбоджа, веднага изниква въпросът - защо да не подаваме вота си по пощата и от Столипиново?
При дистанционното гласуване основният проблем е, че се гласува в неконтролирана среда. Аз съм присъствал как мои колеги естонци гласуваха в някакви избори от хотела в Кения. Карахме колегата да гласува пет пъти, за да видим какво точно прави.
Донори на работна ръка като Филипините, Бангладеш, Непал и други разработват такива системи, но те далеч не са толкова прости. Там е задължителна предварителна регистрация, че ще гласувате по пощата, и то с месеци напред. Обяснявате на кой адрес консулското ви представителство да ви препрати документите. Тази практика е популярна в азиатските държави. Използва се за лица, които поради силата на своята длъжност работят извън местата на своето местоживеене, където са регистрирани. Ако например са ви пратили за три години да работите като съдия в Силистра, а сте регистрирани в София, може да гласувате по пощата. В Азия така въртят през 3 г. цялата държавна администрация, полиция, съдебна власт из цялата държава.
- Наблюдател сте били на изборите в над 20 държави по света. По какво си приличат с българските и по какво се отличават?
- Общото навсякъде е, че има урна, някаква форма параван - картонен, пластмасов, с чаршаф, за да се уедини избирателят, избирателни списъци. Някъде има биометрична идентификация. Но в Афганистан например избирателният списък се правеше в момента, в който се появи някой, казва си името и го записват.
Прави ми впечатление, че нашите обучения са много кратки. А в голяма част от страните, в които аз поне работя, администрацията се старае да манифестира своята независимост. Затова от кандидатите се изискват декларации, че нито те, нито членовете на семействата им не са членували в политически партии. Ако например работите като подчинен на кмета на община Радомир, се променя мястото, където може да вършите работа като член на СИК - например в Перник или Трън.
А в много страни основният контингент, който прави изборите, са учителите, тъй като те могат хем да четат методически указания, хем да ги прилагат, а на много места са и най-умните хора в района. Следваща група са деполитизирани държавни служители. Има и ротация на полицейските екипи, които охраняват изборните секции.
- Какво в начина на провеждане на изборите бихте променили?
- Сегашната избирателна система вкарва в парламента голямо разнообразие от политически партии със силна роля на политическите лидери и на тесния кръг около тях, смятам, че трябва да се обмисли смяна на избирателната система. Можем да преминем към смесена система със силен мажоритарен компонент над 50%, над 60%, а защо не и повече. Избори в едномандатни райони в два тура, ако се налага, биха имали силно оздравително действие върху самите партии. Може да бъде запазен и пропорционален компонент, който да удовлетвори партийните лидери и тяхното близко обкръжение със затворени партийни листи (без преференции). Даже може да се мисли местата в тази национална листа да се разпределят според процентите, постигнати в мажоритарното гласуване. Но това са детайли, които трябва да са предмет на обсъждане.
------------
Стоил Стоилов е изборен експерт. Роден е в град Бяла, Русенско.
Завършил е руска езикова гимназия в Стара Загора, а висше в СУ "Св. Климент Охридски" във факултета по Славянски филологии. Владее полски език.
След 1989 г. кандидатства в организация към ООН и става наблюдател на избори в над 20 държави, между които Нигерия, Камбоджа, Кения, Сиера Леоне, Гвиана.