Коментар на седмицата №1: Чистачката дава по-голям процент от заплата си за държавата, отколкото мениджър с 10 хил.
Отново публикуваме най-четените коментари през седмицата. Този е под № 1 с близо 310 000 прочитания.
Таванът на осигуровките трябва да падне! Преди да побързате с опорките на бизнеса и десните икономисти, малко помислете. Давате ли си сметка за този абсурд у нас - колкото повече печелиш, толкова по-малка тежест носиш към обществото?
Обяснявам простичко. В момента таванът е 4130 лв. Ако получаваш 2000 лв., ти плащаш осигуровки върху ЦЯЛАТА сума. Твоята ефективна тежест е около 24% (данък + осигуровки). Ако добавим и осигуровките за сметка на работодателя, минава над 40%. Ако обаче получаваш 10 000 лв., ти плащаш осигуровки само върху първите 4130 лв. За останалите близо 6000 лв. плащаш САМО 10% плосък данък.
Защо е важно да го проумеете това? Защото чистачката в офиса, която работи на минимална заплата, отделя по-голям процент от дохода си за държавата, отколкото нейният мениджър с петцифрена заплата. Аз не искам богатите да плащат „наказателно" повече. Искам просто да плащат същият процент, който плаща всеки обикновен българин.
Нали сме пропорционална система на облагане, а не регресивна? Ето това е честност и истински разговор. Другото са политически глупости на хора, които се борят за власт, без да разбират как функционират финансите на държавата. В другите държави няма такъв таван, който да освобождава високите доходи от солидарност. Навсякъде осигурителната тежест е или пропорционална или прогресивна. А ние субсидираме най-богатите за сметка на дупката в бюджета.
На този фон, дефицитът в НОИ е огромен и се покрива от нашите данъци, вместо от осигурителни вноски. Ако таванът падне, ще увеличим собствените приходи на НОИ и ще се освободят пари в държавния бюджет за образование, здравеопазване и инфраструктура.
И още нещо. Това не са „взети пари". Това са ПРАВА. По-високият осигурителен доход означава по-високи майчински, по-високо обезщетение за безработица и по-високи пенсии в бъдеще. Всичко е въпрос на солидарност. Осигуряването не е само сметка, то е социален договор. Не може да искаме работеща държава, а да позволяваме на най-можещите да „излизат" от системата след достигане на определено ниво на заплащане.
* Публикацията на автора е от фейсбук