Илия Лазаров: Ако президентът Стоянов не бе отрязал БСП за втори мандат на 4.02.1997 г., НАТО и ЕС за нас бяха поставени на карта
На КСНС тогава главният секретар на МВР призна, че една искра може да роди гражданска война
Още акценти от интервюто на евродепутата:
Споразумението с Меркосур е особено важно за европейската автомобилна индустрия, а България е част от нея
Благодарение на решителността на държавния глава вратите на Европа бяха отворени за нас
Търговското споразумение с Индия не засяга внос на селскостопански продукти, което би предизвикало опасения
- Г-н Лазаров, на 4 февруари 1997 г. вие бяхте началник на кабинета на президента Петър Стоянов. Разкажете какво се случи преди и в този драматичен ден, защото по-младите поколения едва ли знаят за това.
- На 22 януари 1997 г. Петър Стоянов влезе на “Дондуков” 2 като президент, а заедно с него и ние, новият екип. Страната вреше и кипеше. Магазините бяха празни, инфлацията стигна 300 процента. Само в София десетки хиляди, а може би и повече протестираха всеки ден срещу правителството на БСП. Премиерът Жан Виденов беше подал оставка и съгласно конституцията Петър Стоянов трябваше да възложи мандат на най-голямата парламентарна група – тази на БСП - за съставяне на нов кабинет.
На 29 януари президентът покани представителите на БСП, за да им връчи проучвателен мандат. В 7-дневен срок те трябваше или да върнат мандата, или да му предадат папка с нов състав на Министерския съвет. Когато им връчи проучвателния мандат в присъствието на всички журналисти, Петър Стоянов ги призова да се откажат от изпълнението му, защото ситуацията наистина беше взривоопасна. Освен това той даде и няколко интервюта със същия призив – БСП да се откаже от съставяне на ново правителство.
Спомням си, че даде специално интервю и на Невен Копанданова за вестник “Демокрация”, тогава много четен вестник, в което изрично заявяваше, че г-н Николай Добрев , кандидатът за премиер на социалистите, “трябва да върне мандата в интерес на България”.
На четвърти февруари г-н Николай Добрев и г-н Георги Първанов пристигнаха около 11часа сутринта на “Дондуков” 2. Всички журналисти бяха там в очакване какво ще се случи.
Тъй като сградата на президентството беше заобиколена от протестиращи, въведохме представителите на БСП през входа на министерството на образованието. Беше невъзможно да влязат през главния вход и аз лично ги придружавах.
- Как и защо президентът върна папката, в която БСП искаха мандат за втори кабинет след този на Жан Виденов?
- Това се случи в залата пред погледите на десетки журналисти и част от екипа на президента. От наша страна освен мене като началник на кабинета бяха и Нери Терзиева като прессекретар, заедно с Иван Ибришимов, секретарят по вътрешна политика Константин Тодоров и други. Противно на по-късните легенди, представителите на БСП носеха само една папка. Президентът я взе, отвори я и успяхме да видим, че в нея има написан нов състав на Министерски съвет – премиер Николай Добрев, външен министър Ирина Бокова, вътрешен министър генерал Сава Джендов и така до края попълнен списък.
Това беше най-драматичният момент, защото президентът им върна папката – ако я беше взел, трябваше да свика Народното събрание, което след щурма на 10 януари беше спряло своята дейност, но така или иначе БСП имаше абсолютно мнозинство от 125 депутати. Това означаваше да гласуват новия кабинет и протестите да станат неудържими.
- Имаше ли наистина опасност от гражданска война и какви бяха другите рискове, ако президентът Стоянов не бе действал по този начин?
- Имаше истинска опасност от гражданска война и това го знаехме всички. Допускам, че президентът предварително беше анализирал всички варианти и прибягна до този, който, като си помисля сега, беше най-малко рисков. Казвайки “най-малко рисков”, имам предвид, че по конституция той трябваше да вземе папката и да я изпрати в Народното събрание за гласуване.
Не го направи. Събра ни в неговия кабинет и нареди по най-бързия начин да свикаме Консултативния съвет за национална сигурност. В него влизаха лидерите на всички парламентарно представени политически партии, както и министър-председателят Жан Виденов и министрите на силовите министерства.
Започнахме веднага да звъним и не беше никак лесно да се справим със задачата в тези кратки срокове, защото бяхме нова администрация и дори нямахме телефоните на всички участници. Около 3 часа следобед всички членове на Консултативния съвет бяха вече в президентството. Спомням си, че президентът беше доста рязък. Каза им: “България няма парламент, няма правителство и цялата отговорност за решението на кризата пада върху мен. Не си играйте с огъня! БСП задължително трябва да се откаже от нов кабинет, за да се успокои обстановката”.
Бяхме поканили и главния секретар на МВР Ламбов, който беше от БСП, но откровено призна, че една искра може да роди гражданска война. Мисля, че точно в този момент всички осъзнаха колко сериозно е положението и останалите участници в съвета застанаха зад думите на президента. Чак тогава БСП заявиха, че ще се откажат от съставяне на нов кабинет. Аз лично отидох да извикам две машинописки, за да напишат отказа, който да бъде връчен официално на президента.
Много пъти президентът е признавал, че това е бил най-тежкият момент в кариерата му. Можеше да си измие ръцете като Пилат Понтийски и да връчи мандата на БСП, както го задължаваше конституцията, и да остави България да лети към пропастта. Тогава обаче държавникът надделя над юриста.
Тезата, че БСП са се отказали доброволно от мандата още сутринта или че са дошли с 2 папки – едната с готов Министерски съвет, а другата с отказ, е пълна измислица. Ако беше така, още сутринта, в 11,30 часа Петър Стоянов щеше да обяви и на журналистите, и на хилядите хора, които стояха през целия ден пред президентството, че БСП са върнали мандата.
Връщането всъщност се случи късно следобед, чак на Консултативния съвет благодарение на неговата решимост и самообладание. На всички кадри се вижда, че когато президентът излиза, за да обяви на гражданите, че БСП са върнали мандата, е тъмно – беше пет и половина-шест часа вечерта. Още пазя снимки оттогава, хората носеха президента на ръце. Такова въодушевление не съм виждал!
- Как оценявате от днешна гледна точка - 29 години по-късно, случилото се тогава?
- Това беше преломният момент в новата история на България. Ако президентът не беше разрешил кризата, като нищо можеше да има гражданска война и щяхме да се сбогуваме с мечтите си за НАТО и Европейския съюз,
България щеше да изпусне времето за подаване на заявлението за членство в НАТО. Румъния щеше да е част от първата вълна за НАТО и Европейския съюз, а ние вероятно днес щяхме да сме кандидатка в обща група със Северна Македония и Албания.
Това беше и звездният миг на Петър Стоянов като президент. В месеците след това социолозите измерваха рейтинга му, който мина 90 процента. Имаше и страхотен отзвук в Европа – нов президент, с категорично прозападна ориентация извежда страната от тежка криза. Вратите пред него вече бяха отворени и аз съм свидетел на това. За пръв път България беше посетена от американски президент, от сегашния крал на Великобритания, краля на Швеция, кралиците на Холандия и Дания и още много европейски лидери – това повече не се е случвало и се съмнявам, че ще се случи отново.
Спомням си какво написа един италиански вестник на другия ден – “Дори и бившите комунисти понякога се предават. Главен герой на неочакваната развръзка е президентът Петър Стоянов”.
- Вие сте евродепутат в момента, как оценявате споразумението между Европейския съюз и Меркосур?
- Споразумението е много важно за европейската индустрия, особено за автомобилната. България е част от тази индустрия, която изпитва пазарни затруднения - у нас се затварят две предприятия.
За Европа договорът означава по-достъпен пазар от 270 милиона души, по-голяма конкурентоспособност на нашите продукти, облекчен достъп до критични суровини, жизненоважни за съвременната индустрия, както и още много ползи.
- Какви са рисковете за земеделските производители - български и европейски?
- Да, има опасения от земеделските производители в цяла Европа, но те бяха отчетени и са заложени в предпазните клаузи, които гласувахме с огромно мнозинство в комисията по международна търговия (INTA) и ще гласуваме на следващата сесия в Страсбург.
- Новото споразумение с Индия не предизвиква такива вълнения. Защо?
- Споразумението с Индия не включва селскостопански продукти, които биха предизвикали опасения, като внос на ориз и други. То е изключително важно за диверсификацията на търговските връзки и ако с Меркосур образуваме общ пазар от 720 милиона души, тук става въпрос за два милиарда население.