Проф. д-р Иво Петров: Невъзможно е да навредиш с дефибрилатор от грешка или нарочно – вграден изкуствен интелект не позволява
Масово използване на автоматичните машини ще спасява по 4000 живота годишно. Парадоксално е, че българин създаде най-доброто приложение за дефибрилатори в Европа, но у нас не е въведено. В много болници устройствата не са във фоайетата, а са заключени някъде в кабинети – това е абсурд. Трябва да преминем от режим на взаимна омраза към режим на емпатия и взаимопомощ. Това казва в интервю за "24 часа" чл.-кор. проф. д-р Иво Петров, медицински директор на Acibadem City Clinic УМБАЛ Витоша и председател на Националния съвет по кардиопулмонална ресусцитация.
- Проф. Петров, след дългите години на личното ви застъпничество и ангажираността на ваши съмишленици текстът за дефибрилаторите вече е факт в закона. Кой беше най-големият медицински и психологически аргумент, който “пречупи” скептицизма на законодателите относно намесата на немедицински лица за спасяване на хора на прага на смъртта?
- България, за съжаление, беше последната страна в Европа, която успява да генерира такова законодателство. До този момент нашият закон беше или негативен, или неутрален, докато сега вече е позитивен и стимулиращ. Досега по нашето законодателство беше абсолютно забранено немедик да използва дефибрилатор, въпреки че европейското законодателство от 13 години - още от 2012-а, призовава с автоматичните външни дефибрилатори да може да действа всеки гражданин независимо от неговата професия. Натискът от страна на членовете на Българския съвет по ресусцитация и колаборацията с членовете от здравната комисия в парламента изиграха роля за приемане на закона в “последния момент”.
- Освобождаването от отговорност при реанимация ще промени ли дистанцираното поведение на случайния минувач и ще премахне ли страха, че можем повече да навредим, отколкото да помогнем?
- Този параграф в законодателството беше абсолютно ключов. Важно е да се знае, че всеки, който има достъп до автоматичен външен дефибрилатор, може да го използва не само защото вече ще е освободен от отговорност, а и защото е сигурно, че ще се справи. Самата машина води човека стъпка по стъпка независимо каква е неговата професия. След като се залепят лепенките, вграденият изкуствен интелект сам решава дали да се подаде електрически разряд, или не. Поради тази причина е абсолютно невъзможно да се навреди на някого дори при желание за увреда. Дефибрилаторът просто няма да позволи това да се случи.
Сега ни предстои тежката задача да обучим максимално широки слоеве от обществото за даване на първа помощ при внезапна сърдечна смърт.
- Много хора бъркат сърдечния арест с инфаркт. Бихте ли обяснили защо при внезапна сърдечна смърт дефибрилаторът е единственият ни шанс и защо всяка минута забавяне намалява шансовете за оцеляване?
- Статистиката показва, че в около една трета от случаите на внезапна сърдечна смърт причината е миокарден инфаркт. Задачата на свидетеля на инцидента е да поддържа живота с външен сърдечен масаж и незабавна дефибрилация до пристигането на екип на спешната помощ, който да транспортира пациента до болница за навременна интервенция. Има обаче и случаи на генетично предразположение, или така наречените каналопатии – фини електрически нарушения, при които сърдечният арест настъпва без подлежащ инфаркт. Първите три минути са критични за дефибрилация, защото дотогава човешкият мозък понася липсата на кръвоснабдяване без увреда. Към осмата минута обаче увреждането става необратимо. Дори да се възобнови циркулацията на кръвта, вероятността за възстановяване на мозъка е много малка. Затова реакцията на масово популационно ниво трябва да бъде изключително бърза.
- Какво точно се случва с електрическата верига на сърцето по време на фибрилация и защо “рестартирането” ѝ е безопасно, когато се прави от автоматичното устройство?
- Сърцето ни се съкращава под влияние на микроелектрически импулси, които се подават регулярно от синусовия възел, действащ като метроном. По време на фибрилация настъпва нещо като електрическа буря – други зони в сърцето “полудяват” и започват да го стимулират с огромна честота, над 300 удара в минута. Вместо да се съкращава, сърцето започва буквално да трепери, което прекратява изтласкването на кръв.
Автоматичното устройство е безопасно, защото то самото анализира ритъма и решава дали е необходим разряд в конкретния момент, за да се прекрати този потенциално фатален ритъм.
- Автоматичните дефибрилатори очевидно са умни машини, но може ли човек, който е в паника, да допусне при работа с тях фатална за пострадалия грешка?
- Устройството е напълно защитено от такъв сценарий. Никой от нас не може да увреди друго човешко същество с дефибрилатора, защото машината няма да позволи да се произведе ненужен електрически разряд. Изкуственият интелект е този, който взима решението след анализа на сърдечния ритъм.
- Кои са горещите точки в един град, където е изключително важно да има достъп до автоматични дефибрилатори?
- Местата са добре известни от международния опит: стадиони, концертни зали, метростанции, зали за събития, гари и летища. В софийското метро вече има инсталирани устройства в осем станции.
Парадоксално е, но в много болници дефибрилаторите не са във фоайетата, а са заключени някъде в кабинети, което е абсурдно. Законът изисква те да бъдат на обществени и достъпни места.
- Законът вече не изисква специално обучение, но вие винаги сте подкрепяли масовата подготовка за такива ситуации, които изискват действие. Как си го представяте - първата помощ и работата с дефибрилаторите да станат част от обучението в училищата и шофьорските курсове?
- Абсолютно, обучението за дефибрилация трябва задължително да се включи в курсовете за шофьорска правоспособност. Трябва да следваме примери като на Малта, където над 90% от учителите и половината от големите ученици са обучени. В Япония и Италия има и такъв опит: работодателите са длъжни да обучат поне 10% от служителите си за възможностите на дефибрилаторите и даване на първа помощ. Нашата цел сега е да създадем критична маса от обучители за всички области в страната, които да предадат знания на основната част от населението.
- Какво мислите за използване на дигиталната свързаност – например карта, по която човек да види къде е най-близкият дефибрилатор в реално време?
- Това е наша мечта. Инсталираните дефибрилатори трябва да бъдат вписани в електронно приложение с GPS насочване. Така всеки случаен свидетел на инцидент със сърдечен арест може чрез телефона си да види къде е най-близкото устройство и навигацията да го заведе до него. Странното е, че авторът на едно от най-добрите такива приложения в Европа е българин, то се прилага в поне пет други страни, а в България още не е въведено.
- На спешния телефон 112 ли трябва да се обади човек, който иска да помогне и търси дефибрилатор?
Към момента дори на 112 невинаги могат да кажат къде точно има дефибрилатори, защото машините нямат национална регистрация.
- Може ли да се направи прогноза колко живота годишно бихме могли да спасим с участието на всеки от нас, ако постигнем оптимална гъстота на дефибрилатори?
- Около 12 000 души в България годишно умират от внезапна сърдечна смърт. Средната честота на спасяване в Европа при такива случаи е 37 процента. Това означава, че бихме могли да спасяваме около 4000 живота всяка година, ако обучението и приложението на стандартите за дефибрилация станат редовна практика.
- Какъв е следващият ви залог в битката за по-добро сърдечно здраве в България - сега, след като инструментът за спешна реакция при сърдечен арест вече може да се прилага от всеки?
- Сега започва голямата работа по систематичното обучение на населението и обучаването на обучителите. Трябва да преминем от режим на взаимна омраза към режим на емпатия и взаимопомощ.
Извън дефибрилаторите, следващата битка е за национална политика за ранно откриване на генетично заложени сърдечносъдови нарушения. При случаи на аортна дисекация или кардиомиопатии трябва задължително да се изследват всички роднини с генетични тестове. Към това трябва да добавим и скрининга за фамилна хиперхолестеролемия - състояние, което в медицинската документация може да срещнете като съкращението FH. Това са европейски практики, които ще помогнат за ранно откриване и намаляване на риска при застрашените части от населението.
ВИЗИТКА
Чл.-кор. проф. д-р Иво Петров е медицински директор на Acibadem City Clinic УМБАЛ Витоша и председател на Националния съвет по кардиопулмонална ресусцитация.
Има 4 специалности - вътрешни болести, кардиология, инвазивна кардиология и ангиология. Завършил е и “Здравен мениджмънт” в МУ - София. Преминал е обучение по стрес ЕхоКГ във Висбаден, Германия; по инвазивна кардиология и радиология в Института по кардиология и сърдечносъдова хирургия към фондация “Фавалоро”, Буенос Айрес, Аржентина. През 1999 г. - 2000 г. е стипендиант по инвазивна кардиология и радиология в същата болница. Между 1992 г. и 2006 г. е в УМБАЛ “Св. Екатерина”, където преминава през позициите доброволен сътрудник, асистент, старши и главен асистент в Клиниката по кардиология. През ноември 2006 г. е поканен да оглави Кардиологичната клиника на МБАЛ “Токуда Болница София”. През 2012 г. основава високотехнологичната “Сити Клиник”, където оглавява не само екипа по кардиология и ангиология, но е и медицински директор.
Член на лигата "Лекарите, на които вярваме" още от първото нейно издание.