Парите за вторите пенсии ще се инвестират в магистрали (Обзор)
- С 5% ще се вдигнат заплатите за държавните служители от 1 януари, а стартовата на учител ще е 1144,05 евро
- Правителството реши да купим противокорабен ракетен комплекс за над 200 млн. долара
“С въвеждането на мултифондовете при вторите и третите пенсии огромни налични средства ще могат да се инвестират в икономиката ни и големи инфраструктурни проекти. Ще доведе и до по-високи пенсии.”
Това каза премиерът в оставка Росен Желязков преди заседанието на Министерския съвет, което прие промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Той е скептичен, че ще стигне времето, за да може новите текстове да се приемат от сегашното Народно събрание.
Проектът предвижда всеки универсален фонд да има три подфонда - динамичен, балансиран и консервативен.
В динамичния подфонд ще влизат хората до 50 г. Това ще става служебно, освен ако човек изрично не поиска да е в по-консервативен подфонд.
След 50 г. хората ще бъдат прехвърляни към балансиран подфонд. Той ще следва досегашната инвестиционна политика и ще могат да вкарват в акции до 55% от активите си. Тук също ще има опцията изрично човек да поиска друга възможност.
3 г. преди пенсия всички ще влизат в консервативен фонд,
където в акции ще могат да са само 25% от активите. Това ще са единствените осигурени, които няма да имат право на личен избор на подфонд.
“Промяната е изключително важна – това е тема, която беше предмет на обсъждане години наред, а въвеждането на мултифондовия модел във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване е на база на препоръка на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР)”, каза министърът на финансите Теменужка Петкова. И припомни, че Икономическият и социален съвет е изготвил анализ, в който са очертани практиките в други държави на Европейския съюз с подобна на българската пенсионноосигурителна система.
Социалният министър Борислав
Гуцанов обаче продължава да има резерви към законопроекта
В понеделник на тристранка той критикува таксите, които ще продължат да взимат фондовете. А и служебното разпределение на хората. За да бъдат стимулирани пенсионните компании да търсят по-висока доходност за клиентите си, законопроектът предвижда промяна в таксите им. Все пак таксата върху вноската, която в момента е в размер на 4%, ще започне да намалява. През 2026 г. тя трябва да спадне до 3,75%, през 2027 г. на 3,59% и така постепенно ще стигне до 2,10% през 2032 г. За сметка на това обаче ще се увеличава таксата върху доходността, като нейният размер ще зависи от подфонда.
Така например при балансираните фондове досегашната такса от 1% върху годишната доходност ще се вдигне на 3,25%. В динамичните фондове ще стане дори 6% от доходността. Като при тях тя ще е само върху нетните активи.
В сряда след заседанието той отново обясни, че всяко решение в осигурителната система трябва да е добре обмислено и детайло анализирано.
Важното е хората да получават колкото е възможно по-големи пенсии
и да са сигурни в пенсионната система, каза Гуцанов. Той припомни, че статистиката показва, че 80% от хората не знаят къде е допълнителното им пенсионно осигуряване. “Когато се взимат решения, те трябва да идват от самите хора. Най-важното е да се гарантират сигурност и предсказуемост в системата и всичко трябва да бъде насочено към тях”, допълни той.
Освен това правителството взе и чаканото решение за 5% ръст на заплатите в бюджетния сектор. Това ще стане със задна дата от 1 януари.
Минималната заплата за директор ще е 1393,69 евро,
бе утвърдено с новия анекс към колективния трудов договор. Стартовата заплата за учител от този месец е 1144,05 евро, за педагозите с втора степен на кариерно развитие – 1162,30, а с първа – 1181,08 евро. За главен учител и главен възпитател е 1225,64 евро.
Допълнителните учебни или лекторски часове ще се възнаграждават с между 4,62 и 6,29 евро.
Правителството в оставка одобри да купим и брегови противокорабен ракетен комплекс от САЩ за над 205 млн. долара. А с още над 3 млн. долара ще се купи и система за командването му. По този начин ще се пазим от дронове и крилати ракети. Такива системи се използват от бреговата охрана на САЩ, Полша и Румъния.
Парите ще са от държавния бюджет, но за да стане факт тази сделка, тя трябва да мине и през Народното събрание.