Полезен урок: властта на площада не е власт над площада
Взрив на тестостерон в пълното отсъствие на привлекателна мъжественост, "добрите сили" уж се борят с мутрите, а се държат като мутри
Много рядко политическа сила вади такъв голям късмет, какъвто се падна на ПП-ДБ. При това говорим за коалиция от три партии, чийто общ резултат е под 18% доверие дори в изследванията на приятелски агенции. Гражданските протести се вдигнаха въпреки опозицията и Радев, самият Асен Василев призна, че те не са излезли в подкрепа на “добрите сили”, а срещу вредния модел Борисов - Пеевски. Разбира се, това не попречи на ПП-ДБ да се представят за победители, откакто кабинетът “Желязков” подаде оставка и в това си качество да поискат пълно мнозинство.
Последният митинг срещу отпадналия проектобюджет се получи по-рехав. Първо, защото исканията му не бяха добре обмислени и излезе, сякаш ПП-ДБ са срещу 10-процентното увеличение на заплатите. Затова в крачка заметоха темата бюджет, обявявайки, че всъщност са за изцяло машинно гласуване, оставка на Сарафов, да нямат враговете им охрана и кабинет. Както и за отпадане на “домовата книга”, която пък за куриоз тъкмо те прокараха и узакониха в сглобка с Пеевски и Борисов.
Втората причина да не се отзоват десетки хиляди на 18 декември е, че свириха партиен сбор, техният хепънинг не бе олицетворение на предишната гражданска спонтанност. Да, държаха микрофона, викаха: “Кой не скача, е дебел!”, пяха и разпляскваха симпатизантите си, но правилото е, че властта на площада не е власт над площада.
Поначало е тъпо да мерят сили по броя на демонстрантите, особено когато те не ги подкрепят категорично. Двата мащабни протеста не припознаха нито една партия и нито един действащ предводител. От друга страна, демагогията е неизбежна в борбата за власт – нека хвърли камък онзи лидер, който никога не е експлоатирал народната любов! На мястото на Василев и Мирчев всеки би се възползвал от вълната, без да се помайва би се изкатерил на върха на шампионската стълбица, приемайки овациите. “На голям късмет и магаре ще се качи” е българска пословица.
Странно, с това изгряване се изчерпва далновидността на “победителите”, инстинктите на ПП-ДБ ги предават. Кой знае защо се държат като жертви, не си вдигат акциите, безразсъдно проиграват златния шанс да изваят образ на достойна алтернатива на модела Борисов - Пеевски. Не личат превъзходството на силата, удовлетворението, осмислянето. Раздрусват статуквото и очакват да свалят тона с две октави, компетентно и аргументирано да заговорят, авторитетно да предлагат мъдри решения.
От революционери - идеолози да станат, стратези, арбитри на дребнави крамоли, преди всичко нивото да вдигнат. Социалистите в това отношение са царе - пипнат ли власт, започват да се държат като академици и доктори на науките, от тях трябва да се учат на пропаганда левите либерали. Вместо да покажат зрялост, та публиката да ги приеме сериозно, претендиращите за пълно мнозинство се юрват да крещят и громят: “Довечера всички на Ларгото!”, “Тези хора разбират само от едно – шамари и юмруци”, “Трябва да бъдат изметени”, “Милиарди ще бъдат харчени за купуване на гласове”, “Битка, бой до дупка, докато справедливостта в тази държава просъществува”… Още преди Росен Желязков да си е завършил изречението, Ивайло Мирчев пораженчески тръби, че предсрочните избори ще бъдат манипулирани.
Жестока екзалтация, агресия, заплахи, недоказани обвинения, внушения на едро за погазване свободата на словото, сцени, скандали - смущаващо нехарактерна за победители поведенческа психология. Взрив на тестостерон на всичкото отгоре в пълното отсъствие на привлекателна мъжественост. Уж се борят с мутрите, а се държат като мутри!
Същата нелепа неестествена мачовщина както през 2020-а, когато Мирчев и Христо Иванов тръгнаха на юначен поход срещу Доган на Росенец, пък се върнаха бити. Биткаджийската тактика донесе на ДБ жалките 9,31 процента и утешителното предпоследно място в парламента.
Сега изтърваха и удобния момент за смяна на фокуса, пет години циклят едни и същи опорки, без надграждане. Подобна инертност никое шоу не може да си позволи. Защото те са шоу, не разчитат на национални партийни структури - просто не разполагат с такива, затрудняват се дори да излъчат свои активисти и наблюдатели в избирателните комисии. Партньорът на Лена Бориславова слизаше от задната врата на автобуса и се правеше, че приветства с “Добре дошъл” в Ямбол пристигащия през предната врата радостен Кирил Петков.
Медиите и социалните мрежи са силата на ПП-ДБ. Обаче изобщо няма гаранция, че на хилядите протестиращи, които им разчистиха пътя, им допада идеята в новия парламент да ги представляват истерици и пишман бабаити. На поколенията X, Y и Z им писна партиите да хитруват, редувайки плюене, прегръщане, пак плюене и прегръщане. Привърженици и противници на еврото, мразещи и обичащи Пеевски, Борисов, Радев, Василев, Костадинов, консерватори, националисти, русофили и русофоби, демократи, социалисти, либерали – българите в своята цялост се надяват на справедливост и работеща държава.
Не върви да предлагаш бой до дупка, шамари и юмруци баш преди смяната на парите, на прага на бъдеще без редовен бюджет, съдебна власт с изтекъл мандат, временно правителство, отвсякъде дебнещ изкуствен интелект. Ако в тая хиперактивна стилистика е разчетен пиарът на ПП-ДБ до пролетта, всичко живо ще омаломощят. И пак няма да мирясат.