ПП-ДБ не са разпореждали това безобразие
Ново явление: най-гласовитите народни водачи се дистанцират от многохилядното протестно множество
ДОБРОВОЛНО не бих цитирала Божидар Божанов и по широката тема за предимствата на шампоаните с коприва, но по стечение на обстоятелствата е съпредседател на ДБ, въплъщение на втората политическа сила в държавата.
Той заявява, че ПП-ДБ не носят отговорност за това, че гражданите са поискали оставката на правителството. Асен Василев одобрително допълва по адрес на мракобесния тандем Борисов - Пеевски: “Това на площада не беше подкрепа за ПП-ДБ, а отхвърляне на този модел, вреден за обществото”.
Дистанцирането на най-гласовитите народни водачи от многохилядното протестно множество е ново, много любопитно явление. Първоначално пеят джаз, опитвайки да се представят за жертви на полицейско насилие и
да си припишат заслугата за митингите
Водачът на ДСБ Атанас Атанасов възторжено съобщава, ако случайно някой заблуден тъне в догадки, че на площада са именно техните членове и симпатизанти.
Ненадейно кабинетът “Желязков” хвърля оставка и хоп!, тактът се забавя в навяващ меланхолия блус: Не сме разпореждали това безобразие!.
Чак парламентарните репортери са впечатлени от унинието в редиците на прогресивния либерален елит, топлота и загриженост се прокрадват в един от въпросите към Божанов: “Да не би оставката да ви изненада?”. Още малко ще ги питат добре ли са.
Асинхронът започва да се усеща още при демонстрацията на 1 декември т.г. Асен Василев се зарича да не искат оставката на правителството, понеже голямата болка е бюджетът, обаче вълната го повлича, изпява химна по микрофона на живо, вдига адреналина, зарязва преструвките и се впуска в скандиране: “Оставка!”.
Когато правителството пада, едноличният лидер на “Промяната” гордо обявява победа, зове събудения граждански гняв на избори. Изневиделица още на следващия ден смирено се разграничава от него.
Междувременно е крайно изнервен, крещи на журналистите, които настояват да изясни политическата си дезориентация, нарича ги “платени от Пеевски”, заплашва, че ще им сложи снимките на плакати. Остава да закачи табло на срама за позор и публично назидание и да изпълни комунистическия Интернационал.
Както и да е, станалото-станало. Ами сега?
Предстои назначаване на служебен кабинет, караме със стария бюджет, без надбавки и бонуси, пенсиите не мръдват, за сметка на това цените скачат, пък и празниците допълнително изпразват джобовете, администрацията кара на самотек, нови грипни щамове върлуват, депресия мачка народа, свободолюбивото поколение Z пак става консуматорско в очите на родителите си.
Неизменно се стига до тежка равносметка за измамените надежди, търси се виновникът за вълната, вдигната с едно розово прасе: “Кой разпореди това безобразие? Кой свали правителството, бе?”.
Сянката на популиста Румен Радев все по-застрашително надвисва над “Промяната”. В кампанията за предсрочния вот неговата фючър партия ще се представя за закрилник на излъганите и онеправданите (Копринков, Узунов и сие се превръщат в храбрите стрелци от Шъруудската гора).
Политологът Андрей Райчев прогнозира този път три и половина милиона граждани да отидат до урните, но надали хитрите игри на старите лисици ще вдъхват чак толкова доверие, предизвиквайки онзи национален възторг, който донесе близо два милиона бюлетини на цар Симеон Втори. По-вероятно е Радев да привлече разочаровани избиратели, отколкото да активира ешелони традиционно ходещи за гъби, а при такъв развой неговият спектакъл засяга главно партиите с неустойчиви ядра като ПП, ДБ, БСП, ИТН, МЕЧ и “Величие”.
Спешно се налага да избират имат ли сили за битка с
“титаните”,
или е по-здравословно направо да се влеят в отряда на новия Робин Худ, та поне ръководствата им да си гарантират депутатските мандати.
Ето защо днес Асен Василев записва два хита с противоположни послания. Метафорично, разбира се. Едното парче кълне и проклина “Боташ”, в случай че ПП-ДБ тръгнат сами срещу Борисов, Пеевски и Радев. Покрай патетичните куплети тръбят опорки, внушаващи, че за цялата проклета каша са виновни досегашните управляващи (дето не ги свалихме ние, а гражданите), а не светлите борци с “мафията”. Другата песен е лирична, жали излъганите за сетен път българи, на които им е било рано за еврото, възкликва: “С вас сме, господин президент!”, “Крим е руски” и т.н.
В разгара на бунта стратегът Ивайло Мирчев заявява по адрес на Радев: “Ние винаги сме били в една позиция срещу това управление”, така че не може да се прецени коя от двете композиции на ПП-ДБ е резервната.