Да не преувеличаваме ролята на джензитата
Да не преувеличаваме ролята на джензитата. Тя е голяма, но, първо, те далеч не са хомогенна маса, която живее в ТикТок, а пък ние понеже нямаме ТикТок нямаме грам представа от тях.
Те са наши деца. Те са много различни и аз разбирам много добре някои от тях, други не разбирам, трети ми късат нервите, четвърти – нещо друго. Както с всички хора.
Второ, площадите се напълниха от дълго трупан гняв и отвращение от културното загниване на българския обществен живот. Не от икономическа криза, бедност или внезапно вдигане на данъците, а от гнус и остра несъвместимост, от една страна, на заблатяването на България, от гледката на загниващия османски Мордор, на окопаването на морално и физически грозни хора и живи карикатури на деструктивната алчност, и, от друга, ведростта на хора от няколко поколения, които не могат да траят тази гледка. Гледката беше особено важна за целия взрив.
И, трето, протестът беше подпален от предприемаческия дух. Меме стил фразите на Асен Василев (48) "кой разреши това безобразие" и "няма да стане по този начин" са класически трамплини на предприемача, който разбива заблатеното статукво.
Хората, които изкараха стотици хиляди на улицата, са ново поколение предприемачи. На първо място е вероятно Слави (не Трифонов), който е класически предприемач с 1,6 милиона последователи само в YouTube. Слави (39) не е Gen Z. Той тласна или окуражи стотици хиляди. Вечно политически неутралният Иван Шишиев внезапно и рязко се ангажира с любимите на всеки „Етюди от София" и осигури най-широко разпространяваните гледки на недоволството. Шишиев (34) не е Gen Z. Боби Ваклинов (37) не е Gen Z. „Господари на ефира" (51, 58) също не са. Мими Шишкова не е Gen Z. И много други.
Тези високо популярни онлайн фигури са предприемачи. Те са създали нови медийни предприятия и е доста погрешно да бъдат гледани просто като популярни, ей-така на, фигури от социалните мрежи.
Техният предприемачески дух е в тежък културен сблъсък с османския (няма нищо етническо в османското btw) характер на селското превземане на политическите и административните структури на България. Те са хора, подобни на българските търговци и техните деца от средата на XIX век – хора, които пътуват в чужбина, учат из Европа, печелят из Европа, но им харесва да са тук, тук е тяхно и имат силно чувство за собственост и отговорност към тук, виждат потенциал тук, който обаче е заграбен от тинята на една загнила, разрушителна, чужда и непродуктивна имперска администрация и нейните башибозушки кметски и прокурорски поделения.
Та така - тези, които си мислят, че джензитата, които общуват с емотикони и говорят някакъв напълно непознат за Х и У език, са се възбудили от купона, не знаят какво искат, но им е весело и ще им мине - много бъркат. Това е енергия, която не може да бъде купена или подкупена и която се споделя от погнусени и набиращи смелост хора от няколко поколения.
Въпросът сега е дали следващата стъпка ще е Радецки, който "пристигна със гръм" или българската предприемаческа общност ще поеме и политически ще структурира България.
От Фейсбук.