Пенсията се вдигна с 500 лв. за 6 години, а минималната скочи със 187% (Графика)
През януари представят пътната карта за пенсионната система - няма да пипат възрастта
През последните години пенсиите у нас растат с много бърз темп, а като процент успяваме да надминем поне половината от страните в ЕС. Това сочи изчисление за последните 6 години в навечерието на рестартираната бюджетна процедура.
През 2020 г. средната пенсия у нас е 393,34 лв., а днес тя е 911,02 лв. - увеличението е с 518 лв. , или 131,8%.
Минималната пенсия беше 219,43 лв., а сега е 630,50 лв.
Тук увеличението е със 187,4%.
От 1 юли пенсиите у нас бяха увеличени по швейцарското правило с 8,6%. От същата дата в Германия са вдигнати с 3,74 %. В Австрия през тази година пенсионерите с доход до 6060 евро месечно получиха увеличение от 4,6%. А в Испания - от 2,8%.
През следващата година у нас ще се спази швейцарското правило. Според предварителните сметки то ще даде между 7 и 8 процента. (Виж инфографиката.)
Тези параметри в проектобюджета на ДОО бяха обсъдени първо на тристранка, а после бяха гласувани и на извънредното заседание на Министерския съвет.
На съвета за тристранно сътрудничество бе повдигнат въпросът кога ще е готова пътната карта за усъвършенстване на пенсионната система. Документът трябваше вече да е представен, но заради бюджета той се забави. В началото на януари той ще бъде обсъден първо със специалистите в Надзорния съвет на Националния осигурителен институт, обясни социалният министър Борислав Гуцанов.
Дотук са ясни само две неща. Първото и най-важното е, че възрастта за пенсия няма да се повишава повече от предвиденото. Сегашните правила, приети през 2015 година, предвиждат до 2037 г. възрастта за пенсия да се качва, докато стигне 65 г. за двата пола.
Изискуемият стаж пък расте до 2027 г., като тогава той ще достигне 37 г. за жените и 40 г. за мъжете. Така по-малко хора ще имат достъп до пенсия. Затова прогнозите са, че броят на възрастните у нас с пенсия за трудова дейност ще намалява. Сега пенсионерите са 2 054 398 души, а през 2070 г. те ще се свият до 1 677 800. Но заради застаряването те ще стават все по-голям процент от общото население. През 2023 г.
на всеки 100 осигурени се е падало да издържат 68 пенсионери,
а през 2070 г. съотношението вече ще е критичните 78 на 100.
Второто сигурно нещо е, че ще се заложат нови минимални осигурителни прагове по професии. Те не са договаряни от 2016 г. и това доведе до ситуацията шефове и чистачи да могат да се осигуряват на една и съща сума. Това ще доведе до 130 млн. евро допълнителни приходи.
Много експерти и политици се надяват, че в пътната карта ще се предложат
промени и при пенсиите, несвързани с трудова дейност
От години се предлага идеята те да се трансформират в месечни помощи, отпускани и изплащани през социалното подпомагане. Хора с отпуснати социални пенсии за старост може да представят веднъж годишно декларация за семейно положение и за годишния доход на член от семейството.
Според експертите извеждането на тези плащания ще изчисти и “санира” картината на нейното финансово състояние.
Анализ на системата на Икономическия и социален съвет от миналата година препоръча пък тежестта на всяка година осигурителен стаж да се вдига в пенсионната формула.
Превръщането на стаж от първа и втора в трета категория труд позволява при някои пенсионери стажът да е по-голям от възрастта. Експертите препоръчват при определяне на размера на новоотпуснатите пенсии за военните и полицаите, за балерините и работещите при условията на първа и втора категория труд да участва превърнат стаж, но само докато стигне за отпускане на пенсия, не и повече. Заедно с това обаче трябва да се уеднакви и “тежестта” на година стаж в размера на пенсията и да се фиксира 1,35%.
Друг проблем е т.нар. действителен стаж. В началото на 2023-а се приеха промени и вече са включени не само периодите на реално упражнявана трудова дейност, но и тези на наборна или алтернативна военна служба, както и периодите на репресия. Така се стига до ситуацията човек да има право на пенсия за трудова дейност,
без реално да е отработен нито един ден,
дори и без никога да е сключван трудов или друг договор, пише в анализа. Експертите препоръчват този текст отново да се промени и да се спазва принципът, че се обхваща само реално отработено време.