Защитава ли златото наистина от инфлацията? Историята казва - не
Дори резките скокове днес не са признак на стабилност, а на свръхнатрупан риск
Всеки знае, дори и никога да не е инвестирал на борсата, че златото е най-сигурната защита срещу инфлацията. То е най-стабилният актив във времена на икономическа нестабилност, войни, пандемии, често казват финансовите анализатори. Но дали наистина това е така?
Краткият отговор е – не. Исторически погледнато, златото и инфлацията невинаги вървят ръка за ръка, както сме свикнали да си мислим.
Графиката, която проследява цената на една унция злато в щатски долари от 1978 г. насам, но коригирана спрямо инфлацията, го доказва (виж графиката.)
Тя е изготвена от Marketwatch, a данните са от Световния съвет по златото и Бюрото по трудова статистика на САЩ.
Сумите са в днешни пари, а като инфлатор е използван официалният индекс на потребителските цени.
Ако златото наистина защитаваше от инфлацията, или с други думи – покупателната способност, линията, проследяваща цената му в графиката, щеше да е относително хоризонтална. И щеше да докаже, че с една унция злато днес може да се купи същото, както и преди 50 години. Но в действителност
линията е пълна с остри върхове и спадове
И днес стойността му е доста по-висока от всякога.
Всъщност митът, че когато инфлацията расте, се покачва и цената на златото, се ражда през 70-те години на миналия век, когато в Америка това наистина се случва. Но това май по-скоро е съвпадение. И резкият скок на златото се дължи на отказа на САЩ от златния стандарт и освобождаването на метала на пазара след години на потискане.
Друго такова съвпадение се случва през 1923 г. във Ваймарската република в Германия, която се сблъсква с най-голямата хиперинфлация в историята. И да, в сравнение с германската марка златото запазва стойността си. Но това се отнася и за петрола, земята, френските франкове и много други неща.
Съществуват обаче и обратните примери. Между 1980 и 2001 г. златото
губи 80% от покупателната си способност
Така всеки, който си е купил метал с цел сигурност през 70-те години, е претърпял разочарование, докато акциите и облигациите са бележили ръстове.
Същото се случва и между 2011 и 2018 г., когато златото губи около 1/3 от стойността си. Но не само сривовете опровергават тезата с инфлацията, а и резките покачвания, каквито наблюдаваме днес. През октомври беше поставен пореден исторически рекорд, когато цената достигна 4,078 долара за тройунция. Това също не е признак на стабилност, а на свръхнатрупан риск и търсене на защита.
Разбира се, инфлацията влияе върху цената на златото, но това се отнася и за много други фактори и пазарът не е толкова елементарен. Силата на щатския долар, решенията на централната банка, настроенията на инвеститорите и глобалното търсене са не по-малко значими величини. Може би още по-съществени са лихвените проценти, което всъщност е реалната доходност. Когато тя спадне, спестяванията и облигациите носят по-малко печалби, но златото става привлекателно, тъй като не носи лихви или дивиденти и не губи стойност в реално изражение.
Може да се каже, че
по-силна е връзката между златото и усещането за инфлация,
а не за реалната такава. Анализатор в JM Financial публикува доклад, според който цените на златото са склонни да предвиждат глобалния инфлационен натиск.
“Дори по време на засилената несигурност след световната финансова криза цените на златото точно предсказаха предстоящите инфлационни и дефлационни фази в непосредствена близост.
Въз основа на тази оценка би било безопасно да се предположи, че ралито на златото е в очакване на засилване на инфлационния натиск в световен мащаб в близко бъдеще”, твърди авторът Хиташ Суварна.
При всички случаи в каквото и да инвестираме, е добре да диверсифицираме активите си.
Златото не генерира доходи,
така че е добре то да представлява 5-10% от портфейла. То е добър вариант за баланс, защото понякога, когато инфлацията се покачва, акциите и облигациите падат едновременно, а златото може да се движи по различен начин. Наскоро стойността на метала падна, но отново започна да се възстановява. Това би се случило бързо, ако инфлацията продължи да се покачва или лихвените проценти паднат допълнително.
Фундаменталните движещи сили в бичия пазар на златото се запазват – огромният натрупан дълг в развитите икономики, ескалиращата геополитическа несигурност и очакванията за все по-разхлабена парична политика.
Към това в последно време се добавя и ново притеснение – фалити на американски компании, нови проблеми с банковата система в САЩ и пресъхване на ликвидност в ключови кредитни пазари, зареждайки перспективите за нови ценови върхове в следващите месеци и години, казва анализ на компанията “Тавекс”. Според него падането на цените е добър знак, тъй като така пазарът се охлажда и това не трябва да притеснява инвеститорите.
Краткосрочните движения на активите не са показател и са неизбежни. Съветите на специалистите са да се гледа на златото с поне 5-годишна перспектива, а към момента тя е положителна.