Светла Несторова: Надеждата за добра пенсия е в третия стълб – ако човек на 20 г. започне да внася 250 лв., ще има половин милион
Най-добрият съвет, който мога да дам, е 10% от доходите да отиват в доброволен фонд, казва главният изпълнителен директор на ПОК "Доверие"
Още акценти:
- Пенсионните фондове постигат доста добри резултати, а за вноските на хората има данъчни облекчения
- Предложеното увеличение с 2% на осигуровките не решава нищо
- Въвеждането на мултифондове ще доведе до два пъти по-добри резултати
- Каква е вашата оценка за предложеното увеличение на осигуровките с 2% догодина, г-жо Несторова?
- Реалните дефицити на т. нар. първи стълб на пенсионно осигуряване са много повече от 2%. За да няма такива, осигуровката би трябвало да бъде около 37%. Това показва, че почти половината от нужната сума се покрива от бюджета на държавата, а не от вноските за осигуровки, които работещите правят. И предложеното увеличение от 2% няма да има особено голям ефект за намаляване на дефицита. Но ще намалят разполагаемия доход на хората, които се издържат от трудови доходи.
Усилията трябва да се насочат към това как хората да имат по-високи доходи и икономиката да върви по-добре, отколкото към подобни палиативни мерки.
- Ще има ли отражение вдигането на вноската за хората, които се осигуряват за втора пенсия, тъй като не се говори за промяна на вноската в универсалните фондове?
- При създаването на пенсионната реформа плановете са там, където се натрупват личните спестявания на хората, осигуровките да стигнат до 7% от дохода. Това не се случи и във втория стълб не се събират толкова средства, колкото би трябвало. Промяната на осигурителната тежест в първия стълб ще се отрази чрез въздействие върху коефициента на редукция. Хората, които изберат да се осигурят с първа и втора пенсия, имат коефициент на редукция на първата пенсия и тази пропорция автоматично ще се промени.
- Има ли риск да се наруши балансът между държавната и частната пенсия?
- В България държавата играе ролята на трети осигурител, а коефициентът на редукция не отчита това. По закон от двайсетината процента, които човек внася като осигуровки, една четвърт върви към втория стълб. Другата част отива в първия стълб и въз основа на това човек придобива право на пенсия. Но това право се плаща наполовина от държавата и в резултат законът ефективно наказва голяма част от хората, които получават или ще получават две пенсии. Този проблем засяга най-важната част от населението - тази, която се осигурява на реалните си доходи.
Създаването на конкуренция между стълбовете в пенсионно-осигурителната система, вместо те да се ползват заедно така, както са замислени, и да гарантират един добър доход след пенсиониране, създава поредица от абсурди. Защото всички диспропорции са породени от безпринципни политически решения през последните години.
Затова често пъти казвам, че реалната надежда за добри доходи след пенсиониране практически е в третия стълб, който сякаш остава непознат за хората
- Трябва ли да бъде променена формулата, по която се прави промяната в пенсията от държавното осигуряване?
- Да, трябва промяна. Справедливо и честно би било да отчита факта, че практически приносът и правата не са само от хората и работодателите, а и от участието на държавата, която носи през бюджета голяма част от осигурителната тежест. Оттук нататък следва да мислим как да направим тази държава по-богата, а не как да направим по-бедни хората в нея.
- И как може да стане това?
- Често сравнявам държавата със семейството. Когато не ти стигат парите, трябва да намалиш разходите или да си вдигнеш приходите. След серия от по-леви мерки в годините назад сега усилията трябва да бъдат насочени към по-сериозен икономически растеж, да се търсят повече външни инвестиции, което означава определен вид реформи в държавата. И е нужно да се обърне внимание на разходите.
- Виждате ли оценяване на втория стълб като нещо важно и съществено?
- Моето впечатление е, че всички партии, включително в коалиционното управление в момента, си дават ясна сметка, че капиталовите стълбове при осигуряването са задължителни в една държава, която страда от много тежка демографска ситуация, каквато е България. Политиците много добре знаят, че у нас 100 работещи издържат вече над 75 пенсионери. Много добре знаят, че раждаемостта спада и че принципът, в който работещите плащат пенсиите на пенсионерите, дългосрочно не издържа.
В такава ситуация капиталовите схеми, където реално се спестяват, натрупват и инвестират пари за хората, са безалтернативни. Даже такива традиционно богати и социално ориентирани държави като Австрия и Германия започват реформи и разговори в посока капиталови стълбове.
Но е изумително, че в политическия спектър има и авангардни играчи, които не боравят с числа, а единствено със страховете на хората.
Ние говорим от позицията на експерти, които се занимават с управление на активи. Пенсионните фондове управляват 30 млрд. лева. От тази сума между една четвърт и една трета сме ги спечелили от доходност от инвестициите, които сме направили, а не сме ги събрали от осигуровки. Разпределили сме по партидите 5 млрд. лева. Само компанията, която аз управлявам, за последните 3 години е спечелила от инвестиционна дейност и разпределила към хората 1,4 млрд. лева. Това са пари, които тези хора нямаше да имат по сметките си, ако не съществуваха капиталовите стълбове на пенсионното осигуряване. И оттам нататък всичко друго е спекулация и опити да бъдат заблуждавани хората да гласуват за този, който е по-креслив.
- Имате предвид искания за одържавяване на парите на пенсионните фондове ли?
- Тези искания са до такава степен несъстоятелни, че дори не успяват да получат особена публичност. Но не можем да не реагираме на това. В нашата индустрия са заети много хора, които денонощно се занимават с увеличаване на активите. Хората имат пари по банковите си сметки и тези по партидите си в пенсионните фондове, за които дори повечето не знаят. Това са гарантираните им средства.
Да се обсъжда национализация на пенсионни фондове е като да се вземат парите от банковите сметки на хората. И не знам това кого изпълва с възторг, но това са пари на хората и означава някой да ги вземе и да ги похарчи.
- Губят ли хората от това, че все още не са въведени мултифондовете?
- Тази реформа с въвеждането на мултифондовете ни е препоръчана и от ОИСР. Очакваме конкретните текстове да бъдат пуснати за обществено обсъждане. Аз призовавам да не се бави повече този процес и да започне обществен дебат.
Тази реформа не засяга само по-динамично инвестиране. Тя има много други елементи, но трябва да срещне обществена подкрепа, защото не означава, че парите за пенсии ще бъдат изложени на риск. Ще се даде възможност средствата на по-младите хора да се инвестират по-активно, а с напредването на възрастта да бъдат все повече защитавани и това би довело до практически два пъти по-добри резултати на системата.
- Имате ли модели, които да показват как би се подобрила доходността, ако бъдат въведени и мултифондовете?
- Имаме такива модели. Те бяха представени на няколко професионални конференции и показват, че резултатите от системата биха били за целия цикъл на осигуряване два пъти по-добри, отколкото при съществуващите регулации. Тази реформа ще подобри сигурността на системата, ще раздвижи българския капиталов пазар. Тя би позволила по-активното участие на фондовете в инфраструктурни проекти, в алтернативни инвестиционни инструменти. Поради това не бива да се бавим повече.
- Как ще се отрази въвеждането на еврото, ще има ли промяна за хората?
- Няма да има промяна за хората. В “Доверие” се готвим повече от година за този процес. Ще извършим процедурата по превалутиране автоматично, хората не трябва нищо да правят. Единствената промяна е, че ще видят вече променените в евро сметки по партидите си.
- Имат ли основание притесненията, че превалутирането може да донесе загуби?
- Превалутирането е абсолютно неутрално по отношение на резултата. Пазарите са тези, които имат отношение. Промени в партидите или в цената на дял всеки ден са свързани с движение на пазара, не на валутата. Ние превалутираме активите на фондовете, които и без това 80% са в евро. Така че при нас това се случва най-лесно, а за хората ще бъде практически неусетно.
- Влизането на България в еврозоната ще подобри ли възможностите за инвестиции?
- Доходността зависи от това как управляваме парите и къде сме ги вложили. Ще получаваме вноските в евро и можем да ги инвестираме директно в евро. Това ще поевтини процеса, което ще се отрази в по-добър резултат. Но това какви ще бъдат резултатите от инвестициите, зависи от пазарите. И понеже нашата дейност е силно регулирана и прозрачна, човек може да вижда непрекъснатото движение и пулса на пазара всеки ден. Моят съвет е това да не се прави, защото пенсионните спестявания са дългосрочна инвестиция.
Пенсионните фондове постигат доста добри резултати. Доходността в нашия доброволен фонд в момента е около 10%. Освен това има и данъчни облекчения за хората. Няма друг такъв финансов инструмент в държавата в момента. Толкова достъпен, евтин, данъчно изгоден и доходен.
- Кои са най-големите заблуди, които сте чували за пенсионното осигуряване?
- Едната е, че на мен няма да ми се случи и няма да разчитам на пенсия. А накрая се оказва, че всички се интересуваме от размера на пенсията си и разчитаме на нея. Друга заблуда е твърдението, че вземат пари, за да ги дадат на пенсионните фондове. А всъщност част от вашите се спестяват, инвестират и натрупват.
Най-добрият съвет, който мога да дам на всеки човек, е 10% от доходите му да отиват в третия, доброволен стълб на осигуряването, защото се натрупват неусетно. Можеш да внасяш, да теглиш, тези пари са твои и се унаследяват. Ще дам пример - ако човек на 20 години започне да внася 200-250 лева в такъв фонд, когато дойде време да се пенсионира, ще има половин милион лева капитал, който няма да е разбрал как се е образувал. И това при най-консервативните възможни прогнози за доходност.
Няма друг такъв финансов инструмент. Между другото, този съвет е не само за младите хора, той е за хората на по-голяма възраст.
CV
- Завършила е магистърски степени по “Трудова и организационна психология” и по “Клинична и консултативна психология” в СУ “Св. Климент Охридски
- Работила е в няколко застрахователни компании, от 2004 до 2024 г. е част от екипа на ЗЕАД “Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп”, където стига до поста на главен изпълнителен директор
- В периода 2013-2017 г. е член на Одитния комитет на ПОК “Доверие”, а от 2017 до 2019 г. - член на Надзорния съвет. От март 2024 г. е и главен изпълнителен директор.