Българинът, който измисли 1300-годишната, работил за IBM
Съвсем млад през 60-те прави дипломна работа, за да подобри организацията в управлението на "Балканкар", повишавайки ефективността на компютърния център - с комплекс от 4 паралелно работещи процесора с обща памет
Историята на Дочо Шипковенски е наситена с толкова необясними обрати, че не само озадачава, а и чупи на парчета всички познати шаблони от соцепохата.
През 1962 г. по времето на Кубинската криза, в онова наситено с напрежение време, когато двете суперсили САЩ и СССР са пред ядрена война, той отбива военната си служба във флота като моряк.
"Тогава ми хрумна да направя планшет, който да определя курса и скоростта на кораба-мишена, защото това е изключително важно за катерите, изстрелващи торпедата си – спомня си Дочо Шипковенски. – Започнах да чета книги по кибернетика и предложих рационализацията на командира на дивизиона. Разбира се, той веднага ме освободи, за да работя по проекта, който би подобрил точността. Чертаех денонощно, учех и когато бях готов, представих идеята пред флота, след което ръководството изпрати документацията в Ленинград (днешен Санкт Петербург) във флотския ТИС. Няколко месеца по-късно бях първият моряк рационализатор, награден с 800 лв. за повишаване боеспособността на дивизион торпедни катери с 40%." Според него именно това довело до модернизиране на българския флот с нови ракетни катери, снабдени с електроника и изчислители.
Оттам нататък бъдещето му изглежда по-ясно. Заедно с радиоинженерството той завършва и електроника със специалност "Изчислителни машини".
"Започнах работа в "Балканкар", където тъкмо въвеждаха компютъра IBM 1460 – разказва Дочо Шипковенски. – Когато чуха, че завършвам изчислителни машини, ме поканиха да стана началник на машинната зала. Беше ми безкрайно интересно и ми хрумна, че мога да подобря организацията в управлението на "Балканкар", като повиша ефективността на компютърния център - с комплекс от 4 паралелно работещи процесора с обща памет и операционна система. Избрах тази тема за дипломната ми работа, което изискваше много, много труд. Закъснях с предаването и тя бе анулирана – готова дипломна работа." Наложило се да му възстановяват темата, но в онези времена това било невъзможно без санкцията на учен от ранга на акад. Ангел Балевски. Самият той бил 12 години ректор на Техническия университет – София, и в продължение на 20 г. оглавявал БАН до 1988 г. По една случайност изтъкнатият академик познавал Дочо Шипковенски, защото в Троян Балевски бил любимият ученик на дядо му Христо.
"Прие ме в дома си и когато видя дипломата ми, само каза: "Защитавай я!", спомня си Дочо Шипковенски. Той тъкмо подвързвал дипломната си работа, когато излязъл новият по-мощен компютър на IBM 370.
"Оказа се, че с американските колеги сме работили в една и съща посока – от десетте им нови инструкции аз вече бях предложил осем – спомня си инженерът. – Включително бях лансирал идеята за бъдещо ползване на невронна памет, защото виждах накъде отиват нещата." Отдадеността на българина не останала незабелязана от шефовете в IBM, където били доста впечатлени от факта, че той съвсем сам е стигнал до рационализации в протокола за работа на процесорите, които били много близки до тези на топспециалистите в концерна.
Благодарение на всичко това Дочо Шипковенски започва работа в американския концерн и през 1969 г. е изпратен на обучение в центъра на IBM в Лондон. Идеята била да премине целия курс на технологичната компания - от системен инженер през организатор до търговец Заедно с това го изпратили с българския главен конструктор на РЯД компютрите - соцварианта на тези в IBM, в завода в Зинделфинген, Германия.
Там той бил изключително впечатлен, когато им показали как се създават компютърните чипове. И тогава, както и сега това било върхова технология, обещаваща тотална революция в различни сфери.
"С очите си видях как на един квадратен сантиметър поставяха 1 бит памет, а само дни по-късно на плочка от 1 квадратен см полагаха 10 тригера – спомня си Шипковенски. – Сега, разбира се, на тази площ вече има блокове на супер компютри, но към онзи момент това беше изключително постижение."
Така рамо до рамо с най-добрите Шипковенски работи като системен инженер в IBM, в продължение на 8 години.
Паралелно с това той успял да спечели Людмила Живкова с идеята си за комплексна програма за честванията, свързани с 1300-години България. Причината е, че в продължение на една година след закриването на офиса на IBM, Шипковенски е безработен, след което през 1978 г. постъпва в отдел "Културно наследство" към външното министерство, където е заедно с едни от най-верните съмишленици на Людмила Живкова – проф. Александър Фол, Емил Александров, Живко Попов. Година по-късно Шипковенски вече е в центъра, посветен на честванията, или Комисията "1300 г.", а през 1980 започва в отдел "Архивен" и "Управление на информационни системи" в МВнР.
За съжаление, през целия този период над главата му виси "дамоклевият меч", че може би е американски агент, тъй като в миналото е работил за US компания. По този повод днес компютърният спец обича да се шегува как странно съдбата му е била белязана от работата за голям концерн и огромното му родолюбиво желание с честванията целият свят да научи за славното ни древно минало.
Паралелно с това не съжалява за нищо, напротив, гордее се с колегите си - десетки български учени и инженери, създали персонални компютри с възможности, сравними с тогавашните съветски и американски суперкомпютри. Бил изключително впечатлен, когато на специализираната изложба "Направено в България", организирана от инж. Александър Трифонов от Държавния комитет по изчислителни технологии, "се изсипват буквално върховете на управленските и изследователски екипи от САЩ и СССР". Искали с очите си да видят невероятните постижения в малка България. Американците упорито не вярвали, че е възможно и дори платили по 15 долара на страница, за да преведат хилядите листове с техническа документация.
След промените през 1995 г. Шипковенски отново е поканен на работа в американска фирма.
"На Пловдивския панаир се запознах с Атанас Русев, който представяше нещо съвсем ново – Plant Information System (PI) – заводска система, събираща информация от хиляди работни места - хора и автомати, в реално време, извършваше различни логически и статистически обработки и позволяваща свързване с всички стандарти автоматизирани и информационни системи." Нещо абсолютно революционно на фона на примитивната ръчна обработка на информацията.
В продължение на 25 години инж. Шипковенски е част от екипа на компанията със стотици инсталации в Европа и 11 в България. Бил искрено учуден колко десетки предложения отправили към български заводи, министерства, военни, болници, но ръководните кадри сякаш изобщо не се интересували да внесат яснота в работните процеси. Според него тогава много по-атрактивни били "черните корупционни сделки, разходите за лични ползи, но не в резултат на повишаването на производителността и ефективността".
Още по-разочарован бил, когато през 2018 г. издействал от фирмата голяма система за учебни цели в гимназията по електротехника и автоматика. Директорът осигурил зала, фонд дал 25 хил. лв. за компютрите и обучението и накрая се оказало, че няма желаещи.
Дочо Шипковенски обаче не смята да се предава. Както през 1965 г., така и сега той е решен да се бори за младото поколение.