Заплатите за магистър при първите в рейтинга докосват 10 000 лв. (Графика)
Дипломите по IT и сигурност дават най-високи доходи. Но се затваря ножицата "много високи – много ниски" заплати
Над 3700 лева вече вземат висшистите у нас, завършили топ 5 на направленията в българските университети, които носят най-висок доход. Първите - училите военно дело - получават средно 6112 лева на месец. На втора позиция са завършилите “Информатика и компютърни науки” с 4751 лева. В топ 5 са все професии от сферата на информационните технологии и националната сигурност.
Това показва новото, 15-о издание на Рейтинговата система на висшите училища в България, представено от Министерството на образованието и науката вчера.
В списъка на училите магистратура след висше по отделни университети с най-високи доходи се откроява “Администрация и управление” в Американския университет с 10108 лева месечен доход. Следват “Информатика и компютърни науки” в Софийския университет - 8568 лв., и същата специалност в НБУ - 7919 лв.
Други интересни тенденции, които се виждат от новия рейтинг:
l Средният облагаем доход на завършилите нараства, достигайки до 2771 лв. от 2523 лв. през миналата година и едва 980 лв през 2015 г., което представлява близо трикратно увеличение за последното десетилетие. Новото в рейтинг 2025 е, че се затваря ножицата между заплатите на най-добре платените професии и тези, които вземат по-ниски доходи. Причината - от една страна, има по-бърз ръст при направления като “Здравни грижи” и “Педагогика” и свързаните с отбрана и сигурност. От друга страна, има охлаждане в повишението на заплатите в секторите на информационните технологии, които традиционно са на върха по заплащане.
l 50% от студентите смятат, че колегите им не посещават редовно лекции, всъщност едва 40% смятат, че те са задължителни. При упражненията посещаемостта е по-висока - 72% ги смятат за задължителни, а 70% казват, че колегите им присъстват редовно на тях. Според Георги Стойчев, ръководител на консорциума, който изготвя рейтинговата система, това показва, че българските студенти приоритизират практическите знания.
Красимир Вълчев, министър на образованието и науката:
Има ръст на учещите за медицински сестри, инженери и физици
От отличните ученици повече се записаха в Софийския университет, отколкото общо в Германия, Франция и Нидерландия
Нашата рейтингова система беше призната като една от най-завършените в международен план. Това е благодарение на факта, че имаме много голям брой показатели, базирани на точна, пълна, проверима информация. Най-вече показателите за реализация, но също така имаме и голям брой показатели, които са свързани с усещанията, оценката от страна на студентите.
Може би най-важното, което се случи, е, че висшите училища започнаха да осъзнават, че дългосрочното им развитие, дългосрочните им приходи зависят не от това колко студенти са привлекли днес, а от репутацията в най-голяма степен.
Те започнаха да инвестират в дългосрочната си репутация, да мислят за това как ще изглеждат на пазара на висше образование след 5, 10, 20 години и осъзнаха, че рейтинговата оценка е много важна за дългосрочното им развитие.
Министерството на образованието провежда политика за преструктуриране на приема. Намаляваме приема в професионални направления, където избуя нерационалното търсене на висше образование, и увеличаваме приема в други, в които имаме най-голям очакван бъдещ недостиг на пазара на труда.
Имаме 38% повече включени в обучение в специалност “Медицинска сестра”. Това не е достатъчно, но все пак е крачка в положителна посока.
Постигахме успех да мотивираме повече студенти да се включат в инженерно-техническите, природо-математическите професионални направления и за медицински сестри. Имаме 34% увеличение на приема в професионално направление “Химични технологии”, 10% в “Общо инженерство”, 14% в “Електротехника, електроника и автоматика”, 7,5% в “Енергетика”, в това число в “Ядрена енергетика” имаме увеличение на приема. 22% в “Металургия”, 17,5% в “Транспорт, корабоплаване, авиация”, 22% в специалност “Хидроинженерство”, която ни е една от най-проблемните.
18% имаме ръст на студентите в професионално направление “Физически науки” и 10% в “Химични науки”.
Много се надяваме тази промяна в нагласите да бъде устойчива, защото от това зависи социално-икономическото ни развитие. Много е важно, разбира се, да задържаме и най-добрите ученици и студенти в България. Тук също имаме радостна новина. Всяка година, когато връчваме национални дипломи на учениците с успех пълен отличен от зрелостните изпити, лауреатите от международни състезания, правим статистика къде отиват да учат.
Все повече остават в България. Тази година от тези ученици се записаха повече в Софийския университет, отколкото в Германия, Франция и Нидерандия, взети заедно. В ерата на изкуствения интелект е много важно да имаме ученици с най-високи постижения в областта на математиката, информатиката, лингвистика. Затова стартирахме програмата за възпроизводство на школи.
Тъй като тези ученици остават, но се пенсионират преподавателите, които водят тези школи. Учениците остават, но няма кой да ги обучава. Отделно за следващата година бюджетен приоритет ще ни бъде да инвестираме в мрежата от школи най-вече към математическите гимназии. Всички страни осъзнават, че концентрацията на добавена стойност ще зависи от това дали има такива хора, които да програмират, дали имаме институти като INSAIT, които да ги задържат. И това дали България, която е една хилядна от света, ще вземе под или над една хилядна от преразпределението на световния брутен вътрешен продукт, зависи именно от това дали ще имаме такива ученици.
Затова и другата програма, която правим, е “Избери да следваш в България” - най-добрите ученици ще получават по-високи стипендии - над 1000 лв., ако останат да учат в България като студенти. Тя ще стартира от следващата година.