Стъпка по стъпка, болезнено, трудно, но неотстъпно, ние станахме свободни хора
ТРИДЕСЕТ И ШЕСТ ГОДИНИ!
Поколението, което се роди с промените от 10 ноември, 1989 година вече отглежда свои деца и целият свят е пред тях - стига да го пожелаят!
Сега живее поколението, което никога няма:
- да пише автобиография, в която задължително да пише, че произхожда "от семейство на трудещи се";
- никога няма да бъде изпреварен за прием в най-желаните специалности в университет от децата и внуците на активни борци против фашизма, които влизаха дори без изпит;
- на никого няма да бъде отказано образование, защото е дете на кулак;
- никога няма да иска разрешение от партийния секретар на своето предприятие да отиде на екскурзия;
- никога няма да пътува до Солун под строй с право само на 30 долара кеш и придружител цивилно ченге;
- никога няма да чака на опашка за кола поне десет години;
- никога няма да се реди от 6 сутринта за виза за всяка държава поотделно;
- никога няма да се реди до три дни преди заминаване за изходна виза;
- никога няма да се нуждае от "открит лист", за да посети граничен район на България;
- никога няма с риск за живота си да се промъква през държавната граница;
- никога вече семейства няма да бъдат разделени с десетилетия, защото един от тях е "невъзвръщенец";
- никога граничари няма да получават тридневен отпуск за награда, че са застреляли българин, опитал да избяга през бодливата тел;
- никога и никой вече няма да търси връзки, за да му купи познат "от триъгълните шоколади", които се продаваха само в Кореком.
След 10 ноември, 1989 година, стъпка по стъпка, болезнено, трудно, но неотстъпно, ние станахме СВОБОДНИ ХОРА.
- всички добихме правото да гласуваме както желаем и когато някой не го прави, това е също е негово право и съответно е нелогично да се оплаква от избора на тези, които гласуват;
- стотици хиляди ограбени от народната власт българи върнаха голяма част от своето имущество;
- добихме свободата да пътуваме накъдето искаме и когато искаме без да се замисляме кой ще ни пусне и какви връзки са нужни за това;
- Всеки е свободен да избере къде да учи;
- Всеки е свободен да избере къде да живее и да се развива;
- пътуването из Европейския съюз е вече без граничен контрол;
- от 1 януари ще сме част от държавите с единна валута.
Ние получихме всичко, от което бяхме лишени в продължение на 45 години и заради което изостанахме трагично много зад държави, които днес се радват на изключително висок жизнен стандарт.
Мнозина вярваха, че е достатъчно да го няма Тодор Живков, за да тръгне животът по мед и масло. Мнозина и до днес очакват Спасителя - един конкретен човек, който оправя личните проблеми на всички, които са убедени, че някой друг им е длъжен. И странното е, че всеки, който обещае това убедително, получава безрезервна всенародна любов и после - всенародното презрение.
И не демокрацията е крива - още не сме научили как с гласа си да избираме онези, които да са полезни не за себе си, а за България. От познатите ми вече повече са онези, които са разочаровани и не искат да гласуват, отколкото инатлиите, които неизменно гласуваме, защото това е наше право - при това напълно безплатно право.
След 36 години си струва да разкажем поне малко на днешните тинейджъри каква е разликата между крепостния живот и свободата. А свободата започва с мечтите, които бодлива държавна граница вече никога няма да спре.
СВОБОДАТА, САНЧО!
(От фейсбук)
Б.Р. Лияна Панделиева бе един от символите на прохождащата българска демокрация. 19-годишното й лице бе на всички плакати на СДС в зората на прехода