Антисемитизмът е все още жив. Толкова жив, колкото не искаме да признаем
През последните дни Европейската еврейска асоциация (EJA) организира делегация от представители на различни страни в Европа, които посетиха Аушвиц.
Сред участниците бяха и българските народни представители Атанас Атанасов, Явор Божанков и Daniel Lorer.
Във въздействаща публикация след посещението Божанков зададе въпрос, който и днес звучи болезнено актуално:
„Как един обикновен градинар, учител или пекар се превръща в палач?
Как цял континент потъва в мрак, а милиони биват избити от хора, които до вчера са изглеждали 'нормални'?"
Той продължава:
„Всичко това не започва с газовите камери. Първата стъпка не е крематориумът. Първо идва езикът на омразата. После - дехуманизацията. И след това - всичко останало."
И предупреждава:
„Който вярва, че това не може да се случи отново, е арогантен глупак. Антисемитизмът е все още жив. Толкова жив, колкото не искаме да признаем.
Образованието и знанието са единствената ни защита. Затова:
Да бдим. Първо върху себе си."
Само минути след като прочетох думите му, попаднах на нещо, което прозвуча като зловещо потвърждение:
отвратителна нацистка постановка в Турция, на улица "Истиклял" - туристическото сърце на Истанбул, която кани минувачи да позират с хитлеристки поздрав.
Не е изненадващо.
От две години Турция води агресивна кампания на подстрекателство срещу Израел – далеч отвъд всякаква легитимна критика.
Тази кампания вече започва да прониква и в България, с цел да промени обществените нагласи и да нормализира омразата.
Израел е обвиняван в нацизъм; министър-председателят му – сравняван с Хитлер.
Но омразата е нож с две остриета.
В Израел няма да откриете нацистки образи, но вече ги виждате в Турция.
Остава ни само да се надяваме, че българите – които някога се бориха срещу антисемитизма – ще знаят отново как да предотвратят тази вълна, дори когато чужди ветрове духат по улиците на тяхната столица.
„Никога повече" започва с бдителност.
И започва много преди газовите камери.
(От Фейсбук)